дипломатично

дипломатично
дипломатично

Тази снимка е от MMS Новини на dnevnik.bg.

Ако не става ясно, това е автомобил с дипломатически номер, който е паркирал пред подхода от паркинга към магазин БИЛЛА по такъв начин, че да е невъзможно за всеки с количка – била тя пазарна, детска или инвалидна – да премине. Шофьорът е игнорирал всеки, който се е опитвал да го заговори, включително охраната. Прочетете цялата статия и споделете своето мнение!

кризата

Не съм финансист, икономист, или някакъв друг вид спекулант, затова не мога да говоря авторитетно по тази тема. Но мене ми се чини, че цялата тази ситуация с кризата допълнително се подхранва от постоянните коментари – на журналисти и финансови анализатори – колко е страшно положението, как световната икономика ще се срине, как 30-те години на миналия век ще изглеждат като разходка в парка… По този начин потребителите се плашат. Изтеглят вложения от банките, пазаруват по-малко и по-рядко… Това нали вреди на икономиката? Може и да греша – това е само предположение. Но като се ослушам, само коментари за кризата чувам. И от страх хората тъпчат каквото имат под дюшека и чакат. И сами си създават криза.

Иначе ми е забавно как с едни $700 милиарда бяха купени активи на реална стойност около $2.3 трилиона – само да мине кризата и тази финансова “помощ” ще се отрази доста благотворно на “спасителите”. Ама ще видим, може и за това да греша.

консумизъм до смърт

Знаете за Черния Петък, нали? Ако не – да обясня накратко. Това е откриването на коледния пазарен сезон в САЩ. Винаги е в петък. Магазините отварят в 5 сутринта, пред тях има огромни тълпи, които чакат да нахлуят и да опоскат щандовете. Защо? Защото все пак намаленията са доста сериозни.

А защо ли е Черен Петък? По принцип защото е най-натовареният пазарен ден в годината. Тази година, обаче, има друга причина – три смъртни случая в два магазина. Служител на Wal*Mart е бил стъпкан до смърт от нахлуващите клиенти при отключването на магазина. Бременна жена е пострадала в мелето и е била откарана в болница – бебето й е спасено. Хората се редяли на “опашка” (ако може така да се нарече тълпа от над 2000 души), като при отключването на вратите всички вкупом се втурнали да връхлитат в магазина, потрошили вратите… Стадото е стъпкало слабите.

Вторият случай е в голям магазин за играчки на Toys-R-Us в Калифорния – двама мъже, които спорели за нещо в магазина, са се застреляли взаимно. От компанията твърдят, че стрелбата не е свързана с Черния Петък. Дано!

неведоми

Излязох аз от вкъщи, в ранния неделен следобед, за да неделям малко извън дома. Сам със себе си на разходка – за разнообразие. Излязох с колата – за да не ми се налага да прекосявам мръсни булеварди без тротоари, докато стигна до някое някъде. Не знаех къде отивам.

Озовах се над Драгалевци. Почти неусетно се добрах дотам. Оставих колата встрани от пътя, насред другите паркирани автомобили и излязох. Голяма част от София се беше изнесла там. Някои хора старомодно си се катереха по пътечките, други похапваха в ресторантите в полите на планината, трети се носеха вихрено по склоновете с байкове, а няколко смахнати (според мен) човека се рееха из облаците с парапланери – все пак всичко това са начини да се насладиш на неделната есенна природа.

Бях с “градски” дрехи – не мислех, че ще се озова горе. Но все пак реших това да не ми пречи. Повдигнах десен крак и потеглих – нагоре по пътечките, между дърветата, покрай ручейчетата и връз нападалата шума. Изглеждах странно – всички носеха анцузи, маратонки, или други еквивалентно планински дрехи. Аз носех карго-панталон, плетено пуловерче и някакви есенни обувки от обърната кожа, и бях препасал чанте тип “куриерско” – една презрамка на диагонал. И тази картинка крачеше упорито нагоре към Бай Кръстю.

Колкото по-нагоре отивах, толкова по-усмихнати ставаха хората. Все по-често си разменяхме по едно “добър ден”, все повече смях ехтеше из гората. Дали беше от малко по-ниското налягане, от все по-осезаемата липса на смог, или просто защото дивата, “цивилизована” София оставаше все по-назад?

Главоболието, което ме беше сграбчило още със ставането, започна да затихва. Избледня и усещането за стрес, което така упорито ме преследва. Не се уморих, не се задъхах, не забавих крачка – такава гордост за пушач, който не е виждал физическо натоварване отпреди България да е в ЕС.

На Бай Кръстю имаше доста хора. И няколко автомобила. Една ромска компания шумно си поръчваше качамак, картофки, салата, люти чушки, шкембе и други манджи. Зад тях на опашката се бяха наредили двама млади французи и си французеха нещо, докато двете млади французойки седяха на една от масичките отвън и чакаха. Родители с деца, баби и дядовци, двойки, групички и солови изпълнение (като мен) се бяха пръснали по полянката наоколо. Кой яде, кой пие, кой храни кученцата с пържени картофи.

Дойде и моят ред – едно кебапче, картофи със сирене и кола. Типично по витошки маниер, бих казал. Порцийката направо я вдишах. Ако беше студено (а то никак не беше), нямаше да може да се вдигне пара от картофките – толкова бързо ги ометох. И потеглих обратно към София. Някак си успях да улуча същите пътечки – падналото дърво, полу-здравата пейка, мостчето над потока… “Добър ден”, “добър ден” – още хора се катерят. А аз, с широка крачка, почти тичам по пътеките надолу. И, противно на очакванията си, се озовах право при колата. Мислех, че ще изскоча на пътя от друга пътечка и ще трябва да я търся. Но не, там си беше, здрава и непокътната, и ме чакаше.

Потеглих и се върнах в града. Приятно зареден от Витоша. Мисля да го правя всяка седмица. Но не си обещавам – често нарушавам обещанията, които давам на себе си.

Как ме изненада тази разходка… Не я бях планирал, не я очаквах – просто ме сполетя.