Много модерно звучи, нали? А на всичкото отгоре е вярно! Освен че в заглавието не съм написал колко са грозни… Но на снимката се вижда.
Всъщност не знам дали са кукита, курабийки, сладки, или нещо друго.
Може да се каже, че са по-полезни като цяло, защото вместо брашно съдържат един куп неща с високо съдържание на фибри, а вместо захар – банан. Вместо краве масло пък използвах фъстъчено масло (може и всякакъв тахан по избор), та може да се каже и че са без глутен, а и вегански!
О, да, и тия са с чиа!
С всеки ред се оказва, че са все по-велики и невероятни!
Всъщност са само умерено вкусни 🙂
В тях използвах една моя смес с фибри, която понякога си забърквам. Тя представлява общо взето равни количества (по 50гр) от следните:
Кокосови стърготини
Чиа
Инулин
Пектин
Овесени трици
Самите кукита се приготвят по следния начин:
2 презрели банана се смачкват на каша
3 препълнени супени лъжици някакъв тахан се омешват с тях
1чч от фибрите се добавя и всичко се омешва много добре
Тестото трябва да е с консистенцията на крем-сирене, затова може да се наложи да добавите още фибри
Слагате хартия за печене върху тавичка
Сипвате по 1сл от сместа и притискате, за да добие форма на курабийка
Печете 13-15мин в предварително загрята на 175С фурна
И охлаждате!
Предполагам, че може да се импровизира с разни подправки, добавки (99% шоколад? ядки?), а и няма никакъв проблем да се въздържите от инулин, или пектин, или чия… Важното е да има поне някаква суха съставка – поне едните трици оставете 🙂
Защото не е гараш – не е с 4 блата, нито с 6… Не е с крем и глазура… Не е с орехи…
Но е страшно вкусна! Вече не знам коя от тортите ми е най-добрата, но явно с всяка следваща ставам все по-страхотен и върховен, браво на мене, потуп по раменцето!
🙂
Но сега сериозно. Много вкусно, лешниково-шоколадово сладкишче с шоколадово-лешников ганаш за глазура. Сладко, сочно и малко тежко – няма как, не съдържа брашно, но пък доволно количество лешници, масло и яйца. Рецептата е вдъхновена от домашния гараш на моята баба Вихронрав, която за рождения си ден просто ни съсипа от гастрономически кеф!
Продукти:
– 250гр масло (използвах краве, но сигурно става и с кокосово)
– 7 яйца (разделяте жълтъците и белтъците)
– 300гр захар (използвах кокосова, но може и с пудра)
– 4 препълнени лъжици какао
– 1чч сурови лешници
– 1чч печени лешници
– 1/2чч + 1/3чч лешников тахан (това е най-вкусното нещо на света!)
– 2 натурални шоколада
Не са никак много, а и трябва да призная, че могат да бъдат опростени – можете да използвате просто 2чч
смесване
лешници (сурови или печени), да пропуснете тахана и да използвате обикновена захар. Използвах кокосова, защото тя има страхотен аромат – много напомня на кафявата, но някак по-nutty – а и се води, че е с по-нисък гликемичен индекс от бялата захар (колкото и да е спорна темата за гликемичния индекс).
Приготовление:
– Първо, разделяте белтъците и жълтъците.
– После си загрейте печката на 175С!
– Туряте лешниците в кухненския робот и ги смилате на много ситно. Добавяте и 1/2чч от захарта и 1/2чч лешников тахан и пак пускате робота – ще се получи нещо като гъста каша, лешников пластилин.
тортата
– Жълтъците разбивате с останалата захар (с миксер), докато се получи крем.
– Разбивате маслото (трябва да е омекнало на стайна температура), докато и то стане кремообразно.
– Смесвате жълтъчния крем с масления, добавяте какаото и разбивате с миксера докато сместа се хомогенизира.
– Добавяте лешниковия пластилин и отново с миксера разбивате, докато сместа се хомогенизира.
– Разбивате белтъците на твърд сняг (ако вече не сте се сетили).
– Чрез шпатула ги добавяте на 3-4 пъти, като бъркате внимателно, докато сместа се хомогенизира за пореден път.
– Приготвяте си стандартен ринг за торта, изсипвате сместа в него и печете около 40 минути.
– Готовият блат ще бъде леко глетав – това е търсен ефект, нема се пуашите!
– Изваждате от фурната, оставяте малко да се охлади, после го вадите от ринга и го връщате отново вътре, но с дъното нагоре.
– Загрявате 1/3чч лешников тахан на слаб котлон (1-2 от 9) докато се посгрее, добавяте натрошения шоколад и бъркате. Когато шоколадът започне да се разтапя, разкарвате съда от котлона, да не вземе да загори.
– Така приготвения лешников ганаш изливате върху вече обърнати наопаки блат, докато е още топъл.
– Оставяте да пренощува, нарязвате и… WIN!
Да ви е сладко!
И да, много прилича на Nutella 🙂
таханът
P.S. Лешниковият тахан на “Тръндеви” е едно от най-страхотните неща, които съм опитвал. Не съдържа захар – само смлени лешници – но аз бих заместил всяка Нутела на света с него. Трудно успях да открия – търсих на Женския пазар, из биомагазини, магазини за ядки… Накрая открих останали няколко буркана в магазинчето за специализирани храни на Шишман №20, но обикновено може да се открие и в Зоя на Аксаков, и в големия магазин за ядки и подправки в началото на Женския пазар (откъм Пиротска). Надявам се, че производителят ще пусне нова партида. Голяма. Навсякъде! 🙂
Понякога, от време на време, си позволявам дори да консумирам въпросната калорийна бомба, особено в модифицирания от мен вариант.
Но днес последвах съвета на виртуозната пианистка Мария и го омешах с извара. Избрах съотношение 1:1 (една част от модифицирания вариант към една част извара). И малко увеличих количеството сол…
Днес, след тренировката, си позволих нещо, което не съм си позволявал много, мнооого отдавна. Не е Нутела, това би било твърде предвидимо.
Изядох 4 хубави, големи лъжици тахан с мед. Това е едно от най-вкусните неща на света!
А защо си го причиних?
Първо, защото наистина много обичам, и просто реших, че днес може. Но също, защото ми хрумна какво му липсва на обикновения тахан с мед, та реших да тествам. Оказах се прав!
Ако обичате тази невероятна калорийна бомба, можете да я направите още по-вкусна, и то по изключително лесен начин, а именно:
1. Омешайте си тахана и меда.
(За моя вкус, сместа трябва да бъде между 2:1 и 3:1 в полза на тахана.)
2. След като разбъркате, добавете съвсем малко канела.
(Мисля, че за 500гр стига по-малко от 1чл. – да бъде само спомен за канела.)
3. Най-важното – добавете малко морска сол!
(Солта може да бъде колкото канелата, но според мен може и малко повече.)
Разбира се, говоря за fleur de sel – същата, която слагаме в соления карамел. И, разбира се, всичко е въпрос на вкус, така че за някой може да е по-вкусно да направи сместа по-медена, с повече канела и по-малко сол. Но си струва да се пробва!
