Любимата ми торта от моркови не е много трудна рецепта, но е доста пипкава, а ако човек реши да я направи с всичките ѝ екстри (или дори да приготви пикантния ѝ коледен вариант), може да се озори.
Но реших да приготвя максимално лесна торта от моркови, за която трябват само 2 прибора – кухненски робот и тава за печене (най-удобно е с ринг за торта).
Обикновено описвам първо продуктите, а после приготовлението, но тук ще направя обратното, защото е много забавно.
Приготовление:
– Разбийте всичко в кухненския робот с металния нож до хомогенизиране (освен ядките и сушените плодове, тях добавете накрая и разбъркайте с лъжица).
– Печете около 40 минути на предварително загрята до 180C фурна.
Е, разбира се, накрая ще трябва да приготвите и крема – разбивате с миксер 2 Филаделфии, 1 масло, чаша пудра захар и кората на 1 лайм. Ако добавите 1/2чл сол и 1/2чл лимонтузу, няма да сбъркате. И намазвате блата, след като се охлади. И оставяте в хладилник, докато не дойде време да сервирате.
Вече имам рецепта за храна за ангели, която общо взето не се различава много от настоящата. Предпочетох да не редактирам старата, а да напиша нова, за да не стане онзи текст твърде дълъг и с твърде много снимки, пък и сладкишът с матча и махлеб е достатъчно интересен, че да си заслужава нарочна статия.
Първо, ще представя главния протагонист в тази кулинарност – матчата. Най-просто казано, това е зелен чай на прах. Това е онзи зелен чай, който се използва за чаените церемонии. Матчата е много хубаво яркозелено, което не прилича на останалия зелен чай, който човек може да си купи. Това е, защото храстите, от които се прави този чай (нали знаете, че те са вид камелии?) се държат на сянка, което забавя растежа на листата, но пък увеличава концентрацията на хлорофил, което води до по-наситен зелен цвят. След като изсушат листата, мелят ги на фин прах, който после може да се ползва горе-долу както сме свикнали да ползваме какаото. Чудех се откъде да си набавям най-лесно матча, но вече има matcha.bg 🙂
А какво е махлеб? Това е една много приятна подправка, с аромат на нещо между череша мараска (нали знаете, Мараскино) и кайсиеви ядки (Амарето), с малко ванилия. Прави се от ядката на костилката на дива череша махалебка.
Колко ли сортове череши има?!
Не на последно място, допълнителен вкус и аромат се съдържат в захарта. Вместо класическата бяла кристална, която се използва при приготвянето на angel food / бял пандишпан, този път използвах кокосова. Тя се прави от смолата на цветовете на кокосовата палма, която се редуцира, докато се получи максимално гъста или твърда смес. Има много приятен аромат – подобен на мусковадото, но с малко по-осезаеми ядкови тонове.
Продукти:
– 12 белтъка
– 1чл лимонтузу
– 1.25ч кокосова захар
– 1ч бяло брашно
– 2сл матча
– 1сл махлеб
– ванилия (1 течна, или 3-4 прахчета)
– 1/3чл сол
Приготовление:
– Загрявате фурната на 175С.
тесто
– Разбивате всичките белтъци на гъста пяна. Ако използвате течна ванилия, тук ѝ е мястото.
– Добавяте лимонтузуто.
– Разбивате на още по-гъста пяна.
– Добавяте захарта малко по малко, докато разбивате на твърд, лъскав сняг. Тук сместа ще стане светлобежова.
– Отделно, смесвате брашното, матчата, махлеба и солта (ако използвате суха ванилия, тук ѝ е мястото), след което ги пресявате.
– Сега, поръсвате сухата смес върху белтъците с лъжица, и след всеки 2-3 лъжици разбърквате внимателно със силиконова шпатула.
– Баба ви все със силиконови шпатули си е бъркала тестото! Т.е., може и с каквото имате.
изпечен
– Един от начините да се разбърква е като шпатулата влиза в средата на съда, после минава по дъното му в посока към външния ръб, накрая излиза по ръба, след което съдът се завърта леко и движението се повтаря.
– Когато всичката суха смес е омешана в течната, тестото ще стане плътнозелено и ще мирише доста приятно.
– Пресипвате сместа в един от онези съдове за сладкиш, които имат коминче по средата и печете 40 минути.
– Вадите, оставяте да се поохлади и изваждате готовия сладкиш.
зелен кекс
Идейка: Вкусът и ароматът на този сладкиш са много силни, но си отиват страхотно с мляко – то омекотява зеления чай. Ако не ви се пие мляко, може да си приготвите някакъв крем – примерно класически cream cheese frosting (една Филаделфия, едно малко масло, една чаша пудра захар, може и малко лимонова кора – разбивате с миксер, et voila!).
Нали преди време коренно промених начина си на хранене, та сега много рядко ям сладко – избягвам дори нещата с нискокалорични и безвъглехидратни подсладители, включително стевия. Дори дъвки не дъвча! Така съм си решил – за да не се изкушавам излишно.
(Режимът всъщност е по-сложен, като избягвам и тестени/зърнени, млечни и бобови храни, ям повече мазнини, но 1-2 дена седмично наблягам на въглехидрати…)
Обаче научих едно нещо за себе си – сладкото, само по себе си, не ми е слабост, и никога не е било. И тук всеки, който ме познава, или е виждал как нагъвам Нутела направо с пръсти от буркана, се ухилва ехидно, защото явно се опитвам да ви метна.
Ще го обясня така: никога не съм изпитвал желание да изям лъжица захар.
Ето, тя е същността на сладкото. Но не я харесвам. Дори в кафето си не слагам захар.
Това, което всъщност ми харесва, е комбинацията от вкус, аромат и текстура. Предполагам, че това е така за много хора – вероятно за повечето сладколюбци.
Всеки има нещо сладко, което ненавижда – мед, сутляш, грис халва, толумбички, круши… Обикновено е заради комбинация от вкус, аромат и текстура, която не ни харесва.
Защо пиша този текст?
След като реших да огранича сладкото, малко по малко измислих един хак, за да си помогна. Все пак, преди ядях шоколад всеки ден – с цели лешници, с карамел и морска сол, с бадеми… Трябваше да свика да не го правя, но да не се чувствам така ужасяващо лишен от това удоволствие!
Купих си ароматни чайове. Всякакви видове Yogi Tea (най-много обичам детокс или мъжки чай), Clipper (зелен с гинко и касис, или лимон и джинджифил), насипен чай от Veda House (Вата Доша е невероятен!) или “Моменти” (чили трюфел, о, да!), плодови – ябълка с канела, бъз и касис, билкови… И всеки ден си правя нечовешки количества чай в една огромна чаша – 500мл вкус и аромат. Но това невинаги ми стига напълно, затова от време на време добавям още един елемент, който, според моя хранителен режим, мога да си позволявам – макар и в някакви разумни граници. А именно – сурови ядки. Сега към чашата чай, ако много искам, си добавям една шепа бадеми, като си ги хрупкам бавно-бавно, сладко-сладко, един по един. Те добавят текстура и допълнителен вкус.
Така мога да комбинирам – шепа орехи с чай ябълка и канела, шепа ситни лешници с чай с чили и какаови зърна, шепа бадеми с кафето (добре де, и кафе пия). Първите 2 дни без сладко са някак напрегнати, защото човек като е свикнал, си го иска. Но успее ли да издържи, оттам насетне този хак върши перфектна работа. Особено ако някои от чайчетата съдържат малко сладък корен (женско биле, лакриц) – той добавя много приятна, лека сладост към чая.
Това е моят начин да не изпитвам нужда от сладкиши. Действа, а и ми харесва.
Въпреки че по-точно е “нещо като мусака, обаче с разни зарзавати вместо картофите”. И да не се бърка с гръцката мусака, онази е различна! Също така, кръстих я “близкоизточна” защото леко ѝ ошашавих подправките. По-долу си пише 🙂
Идеята беше, че много обичам мусака, но от известно време не ям картофи. И така, това е една рецепта на майка ми, която е единствената мусака, която си позволявам да хапвам. Просто този път я нашарих с други мерудии, които се оказа, че много ѝ се връзват!
Ако някой си търси (ВМ)НВД мусака, или нещо, което е максимално близо до Палео (Кийуърд Дропинг Алърт!!!) и до мусака едновременно – може би това е нещото. И знам, че много хора не харесват карфиол, ама мога да обещая, че тоя тук не се усеща. Иначе аз карфиол обожавам, дори суров си го рупам. И с броколите така.
Продукти:
– глава лук
– 1/2 глава целина
– няколко скилидки чесън
– 1 едър морков
– едно средно патладжанче
– една средна тиквичка
– 3 едри розички карфиол
– 1 червена чушка
– 1 зелена чушка
– 2 шепи зелен боб
– 2 средни домата
– 300гр телешка кайма
– малко олио
– малко сол
– червен пипер
– лют червен пипер
– черен пипер
– куркума
– кимион (1/2 – 1чл)
– къри (1/2 – 1чл)
– канела (1/2 – 1чл)
– девесил
– чаша кисело мляко
– 1 яйце
– няколко стръка копър
– няколко стръка магданоз
Както се досещате, изпонасред зеленчуците може да се добавят и броколи, а веднъж сме си я приготвили с доволно количество бамя.
Приготовление:
– Лукът, целината, чесънът и морковът се задушават леко с олиото. Или без, ако искате да сте съвсем здравословни.
– Слага се каймата и с дървена лъжица/шпатула се раздробява и разбърква, така че да не стане на големи буци, а да се наситни.
– Добавят се другите зеленчуци, освен доматито! Всичките нарязани на кубчета (или възможно най-близката форма), като за нашенска мусака.
– Разбъркват се от време на време. Да поспаднат малко, да пуснат водичка, да поомекнат, ама не прекалено…
– Добавят се подправките, освен копърът и магданозът. А, да, солта също.
– Поразбърква се отново…
– Добавя се доматито, нарязано на кубчета.
– Пак се поразбърква…
– Добавя се 1чч гореща вода и се оставя така леко да покъкри.
– Всичкото се прехвърля в тава, която се турга във фурната на 180С.
– Пече се 30-40 минути, може би…
– Яйцето, млякото и наситнените копър и магданоз се смесват заедно, след което с тях заливате запечената мусака.
– Печете още 10-ина минути и вадите.
– Сервирате с кисело мляко, примерно.
– Много си отива със салата от домат, чушка, краставица, лук, копър, магданоз, кервиз, ябълков оцет, сол, зехтин и сумак. Не е задължителна.
Така. Май не пропуснах нищо. Възможно е мусаката да не може да се оформи на паралелепипеди, както е характерно за класическата БГ мусака, защото все пак има малко по-друга консистенция. Но за сметка на това е много вкусна!
И, както обикновено, подлежи на импровизация колкото си щете.
Защото не е гараш – не е с 4 блата, нито с 6… Не е с крем и глазура… Не е с орехи…
Но е страшно вкусна! Вече не знам коя от тортите ми е най-добрата, но явно с всяка следваща ставам все по-страхотен и върховен, браво на мене, потуп по раменцето!
🙂
Но сега сериозно. Много вкусно, лешниково-шоколадово сладкишче с шоколадово-лешников ганаш за глазура. Сладко, сочно и малко тежко – няма как, не съдържа брашно, но пък доволно количество лешници, масло и яйца. Рецептата е вдъхновена от домашния гараш на моята баба Вихронрав, която за рождения си ден просто ни съсипа от гастрономически кеф!
Продукти:
– 250гр масло (използвах краве, но сигурно става и с кокосово)
– 7 яйца (разделяте жълтъците и белтъците)
– 300гр захар (използвах кокосова, но може и с пудра)
– 4 препълнени лъжици какао
– 1чч сурови лешници
– 1чч печени лешници
– 1/2чч + 1/3чч лешников тахан (това е най-вкусното нещо на света!)
– 2 натурални шоколада
Не са никак много, а и трябва да призная, че могат да бъдат опростени – можете да използвате просто 2чч
смесване
лешници (сурови или печени), да пропуснете тахана и да използвате обикновена захар. Използвах кокосова, защото тя има страхотен аромат – много напомня на кафявата, но някак по-nutty – а и се води, че е с по-нисък гликемичен индекс от бялата захар (колкото и да е спорна темата за гликемичния индекс).
Приготовление:
– Първо, разделяте белтъците и жълтъците.
– После си загрейте печката на 175С!
– Туряте лешниците в кухненския робот и ги смилате на много ситно. Добавяте и 1/2чч от захарта и 1/2чч лешников тахан и пак пускате робота – ще се получи нещо като гъста каша, лешников пластилин.
тортата
– Жълтъците разбивате с останалата захар (с миксер), докато се получи крем.
– Разбивате маслото (трябва да е омекнало на стайна температура), докато и то стане кремообразно.
– Смесвате жълтъчния крем с масления, добавяте какаото и разбивате с миксера докато сместа се хомогенизира.
– Добавяте лешниковия пластилин и отново с миксера разбивате, докато сместа се хомогенизира.
– Разбивате белтъците на твърд сняг (ако вече не сте се сетили).
– Чрез шпатула ги добавяте на 3-4 пъти, като бъркате внимателно, докато сместа се хомогенизира за пореден път.
– Приготвяте си стандартен ринг за торта, изсипвате сместа в него и печете около 40 минути.
– Готовият блат ще бъде леко глетав – това е търсен ефект, нема се пуашите!
– Изваждате от фурната, оставяте малко да се охлади, после го вадите от ринга и го връщате отново вътре, но с дъното нагоре.
– Загрявате 1/3чч лешников тахан на слаб котлон (1-2 от 9) докато се посгрее, добавяте натрошения шоколад и бъркате. Когато шоколадът започне да се разтапя, разкарвате съда от котлона, да не вземе да загори.
– Така приготвения лешников ганаш изливате върху вече обърнати наопаки блат, докато е още топъл.
– Оставяте да пренощува, нарязвате и… WIN!
Да ви е сладко!
И да, много прилича на Nutella 🙂
таханът
P.S. Лешниковият тахан на “Тръндеви” е едно от най-страхотните неща, които съм опитвал. Не съдържа захар – само смлени лешници – но аз бих заместил всяка Нутела на света с него. Трудно успях да открия – търсих на Женския пазар, из биомагазини, магазини за ядки… Накрая открих останали няколко буркана в магазинчето за специализирани храни на Шишман №20, но обикновено може да се открие и в Зоя на Аксаков, и в големия магазин за ядки и подправки в началото на Женския пазар (откъм Пиротска). Надявам се, че производителят ще пусне нова партида. Голяма. Навсякъде! 🙂
