сладкиш – Page 5

1 September 201424 November 2016

храна за ангели със зелен чай матча и махлеб

Вече имам рецепта за храна за ангели, която общо взето не се различава много от настоящата. Предпочетох да не редактирам старата, а да напиша нова, за да не стане онзи текст твърде дълъг и с твърде много снимки, пък и сладкишът с матча и махлеб е достатъчно интересен, че да си заслужава нарочна статия.

Първо, ще представя главния протагонист в тази кулинарност – матчата. Най-просто казано, това е зелен чай на прах. Това е онзи зелен чай, който се използва за чаените церемонии. Матчата е много хубаво яркозелено, което не прилича на останалия зелен чай, който човек може да си купи. Това е, защото храстите, от които се прави този чай (нали знаете, че те са вид камелии?) се държат на сянка, което забавя растежа на листата, но пък увеличава концентрацията на хлорофил, което води до по-наситен зелен цвят. След като изсушат листата, мелят ги на фин прах, който после може да се ползва горе-долу както сме свикнали да ползваме какаото. Чудех се откъде да си набавям най-лесно матча, но вече има matcha.bg 🙂

А какво е махлеб? Това е една много приятна подправка, с аромат на нещо между череша мараска (нали знаете, Мараскино) и кайсиеви ядки (Амарето), с малко ванилия. Прави се от ядката на костилката на дива череша махалебка.

Колко ли сортове череши има?!

Не на последно място, допълнителен вкус и аромат се съдържат в захарта. Вместо класическата бяла кристална, която се използва при приготвянето на angel food / бял пандишпан, този път използвах кокосова. Тя се прави от смолата на цветовете на кокосовата палма, която се редуцира, докато се получи максимално гъста или твърда смес. Има много приятен аромат – подобен на мусковадото, но с малко по-осезаеми ядкови тонове.

Продукти:

– 12 белтъка
– 1чл лимонтузу
– 1.25ч кокосова захар
– 1ч бяло брашно
– 2сл матча
– 1сл махлеб
– ванилия (1 течна, или 3-4 прахчета)
– 1/3чл сол

Приготовление:

– Загрявате фурната на 175С.

– Разбивате всичките белтъци на гъста пяна. Ако използвате течна ванилия, тук ѝ е мястото.
– Добавяте лимонтузуто.
– Разбивате на още по-гъста пяна.
– Добавяте захарта малко по малко, докато разбивате на твърд, лъскав сняг. Тук сместа ще стане светлобежова.
– Отделно, смесвате брашното, матчата, махлеба и солта (ако използвате суха ванилия, тук ѝ е мястото), след което ги пресявате.
– Сега, поръсвате сухата смес върху белтъците с лъжица, и след всеки 2-3 лъжици разбърквате внимателно със силиконова шпатула.
– Баба ви все със силиконови шпатули си е бъркала тестото! Т.е., може и с каквото имате.

– Един от начините да се разбърква е като шпатулата влиза в средата на съда, после минава по дъното му в посока към външния ръб, накрая излиза по ръба, след което съдът се завърта леко и движението се повтаря.
– Когато всичката суха смес е омешана в течната, тестото ще стане плътнозелено и ще мирише доста приятно.
– Пресипвате сместа в един от онези съдове за сладкиш, които имат коминче по средата и печете 40 минути.
– Вадите, оставяте да се поохлади и изваждате готовия сладкиш.

Идейка: Вкусът и ароматът на този сладкиш са много силни, но си отиват страхотно с мляко – то омекотява зеления чай. Ако не ви се пие мляко, може да си приготвите някакъв крем – примерно класически cream cheese frosting (една Филаделфия, едно малко масло, една чаша пудра захар, може и малко лимонова кора – разбивате с миксер, et voila!).

Да ви е зелено!

16 June 201416 June 2014

лешников псевдогараш без брашно

Защото не е гараш – не е с 4 блата, нито с 6… Не е с крем и глазура… Не е с орехи…

Но е страшно вкусна! Вече не знам коя от тортите ми е най-добрата, но явно с всяка следваща ставам все по-страхотен и върховен, браво на мене, потуп по раменцето!

🙂

Но сега сериозно. Много вкусно, лешниково-шоколадово сладкишче с шоколадово-лешников ганаш за глазура. Сладко, сочно и малко тежко – няма как, не съдържа брашно, но пък доволно количество лешници, масло и яйца. Рецептата е вдъхновена от домашния гараш на моята баба Вихронрав, която за рождения си ден просто ни съсипа от гастрономически кеф!

Продукти:

– 250гр масло (използвах краве, но сигурно става и с кокосово)
– 7 яйца (разделяте жълтъците и белтъците)
– 300гр захар (използвах кокосова, но може и с пудра)
– 4 препълнени лъжици какао
– 1чч сурови лешници
– 1чч печени лешници
– 1/2чч + 1/3чч лешников тахан (това е най-вкусното нещо на света!)
– 2 натурални шоколада

Не са никак много, а и трябва да призная, че могат да бъдат опростени – можете да използвате просто 2чч

лешници (сурови или печени), да пропуснете тахана и да използвате обикновена захар. Използвах кокосова, защото тя има страхотен аромат – много напомня на кафявата, но някак по-nutty – а и се води, че е с по-нисък гликемичен индекс от бялата захар (колкото и да е спорна темата за гликемичния индекс).

Приготовление:

– Първо, разделяте белтъците и жълтъците.
– После си загрейте печката на 175С!
– Туряте лешниците в кухненския робот и ги смилате на много ситно. Добавяте и 1/2чч от захарта и 1/2чч лешников тахан и пак пускате робота – ще се получи нещо като гъста каша, лешников пластилин.

– Жълтъците разбивате с останалата захар (с миксер), докато се получи крем.
– Разбивате маслото (трябва да е омекнало на стайна температура), докато и то стане кремообразно.
– Смесвате жълтъчния крем с масления, добавяте какаото и разбивате с миксера докато сместа се хомогенизира.
– Добавяте лешниковия пластилин и отново с миксера разбивате, докато сместа се хомогенизира.
– Разбивате белтъците на твърд сняг (ако вече не сте се сетили).
– Чрез шпатула ги добавяте на 3-4 пъти, като бъркате внимателно, докато сместа се хомогенизира за пореден път.
– Приготвяте си стандартен ринг за торта, изсипвате сместа в него и печете около 40 минути.
– Готовият блат ще бъде леко глетав – това е търсен ефект, нема се пуашите!
– Изваждате от фурната, оставяте малко да се охлади, после го вадите от ринга и го връщате отново вътре, но с дъното нагоре.
– Загрявате 1/3чч лешников тахан на слаб котлон (1-2 от 9) докато се посгрее, добавяте натрошения шоколад и бъркате. Когато шоколадът започне да се разтапя, разкарвате съда от котлона, да не вземе да загори.
– Така приготвения лешников ганаш изливате върху вече обърнати наопаки блат, докато е още топъл.
– Оставяте да пренощува, нарязвате и… WIN!

Да ви е сладко!

И да, много прилича на Nutella 🙂

P.S. Лешниковият тахан на “Тръндеви” е едно от най-страхотните неща, които съм опитвал. Не съдържа захар – само смлени лешници – но аз бих заместил всяка Нутела на света с него. Трудно успях да открия – търсих на Женския пазар, из биомагазини, магазини за ядки… Накрая открих останали няколко буркана в магазинчето за специализирани храни на Шишман №20, но обикновено може да се открие и в Зоя на Аксаков, и в големия магазин за ядки и подправки в началото на Женския пазар (откъм Пиротска). Надявам се, че производителят ще пусне нова партида. Голяма. Навсякъде! 🙂

14 April 2014

агнеса амарета

Тази Агнеса е отново експериментална. Не е сложна, но пък букетът аромати се получи много елегантен.

Кръстих си я Агнеса Амарета, защото се прави с кайсиеви ядки, които имат лек аромат на горчив бадем и от тях се приготвя Амарето. Някъде в името ми се искаше да включа и “Коко”, защото се прави с кокосова захар и с кокосово брашно, което ѝ дава един много, ама много лекичък, кокосов аромат.

Продукти:

– 1.5чч кайсиеви ядки
– 1/2чч бадеми
– 1/2чч бяло брашно
– 1/2 бакпулвер
– ванилия (2-3 прахчета или 1/2 ампулка)
– 250гр масло
– 1/2чч кокосова захар
– 1/2чч кафява пудра захар
– 3/4чч бяла пудра захар
– 4 белтъка
– 4 жълтъка
– 2сл кокосово брашно
– 1чл сол

Приготовление:

– Двата вида ядки се слагат в кухненски робот и се смилат колкото може по-ситно.
– Брашното, бакпулверът и ванилията (ако е на прах) се добавят към ядките и още малко се бръмчи с робота.
– Маслото се разтопява.
– Двата вида захар се омешват в дълбока купа. Към тях се добавя разтопеното масло (и течната ванилия, ако не сте ползвали на прах). Разбивате с миксер, докато сместа се превърне в крем.
– Добавяте ядките с брашното и разбивате докато се получи хомогенна (доколкото е възможно) смес.
– Разбивате белтъците на твърд сняг.
– Добавяте белтъците към останалата смес, на 3 пъти, като всеки път разбърквате с шпатула, докато сместа се хомогенизира.
– Хомогенната смес изсипвате в ринг за торта, най-добре дъното да е покрито с хартия за печене.
– Печете около 40 минути в предварително загрята на 165-175С фурна.

– Жълтъците се разбиват чрез миксер с бялата пудра захар, солта и кокосовото брашно, докато се получи нещо като редичко тесто.
– Ако тестото е твърде гъсто, добавете малко вода. Целта е да може да се разбива с миксера, но да не е течно.
– Тази смес се излива върху още горещия блат и се разстила равномерно.
– Оставяте да пренощува така.
– На другия ден разрязвате както желаете 🙂

Да ви е сладко!

9 March 201410 March 2014

постен (вегански) сладкиш

Не харесвам постни сладкиши. Това не важи за всички сладкиши, разбира се, но е една необходима хипербола. Аз и постни манджи не харесвам – на Бъдни вечер преяждам до пръсване, но все имам чувството, че ям само гарнитурата, и се оглеждам за основното…

Но след като Роза ме бъзна за някоя постна рецепта, реших да спретна нещо. Приготвих ябълково-орехов сладкиш със стафиди и червени боровинки, покрит (защото “намазан” не звучи достатъчно точно) с една странна субстанция от моркови и кокос, която се получи от свободното ми съчинение на тема “бонбони от моркови и кокос” – рецепта, която видях при Йоана.

Задължително е да спомена, че въпреки любовта ми към сладкишите, и въпреки старанието ми да постигна нещо много хубаво, този постен сладкиш си има и постен вкус, че дори и постен аромат. За постен е вкусен, което не е точно хвалба, но в крайна сметка не е и тотален провал 🙂

EDIT: Вече е следващият ден. Вън вали сняг, а сладкишът всъщност се оказа много вкусен! Позволих си да опитам една хапка, за да съм сигурен в крайния резултат. Доволен съм и бих го повторил 🙂

Продукти:

– 1чч зехтин (предполагам може и орехово или ленено олио)
– 1чч мусковадо
– 1чч едро настъргана ябълка
– сокът и кората от 1 лимон
– 1 бакпулвер (ползвам си пакетчетата на Dr. Oetker)
– 3чч брашно (аз ползвах 50:50 бяло и пълнозърнесто, но само с бяло е по-вкусно)
– 1чч орехи
– 1/2чч стафиди (тъмни и светли)
– 1/2чч сушени червени боровинки
– 1чч вода (може и някакъв плодов сок)
– 1чл канела
– 1чл джинджифил
– 1чл индийско орехче
– 1чл кардамон
– 3-4 прахчета ванилия (или 1 ампулка на Dr. Oetker)

– 2чч ситно настъргани моркови
– 2/3чч бяла захар
– 2сл мед
– 1чч вода
– 1.5чч кокосови стърготини
– 2-3 прахчета ванилия (или 1 ампулка на Dr. Oetker)

(втората групичка продукти са за кокосовия “крем”)

Приготовление:

– Разбивате зехтина и захарта заедно.
– Добавяте брашното и разбивате.
– Добавяте водата и разбивате.
– Добавяте всичко друго и разбивате докато всичко се омеша хубаво.
– Приготвяте по-голяма тава с хартия за печене, изливате и заравнявате тестото, и печете в предварително загрята на 175С фурна.
– Аз пекох може би 40-50 минути, но според мен е по-добре да се пече поне час – няма да изгори лесно, но е по-хубаво да се поизсуши, тъй като е доста мазно тесто, а течното растително олио прави сладкишите да са особено сочни, понякога прекалено. Печете го по-дълго, наглеждайте само да не започне да загаря.

– Отделно, настърганите моркови и захарта се слагат в тенджерка, заедно с 1/4чч вода, и се разбъркват хубаво.
– Слагате на котлона на силен огън и бъркате сравнително често, докато се изпари водата. Морковите малко по малко ще добият тъмнооранжев цвят. Честно казано, очаквах да се скашкат повече. Може би ако се започне с повече вода и се поварят по-дълго, ще станат по-кремообразни…
– След това добавяте 1/2чч кокосови стърготини, 1/2чч вода и меда. Отново на котлона, с редовно бъркане, докато се изпари водата.
– Накрая добавяте останалта вода и пак бъркате, докато се изпари.
– Оставяте настрана, да се поохлади за 5-10 минути, след което добавяте останалия кокос и омешвате хубаво.

– Обръщате блата в голяма чиния, или върху голяма дъска.
– С ръка поръсвате колкото прецените от морковената смес върху блата и я притискате, да слепне.
– Оставяте сладкиша някъде, ако може да пренощува. Ще бъде по-вкусен на другия ден, първо защото миризмата на брашно и бакпулвер ще се е разнесла, второ, защото твърде силните аромати на подправките ще омекнат, и трето, защото всички аромати и вкусове ще успеят да се омешат и разгърнат максимално добре.

3 March 20143 March 2014

бадемова агнеса

Отдавна си мислех да направя бадемова Агнеса – не че обикновената Агнеса не е невероятно вкусна, но някак всяко нещо, което се приготвя с орехи, ми шепне “А трябва да ме пробваш и с бадеми!”

Шепна, шепна, хвана дикиш. И ето на – бадемовата агнеса биде спретната за нула време.

Рецептата хич не е сложна. Малко по-различна е от другата ми Агнеса, тъй като я направих с 2 пъти повече захар. По този начин става по-плътна и леко дъвчаща, което обаче много отива на бадемовото тесто!

И така…

Продукти:

– 2 големи чаши сурови бадеми
– 2чч бяла пудра захар
– 250гр масло
– 4 белтъка
– 1/2чч бяло брашно
– 4 прахчета ванилия
– 4 жълтъка
– 1чч пудра захар
– 1.5чл морска сол

Приготовление:

– Първо, големите (тип “mug”) и леко попрепълнени с бадеми чаши се изсипват в кухненския робот, на който сте монтирали предварително стоманените ножове. Идеята е бадемите да се смелят максимално наситно.
– При ситносмлените бадямки се изсипва брашънцето, добавяте и ванилките, и пак пускате робота да побръмчи, за да се смесят добре съставките.
– Сега, който си е помислил, че отново ще се занимаваме с beurre noisette… е познал. Хващаме, значи, масълцето, слагаме го в някакъв тиган с бяло дъно, и на висок огън го оставяме да се разтопи и позапържи, докато не видим да се утаяват едни лешниково-кафяви частици, и да ухае на карамел. Тогава е готово.
– 2-те чаши пудра захар чакат в дълбок съд, където директно ги заливаме с кафявото масло (вкл. утайката!). И разбиваме с миксера.
– Ако ванилията ни е била течна, ТУК я добавяме!
– В отделен съд, разбиваме 4-те белтъка на твърд сняг (първо разбиваме на най-ниската степен около минута, после минаваме на висока и си бръмкаме, докато стане като памук).
– Сега. на 3-4 пъти, добавяме белтъците към бадемовата смес, като разбъркваме с лъжица, внимателно.
– Накрая, сместа е хомогенна. Изсипваме в тавичка, покрита с хартия за печене, и печем в предварително загрята на 175С фурна, около 40 минути.
– Когато се изпече блатът, разбиваме с миксер жълтъците и другата чаша пудра захар и солта. В началото ще изглежда на бучки, но постепенно ще се получи гъст крем.
– Намазваме готовия крем върху още горещия блат и оставяме. НЕ във фурната! Нека просто постои известно време (няколко часа) на стайна температура. Ако остане във фурната, кремът отгоре ще стане твърд и хрупкав и ще се натрохясва, като се опитвате да режете с ножа. А ако просто го оставите върху блата и престои, ще стане мек и леко гумен.

Да ви е сладко!