ИНПМХ: Равнис! Мирно!

Казармата, братче! Тя ще ни оправи! Добре, че се сети някой да поиска да я върне, нали?

Тази сутрин Тройка на разсъмване ме подкокоросаха.

Не ни оправи Царят, не ни оправи Бодигардът, не ни оправи и Столетницата (въпреки че е спорно дали не са ни оправяли, оправяли, оправят и сега)… Добре, че някой се сети да предложи да върне Казармата, щото тя не е човек, ами Институция, и е абстрактна и не може да бъде алчна и измамна, и ще ни оправи.

Ще ни оправи мъжете – един по един, до един!

Ами щото само в казармата се става Мъж! Така разправят всички. Е, поне много жени (хммм), както и ония Мъже, които вече са “били казарма”.

И аз съм “бил”. Най-тъпите, безсмислени и тотално погубени месеци в живота ми. 6 месеца, защото бях висшист, насред последните издихания на наборната служба. Всъщност май “бях” най-последния набор – от баш преебаните.

В Казармата, кайш, ше се научат момчетата на ред? Ми ти ако не си си научил(а) приплода на това преди да му се случи 18-ият рожден ден… Какво да ти кажа… Кауза пердута. И да аутсорсваш, и да не аутсорсваш, родителстването ти е било слабо, безсмислено, или даже пагубно, и идеята, че синковецът трябва да бъде метнат на чужд гръб за неопределен период от време, за да бъде ремонтиран, е отчайващо признание за FAIL, не?

Щели да се научат да мислят и отстояват идеите си? В казармата ли, бе?! Сериозно? Там, където най-важното е да те научат да изпълняваш заповеди без да мислиш, щото от много мислене се нарушава военният ред? Пий си хапчетата и се скрий някъде, моля!

Щели момчетата да си поразмърдат задниците и да се научат на движение? Спорт? Отново ще изиграя моята “той е вече най-малко на 18” карта и ще ти я плесна през лицето! Също така, ще изиграя и друга карта – аз в казармата напълнях, не се научих да спортувам, нито се хранех правилно, нито намалих цигарите. Когато трябваше да се набирам, а аз не можех, бивах подпомогнат лекичко от някого, наблюдаващият “не забелязваше” и си записваше в тефтерчето: “3”. Проформа. Всичко беше проформа!

Щели да създадат страхотни приятелства за цял живот? Ама стига тъпотии! Първо, това се е случвало по време на дългите служби, две години и мало вѝше, където хората са преминавали през мизерия и зор заедно, и трудностите са ги сближавали насила. И второ, единственият що-годе положителен страничен ефект от едно безсмислено, ненужно и вредно явление, не може и не бива да се явява по какъвто и да е начин аргумент в полза на въпросното явление! Приятелства се създават и в групите за народни танци.

А, да, също така – абе, кога основната цел на военната служба стана не създаването на армия, или формирането на някакви военни умения и/или познания, ами коригирането на родителски грешки при отглеждането на момчета? Ми направо да го кръстим ТВУ, или нещо такова! ИНПМХ – “Институция за Насилствено Превръщане на Момчетата в Хора”?

Което ме води до следващата точка – жените. Нали знаете, че в българския като кажем “О, горкият човек!”, е невъзможно да става дума за жена? Ако е жена се казвяа “О, милата женица!” Така че това “Хора” в предния параграф задължително трябва да се интерпретира и като “Мъже”. Щото те жените не са хора, та на тях не им е нужна Казарма – или друга подобна институция – за да се превърнат в Хора (Мъже). Те са средство за размножаване на мъжете. Които после трябва да бъдат пратени в институция, за да се превърнат в Хора.

(Или е това, или просто мъжете сме по-тъпи, та затова ни е необходима казарма.)

Ама щели момчетата да се научат на…

На какво?

Нас ни “научиха” как се изпразва дупка, пълна с вода, от 20 човека, чрез 2 кофи, като в дупката продължава да се лее вода от спукана тръба.

Нас ни “научиха” как се измита цял парк от окапалите листа, посред късна есен, от 40 човека, с 3 гребла.

Всъщност не се получи, щото, нали се сещате, че 2 кофи за 20 човека не могат да насмогнат на дебита на тръбата? И че колкото и да събрахме листа с голи ръце, дърветата продължаваха живописно да олисяват и да ни вгорчават мизерното животче, докато старшинката с явен кеф се пенеше “Що не е чисто?!”

Научих, обаче, че някакъв там капитан краде гориво, за което всички знаят. Че е ОК за по-мачо (да се чете тъпи и нагли) момчетата да се напиват със старшинката посред нощ, след което да пикаят на пода на спалното помещение, докато едвам се държат на крака. Че традициите трябва да се спазват, и затова “старите кучета” си организират тъпанарски ебавки с новобранците, под зоркия и одобряващ поглед на разните му там чичковци с пагони и чинове.

А, като казах “мачо” – то в БГ и жените са мачо (казвал съм го и преди: тук и тук), макар и by proxy, та разчитат, че мъжете ще станат Мъже в казармата, та после да могат да си се разхождат с Мъжа пред останалите жени, и чрез него да бъдат и те мачо… (Да, обобщавам, и да, хиперболизирам.)

Та така. Казармата. Мястото ѝ е в миналото. Rites of passage. Не знаете какво е? Google it!

Bullshit!

ароматна баклава

Благодаря на Ета, че ми даде основата, върху която стъпих за тази баклава. И един disclaimer: в момента баклавата престоява със сиропа и никой не я е опитал, така че няма да мога още поне 24 часа да кажа дали се е получила вкусна… Но мирише добре и изглежда готино 🙂

Разбира се, хванах рецептата и си я поомуйчих, щото иначе как ще се разбере, че аз съм я правил, нали?

И тъй…

преди печене
преди печене

Продукти за баклавата:

– 1 пакет дърпани кори (намерих пълнозърнести)
– 250гр масло
– 1/2 чаена чаша орехово олио
– 250гр орехи
– 100гр суров бадем
– 100гр печен солен бадем
– грис на око

Продукти за сиропа:

– 2 х 2 чаени чаши захар
– 2 чаени чаши мед
– 4 чаени чаши вода
– кората на един лимон
– сокът на половин лимон
– кората и сокът на една малка мандаринка
– 3 пъпки карамфил (1 до 2 – вж. “Резултати” по-долу)
– 1/3чл канела
– 1/3чл джинджифил
– 1 цяла звездичка анасон
– 1/3 ампула течна ванилия

Следва…

 

преди сиропа
преди сиропа

Приготовление на баклавата:

– Смиламе ядките така че да има и ситни, да има и едри. Ако трябва – на 2 партиди.
– В суха, кръгла тава, с диаметър колкото екрана на 15,6″ лаптоп (16:9), слагаме 2-3 кори най-отдолу.
– Поръсваме доволно с ядките. После ръсваме равномерно 1-2 лъжици грис.
– Покриваме отгоре с 1-2 кори. Наръсваме с ядки и грис.
– Покриваме отгоре с 1-2 кори. Наръсваме с ядки и грис.
– …
– Покриваме отгоре с 2-3 кори.
– Нарязваме я както преценим за добре – с остър, гладък нож.
– Слагаме в студена фурна и я нагласяме на 250 градуса, с вентилатор.
– Когато стигне 250, отброяваме 10 минути и намаляваме на 150 градуса. Покриваме с вестник/хартия за печене.
– Печем 45-50 минути и изключваме фурната.
– Зарязваме баклавата във фурната до другия ден. Да изстине.
– Преди да я залеем, може да я изкараме на терасата, на студено, за 5-10 минути.
– Заливаме със сироп и оставяме поне 24 часа.

Приготовление на сиропа:

сиропирана
сиропирана

– Сваряваме около литър вода – нужна ни е гореща.
– Сипваме 2ч захар и малко вода в по-голяма тенджера. Котлонът – на макс. Разбъркваме с тел.
– Захарта и водата ще заврат. Бъркаме хубаво, докато започне да карамелизира – като внимаваме да не прегори.
– Като карамелизира, сипваме 4-те чаши вряла вода. Внимание – гореща пáра!
– Разбъркваме докато се разтвори карамелът, след което добавяме другите 2ч захар.
– Добавяме подправките, соковете и корите от плодовете.
– Оставяме да поври 5 минути.
– Добавяме меда.
– Оставяме да поври още 1-2 минути и сваляме от котлона.
– Внасяме добре изстудената баклава от терасата.
– Остстраняваме разните неща от сиропа (семки, карамфил, анасон).
– Заливаме обилно. Сиропът е много. Всъщност, утре ще знам дали не е прекалено много, но използвах всичкия.

И като минат моите 24 часа, ще докладвам резултати 🙂

 

готова
готова

Резултати:

Опитах баклавата – едно малко парченце от тия по-грозните по ръба на тавата. Станала е много вкусна, но и изключително сладка. Отбелязвам, че сиропът може да се намали с поне 1/4, ако не и 1/3 – в момента има половин пръст гъст сироп по дъното на тавата, което означава, че баклавата просто не може да попие повече. Също така, може да се сложат още малко кори и от портокал/мандарина, и от лимон, както и да се намали количеството карамфил на 1 до 2 пъпки. Останалото смятам, че е идеално 🙂

стойността на цигарата

Едни познати имат заведение, в което заведение се спазваше забраната за тютюнопушенето на закрито. Първо, разбира се, разделиха заведението на отделни салони и казаха “тук ще се пуши, а ей там – не”. После дойде строгата забрана и прегражденията се превърнаха в една невъзвращаема инвестиция. Е, поне повечко вентилация винаги е добре дошла…

smokes
smokes

Беше ми гадно – на тях още повече, но нямаше какво да се направи. Ако не друго, то вече нямаше да смърдим на цигари и навсякъде щеше да е смоук-фрий! Радост!

Почнаха да се оплакват, че посещенията се спихнали. В един момент наистина вече си личеше, че хора няма. Стоеше си празно, или тук-там седяха по няколко човека, но нищо общо с посещаемостта от предните години.

Казах им, че не може да е заради цигарите, тъй като хората и без това няма къде да пушат, така че надали ще изберат да идат в друго заведение, ако и без това тук им е най-приятно и най-удобно.

Наскоро, обаче, видях, че в единия салон отново се пуши. В по-големия. Направих си устата да им кажа, че ако ми докажат повишение в посещаемостта и приходите, ще призная, че, чисто търговски, това е било напълно оправдано решение.

Доказаха ми го.

Признавам, че салонът за пушачи успя да им помогне да си поемат дъх.

Обаче знам едно друго заведение, в което, въпреки твърдото спазване на забраната, посещаемостта продължава да е висока. Толкова, че е невъзможно да си намериш маса в петък вечер, освен ако нямаш резервация. Наистина е невъзможно!

Значи… когато намериш как да привличаш клиентите, те са склонни да направят компромис с пушенето и излизат навън. Качеството и отношението са много важни. Всъщност, във второто заведение ходя най-вече заради отношението.

Ами местоположението и разпределението на пространството? Ако заведението е опнато връз някой булевард и пространството пред входа е малко и сгъчкано, заклещено между автобусна спирка и павилионче за пица на парче? А ако помещението е по-скоро дълбоко и за да излезеш да пушиш трябва да минеш през всички останали маси? Предполагам, че ако качеството на храната и обслужването не си заслужават всичко това, по-скоро ще потърсиш алтернативни варианти…

Или е това, или просто наистина повечето хора предпочитат пицата им да смърди на пепелник, а ако не – купуват си замразена, събират се вкъщи около бутилка домашнярка и си се натряскват както преди, заобиколени от никотинова мъгла. А може би все пак наблизо има достатъчно други заведения, в които качеството и отношението са съпоставими с тези в кръчмата на моите познати, но освен всичко пушачите могат да си пафкат на масата? В този случай, за пореден път, става дума за пословичната ни липса на стандарти, дори в контрола от страна на всякакви държавни институции.

Всъщност, ако е последното (а честно казано съм склнонен да вярвам, че е), то тогава наистина няма да мога с чисто сърце да обвиня моите познати, че нарушават наредбата. Защото държавата създава условия за неравнопоставеност, all other things being equal. И отново стигаме до основните градивни частици на тази държава – ние, нейните граждани. Ние, които, вместо да си кажем “тия далавери са гадна работа”, сме по-склонни да търсим начин да се включим в тях. Сочна далаверка – чиста работа!

Така де – докато има балъци, ще има и тарикати.

Не съм сигурен какво точно искам да кажа с този текст, но просто трябваше да пусна думичките да се изсипят някъде, иначе щях да се пръсна. Подсетиха ме какво исках да кажа: когато стойността на предлагания продукт / предлаганата услуга е по-ниска от стойността на цигарата за посетителя / потребителя, тогава – лошо, Седларов, много лошо!

P.S. Да припомня, че съм бивш пушач. Може текстът ми да придобие различно звучене…

captain obvious

Оф, честно, кво очакват журналистите и “журналистите” – че тия, дето имат някакви интереси, НЯМА да се възползват от дадения им шанс? Ма РАЗБИРА СЕ, че Боко ще се пробва! Разбира се, че ще има платени, ще има проби за управляване на всеки протест, всичко ще има! Все едно да кажем “днес слънцето ще изгрее”. И кво от това? Защо това трябва да се превръща в “анализ” или обстоен коментар?  Честно, повече от 5% от времето на един журналист не би трябвало да се инвестират в тази тема! Да, добре е да се посочи , но не и да превзема цялото внимание на всички.

Също така, трудно ли е да се схване, че когато има едно множество от хора, които са тръгнали от настоящото статукво – да го наречем точка А, към някаква промяна – да я наречем точка С, като пътьом няма как да не минат през междинна ситуация, да я кръстим точка В, и успоредно с това множество към тая т.В се движат и едни други хора, с други интереси, просто няма как да се очаква, че множеството и “интересчиите” ще се движат в различни посоки.

Сложно ли го казах?

Нищо, текст е, може да бъде прочетен и 10 пъти, ако трябва.

Пък като минем т.В, там вече ще видим кой накъде.

#КОЙ

Гарантирам ви, че знаете #КОЙ

Всички го познаваме.

Това е онзи, който ще си затвори очите пред закон, наредба, правило.

Онзи, който търси далаверата.

Тарикатът.

Всъщност това е човек, който е склонен да цепи нáпреки, без да си даде сметка какво ще му коства това в дългосрочен план, защото визуализира краткосрочни облаги, а както знаем, времевото отстояние понижава възприеманата стойност на възнаграждението за всеки извършен труд.

Това е един по-гаден вид procrastination.

Всъщност, с една основна разлика: цената на тая прокрастинация се плаща от всички, в най-добрия случай. А в по-лошия случай се плаща от всички останали.

Целта оправдава средствата, защото те са чужди.

Оправдава и последствията, защото друг ги понася.

А тарикатът се кефи колко е хитър, така юнашки да изпревари всички чакащи за ляв завой и да се навре пред цялата колона. Щото така той е изкярил, а най-последният на колоната ще изчака още един червен светофар, защото е бил избутан с една позиция назад.

Те всъщност на левия завой от “България” по “Гешов”, тарикатите са поне по петима на зелен светофар. А петимата, които чинно изоставаме най-отзад, или скърцаме със зъбки, или си надуваме кака Sia и пеем с пълно гърло, щото иначе ще скърцаме със зъбки. И нищо, че там има една свирепа вишка на някакъв си контролиращ орган, тя след 18:00 явно не бачка.

Те сигурно не са лоши хора, тия дето търсят далаверата. It’s a dog-eat-dog world, нали така? Survival of the fittest? Всичките тия клишета, които означават “non-human”? Или те не са лоши хора, а просто са малко по-малко хора от другите?

Наречете ме нарцистичен! А вие сте опортюнисти.

О, това бил правилният начин? Така се правят кинтите?

Момент, едното не е равно на другото, не и в парадигмата на социалния човек. Не социалистическият – тук няма “политика”, не и в тая ѝ форма – а социалният, който съзнава, че съществува сред и посредством себеподобни, и че от цялата тая група хора зависи тяхното съвместно – макар и дългосрочно, понякога до необозримост – добруване.

Може и да не са по-малко хора, а аз да съм сериозно афектиран в момента. Може би са притиснати от обстоятелства.

Не знам как да премина плавно към следващата част от текста…

Познавате ли онзи човек, който си направи квартално кръчме? Да, онзи, който му направи няколко допълнителни дървени колони и навес отвън, чрез които разшири малко площта му? Който позволява да се пуши вътре, защото всички в квартала пушат и иначе щяха да ходят в съседното кръчме, макар че то е на цял километър? Който подкупи каката от ХЕИ-то, който стана член на [Актуална В Момента Партия] за да не му съборят незаконната част от заведението?

Добър човек е… Обстоятелствата доведоха до тая ситуация…

Обстоятелствата… И още нещо.

Щях да напиша нещо за комбинацията от хора добри, но глупави; зли, но интелигентни; доброжелателни, но недалновидни; и чисто прости – ето за тази комбинация… Но се страхувам, че чрез нея щях да оневиня твърде много от тях и отново да изгубя отговора на въпроса.

Въпросът?

#КОЙ?