Category: маркетинг

Posted on

аристократично жигосване

Здрасти, Х, спиш ли?

Преди малко ми хрумна нещо, което досега не се бях сещал.

Нещата, които съм чел, свързани с брандовете and all that jazz, винаги разказват истории свързани с жигосването на говедата (откъдето е тръгнал самият термин брандиране), после с идентифициране на продукт от конкретен производител, после с идентифициране на самия продукт сам по себе си…

Пък това, което аз се замислих, е малко по-различно. Дотам вече се е развило брандосването, и по толкова различен начин ние (потребителите) го използваме, че може да се гледа на него като на хералдически знак. Донякъде.

С него, разбира се, не посочваме своя род, наследство и произход – не. По-скоро ние се сдобиваме с произход. Не генетически, а идеологически. Може би. Мисълта още е твърде прясна в главата ми. Опитвам се да я разбера, намества се трудно между ушите ми.

Никой не може да ме убеди, че хората не се интересуват от брандовете. Може би в някои случаи, когато сдобиването с конкретен продукт е чисто утилитарно, използването му е краткосрочно, или пък се случва по принуда (ако няма Coca Cola, аз бих си взел Pepsi – което, обаче, не важи за мнооооооого от феновете на Coca Cola или, съответно, на Pepsi).

Ениуей, де…

Когато се сдобиваме с нов продукт, ние се сдобиваме с конкретен бранд. Респективно, ние се сдобиваме с неговата история, с неговото послание, с неговата идеология, с неговата значимост. Фактът, че използваме (носим) този бранд, означава, че споделяме заряда на неговата хералдическа символика. Герб, един вид.

Капиш?

Аз май си схванах мисълта. Приятно е, когато разбереш нещо, което се случва в главата ти.

Хайде, отново лека нощ и до скоро въобразяване!

P.S. Правиш писането на някакви неща по-лесно.

 

Posted on

in fides veritas

Колко много е въпрос на доверие…

Говорим си за брандове, за статуси, за лоялност, за продукти, но всъщност винаги говорим за доверие.

Наистина – какво е лоялността? Това е доверие. Пробвано и доказано – взаимно. Без значение дали е лоялност към бранд, лоялност към работодател, лоялност към приятел.

В един скорошен коментар, cenerentolla ме поправи: не сме това, което ползваме, а сме това, което вършим.

Да, този момент го пропуснах, донякъде умишлено – опитвах се да говоря от маркетингова и консумистка гледна точка.

Но всъщност не съм съгласен, че хората, които разчитат на себе си и на това, което вършат, не се съобразяват с марките, които ползват. Всъщност смятам, че точно дейните хора, онези с идеите, уменията и т.н. са хората, които наистина се интересуват от брандовете, които ползват. Защото за тях доверието е изключително важно.

Най-нагло монтирам и себе си сред тия хора.

Кога използваме една марка? Когато:

1) й имаме доверие
2) други, на които имаме доверие, имат доверие на марката
3) много хора, дори и непознати, демонстрират доверие към марката (един вид личен краудсорсинг)
4) когато нямаме избор
5) когато решим да дадем шанс

С изключение на т.4, в която влизат основно неприятни ситуации, всичко друго зависи от доверието. А когато един продукт (бранд, компания, услуга, etc.) е успял да спечели доверието ти, тогава ти се придържаш към него. Защото очакваш, че няма да бъдеш подведен. Защото му имаш доверие.

А това, което този бранд може (и трябва) да направи за теб, е да задоволи очакванията ти (които той сам е създал) и да ти отвърне с реципрочно доверие. Защото едностранното доверие е крехко и временно. А веднъж разпадне ли се, трудно се възстановява.

Posted on

много шум

Здрасти, Х! Знаеш ли, има едно нещо…

Един му казва “ZAG”, друг му казва “usp”, трети го наричат “син океан”, четвърти говори за “племена”…

Пишат се книги, стават бестселъри, четем ги и ахкаме…

А какво е то всъщност?

Направи нещо различно и ми го покажи.
Или в най-лошия случай ме накарай да повярвам, че е различно.

И дори не е нужно да бъде много различно. Важното е да се знае, че е различно.

Ако е много различно – иновативно, полезно, стилно, ефикасно – толкова по-добре. Ние, хората, търсим новото, търсим развитието, търсим нещото, с което да се отличим (пак тия статуси бре!)…

И всъщност това е – дай ми (покажи ми / заведи ме до) нещото, което търся, и съм твой.

Тадааа!

Спестих ти много четене.

Хайде, Х, приятна ти вечер и до скоро въобразяване!

Posted on

ти си това, което…

…ядеш.

Повтарят го често. Особено напоследък. Напоследък всички сме се превърнали в Е-та и ГМО-та.

Това може би е истината, въпреки че не се чувствам като купичка елда и филия хляб.

Аз друго се засилих да споделя, де. Това твърдение ми е някак твърде basic. Първи слой по Маслоу. Все се надявам, че ние тук живеем на някакво по-горно ниво на пирамидката – примерно, там, трето.

Ти си това, което ползваш.

Ей го на, кредото на консумизма. Ти си това, което купуваш. Ти си това, което притежаваш. Което гледаш, което посещаваш, което демонстрираш…

Ти си Nikon, Apple, Coca Cola, KIA, Sony, twitter, adidas, Cote d’Or, Culture Beat...

Ти си Sony Ericsson, Acer, Derby Cola, Opel, Facebook, Nike, Nestle Lion, Night Flight…

Това, което си ти, е твоят status symbol. Пред теб самия/самата и пред останалите.

Когато шофираш BMW, това е status symbol. Когато отвориш Sony Vaio насред Starbucks (да бе, имало и не-Apple лаптопи там!), това е status symbol. Когато извадиш Android смартфон на поляната, докато отпиваш от бутилка Шуменско – това е status symbol.

Чрез него ти показваш – това съм аз, такъв съм аз. Принадлежа на ето тази (суб)култура и там ми е мястото. Нося си отличителните белези, защото ги харесвам, харесвам хората, които са част от тази култура, харесвам и себе си.

(Или пък “не харесвам себе си, искам да съм част от тази култура, която ползва тези символи, затова и аз ще ги ползвам!”)

Всеки си носи символите. Не е въпрос на желание, те са там. Това, което можеш да избереш е кои символи да носиш и къде принадлежиш.

Е, има и едно нещо, по-силно от status symbol. Това е statement-ът. То е като status symbol на n-та степен.

Когато шофираш Audi-то си, това е status symbol.

Когато шофираш реставриран и излъскан ретромобил – това е statement.

Когато отвориш MacBook, това е status symbol.

Когато отвориш тунингован, шарен MacBook, това е statement.

Всъщност, ако отвориш какъвто и да е лаптоп насред хоремага на родопско село, това директно си е statement. Има, явно, някаква зависимост – средата поставя рамката.

И, разбира се, всеки избира status symbol, който принадлежи на следващото ниво… А statement използват хората, които 1) искат да надхвърлят следващото ниво, или 2) които са стигнали някакъв status максимум и се налага да го bold-нат.

Дори не знам защо пиша всичко това. Неструктурирано, разхвърляно, недомислено…

Posted on

IAB Forum hit & miss

Днес се проведе IAB Forum – “Форумът на дигиталната индустрия”. Беше интересно, обсъдиха се полезни и интересни теми, присъстваха много хора от бранша. Като цяло останах доволен.

С едно голямо “НО”.

В следобедната част на форума се проведоха няколко дискусионни панела, сред които най-голямо впечатление ми направи дискусията на тема “Мобилен маркетинг”.

Ще оставя настрана въпросите, свързани със злочестата игра “9999”, която всички абонати на MTel добре познават, както и не съвсем изтънчения начин, по който темата беше отклонена.

Това, което ми направи най-голямо впечатление беше фактът, че според участниците в този панел “мобилен маркетинг” се изчерпва основно с SMS-кампании (били те пасивни или активни) и евентуално, може би, банери в сайтове оптимизирани за мобилен браузинг. Когато дискусията започна и модераторът, Николай Чакръкчиев, обясни как много хора (дори от бранша) биха помислили, че “мобилен маркетинг” означава брандиране на превозни средства, аз очаквах, че ще развият темата до възможно най-актуалните модели.

Да, ама не.

Първо, според господата от MTel, в България няма и 5 сайта, оптимизирани за мобилен браузинг. Няма да споменаваме блоговете, въпреки че според мен те са доста интересна платформа, но не мога да не посоча Икономедиа, чийто мобилни сайтове познавам добре, както и Investor.BG и NetInfo. Това твърдение на MTel-ци е най-малкото обидно за медийните групи, които разработват въпросните мобилни сайтове.

След това, думичката банер беше спомената мимоходом, без да бъдат засегнати различни варианти на мобилната банер-реклама, като например click-to-call банерите. Също така някой подметна думичката Bluetooth, но у нас този модел изглежда слабо разпространен, а и е по-скоро натрапчив (както и нежеланите SMS-и които получаваме от мобилните оператори).

Но най-вече ме учуди липсата на каквато и да е дискусия на тема контекстуално таргетиране. Използвам възможно най-широкото значение на този термин (включвам поведение и местоположение), като най-вече искам да наблегна на мобилните версии на социалните мрежи и на услугите за геолокация и всичките App-ове свързани с тях.

Предполагам, че самите  участници в панела за момента не са разработвали стратегии свързани с въпросния маркетингов модел. От друга страна, IAB Forum-ът би трябвало да покрие възможно най-актуалните маркетингови инструменти и да разисква дигиталния маркетинг като цяло, потенциалното му развитие у нас и влиянието му върху бранша.

Никой не спомена Vivo, нито 4[] или Facebook Places, а те имат потенциала да бъдат сериозни инструменти и в България, като смятам, че Vivo имат предимството на местния играч. Да познаваш потребителя в детайли, както и да знаеш къде се намира – това коренно променя модела на таргетиране. А да взаимодействаш с него – това променя и нагласата, с която той те приема. При трите посочени примера, маркетингът приема формата на добавена стойност за потребителите – една полезна, интересна, приятна или забавна услуга.

Докато SMS игрите са просто дразнещи, мобилните банери са засегнати от избирателната ни слепота към онлайн рекламата, а Bluetooth маркетингът е твърде несигурен.

Не мисля да изпадам в повече подробности – това по-скоро би трябвало да се случи на един подобен форум.