…………………………цър
Обичам ви.
Вие си знаете кои сте.
Обичам ви, дори в моментите, когато сприхавостта ми надделее и отношението ми към света е подобно на звука от пирон върху ламарина.
Когато ви се карам, или когато ви мълча.
Когато съм тук и когато съм другаде.
Когато се усмихвам, когато се мръщя, и когато плача.
Обичам ви.
Просто исках да го знаете.
– – – –
http://youtu.be/XPBfaMsA97o
Това ще бъде кратко 🙂
Днес, след тренировката, си позволих нещо, което не съм си позволявал много, мнооого отдавна. Не е Нутела, това би било твърде предвидимо.
Изядох 4 хубави, големи лъжици тахан с мед. Това е едно от най-вкусните неща на света!
А защо си го причиних?
Първо, защото наистина много обичам, и просто реших, че днес може. Но също, защото ми хрумна какво му липсва на обикновения тахан с мед, та реших да тествам. Оказах се прав!
Ако обичате тази невероятна калорийна бомба, можете да я направите още по-вкусна, и то по изключително лесен начин, а именно:
1. Омешайте си тахана и меда.
(За моя вкус, сместа трябва да бъде между 2:1 и 3:1 в полза на тахана.)
2. След като разбъркате, добавете съвсем малко канела.
(Мисля, че за 500гр стига по-малко от 1чл. – да бъде само спомен за канела.)
3. Най-важното – добавете малко морска сол!
(Солта може да бъде колкото канелата, но според мен може и малко повече.)
Разбира се, говоря за fleur de sel – същата, която слагаме в соления карамел. И, разбира се, всичко е въпрос на вкус, така че за някой може да е по-вкусно да направи сместа по-медена, с повече канела и по-малко сол. Но си струва да се пробва!
Пак си мисля за дългосрочна разходка зад граница. Пътуване с академично-професионален профил.
Защото виждам, че държавата България не представлява плодородна среда. Напротив, враждебна е. Тук само ненатрапчивият, въздребничък бизнес може да оцелее (не броим вече установените и улегнали стълбове на голямата българска икономика*), без да привлича хищниците. А ако ненадейно порасте – тогава Нашите Хора идват и си го взимат. И в повечето случаи, създателят му не успява да си задели няколко милиона, за да си го откупи.
И защото съм убеден, че болшинството от гражданите на тая България, вместо да се чувстват унизени от лепкавата корупция, в която съществуваме, всъщност я пресъздават (perpetuate дори, ама не ми хрумва хубав превод) всеки ден чрез мислите и действията си.
Да, мисля си за дългосрочна разходка зад граница.
Но удрям на камък, още преди да съм предприел нещо. Дори не съм се огледал, да проверя какви, аджеба, са ми опциите! Защото…
Защото знам, че у нас стандарти няма – за процедури, за работа, за качество. За нищо. Тук всеки знае най-добре, всеки може най-добре, затова никой не се съобразява с никакви правила. Те даже пречат!
И затова работата се върши през пръсти. Който както си иска/може. Те нещата все пак ще се случат. Някак си.
Да, тук аз съм един красив, интелигентен, млад монтанчанин, с 4500лв. месечно възнаграждение (+допълнителните 50лв. на протестоден), но се страхувам, че в момента, в който изляза от силовото поле (force field-а) на Българската Реалност, аз ще се окажа един по-малко-от-посредствен човек, неподготвен за съществуване в свят, в който има изисквания, очаквания, правила, стандарти и оценки.
А аз, нали съм си перфекционист, нямам желание да се провалям.
– – – –
* Усеща ли се сарказмът?
Докато се возех в любимия сутрешен автобус, видях себе си. Това бях аз, преди поне 15 години. Бях с най-добрите си приятели, преди около 15 години, в същия този автобус. Отивахме на училище.
Картинката ми беше позната, макар и не дословно копие.
Те бяха близнаци. От ония момчета, които вече не са деца. Широкоплещести, слаби и стегнати спортни натури. Русоляви, със сърцетрошачески летен тен. Високи скули, строги челюсти, изсечени брадички… Контрастиращи с тена, перфектни бели зъби. Единият гладко избръснат и с оная странна, фешън подстрижка, подкъсена само отстрани. Другият – с рехава, подкъсена, почти дествена (ама не баш) брадица. Единият, с обикновена бяла тениска и обикновени къси дънки, а другият – с обикновена черна риза и същите обикновени къси дънки.
Срещу тях стоях аз. От ония момчета, които биха могли да минат и за момичета. Перфектна, гладка кожа, нито намек за брада, мустак, или дори косми по краката – пубертетът е далече, далече… (Няма да забравя как в подготвителен клас Зори ме попита, “Мишо, а ти бръснеш ли си краката?” Ето, моето копие, 15 години по-късно, също не ги бръсне, убеден съм.) Той тежи колкото близнаците, взети заедно, но е поне 5см по-нисък. Лицето му е обло, а брадичката, челюстта и скулите се крият някъде под повърхността. Там са, но са скрити в бузите. На този Мишо обикновените дрехи просто не му стоят така добре, затова залага на акцентите. Всъщност, той се облича в акценти. Тъмна тениска с “измачкан” десен, слънчеви очила тип “бъбрек”, слушалки, не-толкова-обикновени къси дънки…
Дори поведението им контрастира – спортягите стоят и говорят премерено и обрано, докато аз слушам музика (въпреки че говоря с тях) и дори демонстративно си потанцуввам.
Да. Тях ги забелязват и без това. Любимците на всички момичета.
Мен не ме забелязват. Нищо, че съм по-забележим.
Трябва да бъда по-забележителен!
Пъстър, шумен, забавен…
И такъв си се харесвам. Преди 15 години.
Днес не. Днес съм друг.
Но днес всичко е друго.
– – – –
Тук ще помахам виртуално на Дре, който е моят личен еквивалент на близнаците.
Вече съм публикувал рецепта за упси, така че тази фокача е един вид повторение с допълнения 🙂
Ето снимка на фокачата, в голямата тава на хубавата печка на невероятната къща на Катето:
Важно! Не ползвайте метално фолио като печете, защото дори когато го омажете със зехтин, фокачата пак залепва. Ние ползвахме, защото нямахме хартия за печене. А първото хлебче така хубаво се беше захванало за фолиото, че го стъргахме 30 минути! Ама нямаше как да изхвърлим това фкусно нещо 🙂
Продукти:
– 6 яйца (от истерични кокошки)
– 350гр извара (суроватъчната е перфé)
– 80гр пармезан (от оня, настъргания)
– много, много риган, босилек, мащерка, розмарин (2 пъти много)
– 2-3 скилидки чесън
– сушени домати (гаранция, че нямате като домашните на Катето, невероятни са!)
– зехтинец
Приготовление:
– Значи. Разделяте жълтъците и белтъците.
– Загрявате фурната на 150С.
– Пльоквате изварата в една купа с жълтъците, добавяте пармезана (и 200гр да добавите, пак бива!) и подправките (по 1-2чл от всяка, примерно).
– В друга купа слагате белтъците и пускате миксера на първа скорост.
– Когато се поразпенят хубаво, сменяте на 4-та светлинна, или поне максималната на вашия жалък миксер.
– След няколко минути, снегът ще бъде лъскав, гъст и почти твърд. Купата може да обърнете наопаки, но той ще си остане в нея.
– Хващате една лъжица и прехвърляте малко сняг в изварата. Разбърквате докато се хомогенизира.
– Целта е всички белтъци да бъдат прехвърлени и омешани с изварата, на около 5-6 пъти. Бъркайте внимателно.
– Сместа е сравнително пухкава – така поне трябва да се получи.
– Изсипете в тава, покрита с хартия за печене.
– Слагате във фурната и включвате вентилятора. Ако нямате вентилятор – не го включвате.
– Наблюдавате цвета, трябва да побронзовее. То си личи.
– Междувременно, смачкахте скилидките на каша.
– Наситнете 5-6 сушени доматчета, много наситно – почти на каша.
– Омешайте чесъна и доматите.
– Добавете няколко лъжици зехтин и пак много от подправките – за тук е второто много.
– Мешайтем, мешайте, мешайте!
– Извадете упсито от фурната, изсипете чесново-доматеното пестоподобно нещо върху него.
– Разнесете равномерно навсякъде – може с четка за равномерно разнасяне.
– Върнете за няколко минути във вече изключената фурна.
– Последната стъпка не е задължителна.
Edit:
– Джак ми направи забележка за зехтина (губят се ценните му качества при високи температури), та специално заради нея измислих следното:
– 125гр масло се размеква или дори разтопява.
– Добавя се до 1сл паста от маслини.
– С тоза заместваме зехтина от по-горе, с останалите продукти процедираме по вече познатия начин.
Това нещо много хубаво се комбинира с ементал и шунка, или с чеснова майонеза 🙂 Особено ако майонезата е домашна, каквато Антон прави.
Да ви е сладко!