хубаво – Page 10

9 June 2014

теория на еднородността

Нека погледнем снимките отгоре. Да започнем от №1. Виждаме различните цветни влакна (това е един готин килим от IKEA), като всяко от тях изпъква и се отличава от останалите. Когато в полезрението ни попадат все повече и повече разноцветни влакна, възприятието ни за цялостната картина се променя осезаемо. Вместо да виждаме куп отделни цветове, започваме все повече да виждаме хомогенна маса, съставена от множество малки, разноцветни елементи.

Нищо ново, нали?

Сега да си представим, че цветните влакна от снимките са групи хора. Мъже, жени, деца, пенсионери, бели, черни, жълти, хетеросексуални, хомосексуални, бисексуални, асексуални, трансджендър, цисджендър, християни, мюсюлмани, евреи, палестинци, местни, приходящи, руси, брюнети, червенокоси…

You get the picture.

1. Когато светогледът ни е ограничен, виждаме само първата картинка.
2. Когато твърде малко хора изтъкват това, с което са различни, виждаме само първата картинка. (Или, още по-зле, едно плътно, сиво поле, с тук-там изпъкващи шарени петна.)

И тъй като стремежът към еднородност е може би естествен (да се чете инстинктивен!) у хората, както и у животните (аз си го измислих, но може и да е вярно – нали природата се стреми към равновесие), това вероятно създава известен дискомфорт у немалко индивиди.

Какво може да се направи? Някак трябва да бъде преборен тоя ужас от различното!

Е, много ясно – пращаме ония от т.1 да обиколят света и да се научат на светоглед! Или им довеждаме света, за да го погледат. (Хелоу, медиите!)

Или пък все повече хора показват, че всички сме различни, за да се получи най-после една хубава, поантилизирана псевдохомогенност, та да си отдъхнат “неразличните”. И може би да осъзнаят различността си и най-после да вземат, че да се самоопределят чрез нея?

Ще речете, че самоопределянето чрез различност създава клики, но забавното е, че един човек принадлежи към повече от една група. Така че нямаме просто поредица несвързани клики, а комплексна плетеница от отделни брънки, съставяща едно цяло.

Общество, един вид.

И ъпгрейднато ниво на “нормалност”.

4 June 20145 June 2014

да приготвим нещо заедно

Умишлено не написах “сготвим”, защото в този текст няма да става дума за храна.

Похвалих се тук-там, че преди няколко дни официално станах член на политическа формация. След като години наред твърдях, че аз никога, никога няма да направя такова нещо! Е, на 32 годинки ми дойде друг акъл.

Позволете ми да ви представя ДЕОС – Движение за Европейско Обединение и Солидарност! Една все още малка група хора, която започна да се събира по време на #ДАНСwithME. Това са онези хора, чието присъствие на протестите заедно с мен ме провокира да заявя, че аз отново съм българин.

Това, което ми казаха ДЕОС е:

“Ако ти харесва това, което правим, мислим и целим, заповядай при нас!”

Аз ги харесвам, особено харесвам някои от хората зад идеята. Реших, че това е първият ми шанс да направя нещо проактивно – повече от гласуване (активно), шерване и лайкване (пасивно). Проектът е съвсем млад, нещата ще се оформят от тук и занапред, но това, което е важно в момента е да бъдат събрани задължителните по закон бройки регистрирани. А и ако искам нещо да се случва някак, може би е добра идея най-после да се включа в неговото случване, а не само да наблюдавам отстрани и да цъкам.

Всъщност не бях прав в първото изречение – ей сега ще стане дума за храна:

Когато организираха Учредителното събрание, ДЕОС казаха, че няма да има кебапчета. Нито тогава, нито когато и да било. Защото не онези, които търсят краткосрочната изгода, са хората, с които гледаме в една посока.

Хората, чието място е в едно такова движение, са онези, които биха искали да помогнат да се промени ръждясалото статукво, почиващо върху трудноподвижните политически бегемоти, където “партийната линия” е единственият вектор на поведение. Това са тези хора, които виждат проблемите, водещи до легендарната бюрократична мудност у държавната администрация. Тези, които са склонни да критикуват “своите”, когато видят грешките им. Които са склонни да спорят, да обсъждат и да си признават, когато не са прави. Да поемат и да търсят отговорност.

Целта на този текст не е да ви убеди, че ДЕОС е панацея. Нито да ви убеди, че трябва да станете членове.

Единствено бих се радвал ако някой се припознае в горенаписаното, да отвори сайта на ДЕОС, да поразгледа, да попрочете… и ако прецени, че си заслужава – да помогне на движението да покрие исканите от закона минимум 2500 регистрирани члена.

И, както се казва, нека това бъде само началото!

1 June 20142 June 2014

мъфини без брашно и захар

Когато човек има да върши работа, най-много му върви да се разсейва. С музика, разговори, социални мрежи и… мъфини! Прокрастинатори, юнайт! … Тумороу!

Но аз така или иначе бях обещал на @yoko_nsta да я науча как се правят жестоките мъфини, които научих от @napogua, че и даже бях решил точно на 1 юни да се случат… Така че съм невинен и ще си довърша работата след малко.

Има 2 особено готини неща около тия мъфини.

1. Правят се от точно 3 продукта +/- бакпулвера и ванилията.
2. Не съдържат брашно и захар, та, as far as muffins go, са най-безвредните.

Някои сигурно даже биха ги нарекли полезни!

Продукти (за 24 стандартни мъфина):

– 8 яйца (големи, разбира се!)
– 400гр сурови орехи
– 400гр стафиди
– 1 ванилия (ползвах бурбонска на Dr. Oetker)
– 1 бакпулвер

Et voila, туйто с продуктите!

Няма брашно, няма захар, даже ванилията и бакпулверът са по желание.

Разбира се, може да се импровизира с всякакви аромати – канела, джинджифил, анасон, и т.н.

Приготовление:

– Пускаме фурната да се загрее на около 170 градуса.
– Тургаме стафидите в кухненски робот – използваме приставката с металните ножове – и ги смиламе на максимално ситно, вероятно ще се получи нещо като топка пластилин с парченца стафиди. Внимание! Това с пасаторче няма да се получи, с чопър ще стане, но с повечко зор! Стафидите са по-тегави като констистенция дори от ядки!
– Правим същото с орехите, като по някое време вероятно ще почнат да се слепват и да се превърнат в нещо между млени орехи и тахан. Е, повече ще мязат на млени орехи.
– Разделяме белтъците от жълтъците.
– Разбиваме белтъците на твърд сняг.
– Омешваме стафидите и орехите хубаво, след което добавяме жълтъците и омешваме до максимална хомогенност. Аз ги върнах в кухненския робот и с малко зор и подбутване с лъжица тук-там, накрая успях да ги докарам до хомогенна топка.
– Малко по малко добавяме белтъците към плътната топка ядки и стафиди. Когато 1/3 до 1/2 от белтъците са добавени, сместа вече ще е сравнително рядка. Тук добавих бакпулвера и ванилията, като си помогнах с миксера.

– Останалата 1/2 от белтъците добавих на още 3 пъти, като внимателно разбърквах със силиконова шпатула.
– Взимаме си формата за мъфини, поставяме хартиените чашки и сипваме по 1 много препълнена супена лъжица от сместа във всяка формичка. При мен излязоха много точно 24 бройки.
– Печем на средното ниво във фурната, 30 минути.
– Изваждаме, охлаждаме, ядем.

Да ви е сладко и здравословно! 🙂

P.S.
Както се сещате, можете да замените орехите с произволни ядки, а стафидите – с произволни сушени плодове 🙂

23 April 201423 April 2014

европеевски

То се е видяло, че ще европеевизираме ЕП. Така е, нашата собствена политика, като гнила ябълка, има шанс да съсипе каквото все още е останало здраво в ЕС-овските институции, и то отвътре.

Това има добра страна.
ОК, ще се поправя: МОЖЕ да има добра страна!

Ама си зависи от нас. Тия, дето мислим, не ония с кебапчетата. Не, сериозно, аз изгубих надежда, че те някога ще започнат да мислят по-далече от носа си, устата си, гъза си и оная си работа.

А ето каква е добрата страна на уродливата ситуация:

Разни членове на АЛДЕ обясниха, че номинирането на Пеев си е вътрешнопартийна работа на ДПС, а “евентуалното” му избиране – демократична отговорност на суверена, български гласоподавател. Ами да, вярно, прави са, такава е системата. И така, силата на кебапчето може да избута всеки един млад и успял човек до голямата европейска политика. Обаче, същите тези членове на АЛДЕ казаха, че биха могли да преценяват и оценяват този човек единствено и само след като той се присъедини към тях в кулоарите на ЕП. Само тогава биха могли да му държат сметка.

Ето я добрата страна.

Заради детето на Мама, заради този глас на ВТБ в ЕП (by proxy, нали, да не кажа, че е пряко), ще можем да се накараме да започнем по-информирано да следим работата на ЕП, да се интересуваме какво-как, да тормозим (ДА!) членовете на европейските партии да си обръщат внимание на колегите. Ще можем да пишем писъмца (отворени, затворени, лични, медийни) до АЛДЕ-тата, да си изпълнят заръките и да вземат да си поприказват с другаря Пеевски. За да го преценят. И да споделят какво са преценили.

Щом ще попадне там, можем да се постараем върху него да бъде упражняван контрол.

А и защо само върху него? Върху всички български евродепутати.

Ние знаем ли те какво правят там? Господин На-президента-брат-му Стоянов, например? Или Димитър Кин Стоянов-Капкин?

Ако не знаем, може би това ще ни накара да започнем да се информираме.

Това е добрата страна, която може да бъде.

…

А може просто да ни писне да се занимаваме.

14 April 2014

агнеса амарета

Тази Агнеса е отново експериментална. Не е сложна, но пък букетът аромати се получи много елегантен.

Кръстих си я Агнеса Амарета, защото се прави с кайсиеви ядки, които имат лек аромат на горчив бадем и от тях се приготвя Амарето. Някъде в името ми се искаше да включа и “Коко”, защото се прави с кокосова захар и с кокосово брашно, което ѝ дава един много, ама много лекичък, кокосов аромат.

Продукти:

– 1.5чч кайсиеви ядки
– 1/2чч бадеми
– 1/2чч бяло брашно
– 1/2 бакпулвер
– ванилия (2-3 прахчета или 1/2 ампулка)
– 250гр масло
– 1/2чч кокосова захар
– 1/2чч кафява пудра захар
– 3/4чч бяла пудра захар
– 4 белтъка
– 4 жълтъка
– 2сл кокосово брашно
– 1чл сол

Приготовление:

– Двата вида ядки се слагат в кухненски робот и се смилат колкото може по-ситно.
– Брашното, бакпулверът и ванилията (ако е на прах) се добавят към ядките и още малко се бръмчи с робота.
– Маслото се разтопява.
– Двата вида захар се омешват в дълбока купа. Към тях се добавя разтопеното масло (и течната ванилия, ако не сте ползвали на прах). Разбивате с миксер, докато сместа се превърне в крем.
– Добавяте ядките с брашното и разбивате докато се получи хомогенна (доколкото е възможно) смес.
– Разбивате белтъците на твърд сняг.
– Добавяте белтъците към останалата смес, на 3 пъти, като всеки път разбърквате с шпатула, докато сместа се хомогенизира.
– Хомогенната смес изсипвате в ринг за торта, най-добре дъното да е покрито с хартия за печене.
– Печете около 40 минути в предварително загрята на 165-175С фурна.

– Жълтъците се разбиват чрез миксер с бялата пудра захар, солта и кокосовото брашно, докато се получи нещо като редичко тесто.
– Ако тестото е твърде гъсто, добавете малко вода. Целта е да може да се разбива с миксера, но да не е течно.
– Тази смес се излива върху още горещия блат и се разстила равномерно.
– Оставяте да пренощува така.
– На другия ден разрязвате както желаете 🙂

Да ви е сладко!