нахут с патладжан и канела

Вместо да напиша нещо за мрънкането (но със сигурност по-нататък ЩЕ!), описвам един рецепт от леля и мама 🙂

нахут с патладжан и канела
нахут с патладжан и канела

Много любимо ядене, а аз много рядко се изказвам така за постни манджи. Много рядко!

Но текстурата на нахута, характерният, сякаш опушен вкус на патладжана, ароматът на канелата и кориандъра, и пикантността на лютият пипер (по желание), се комбинират великолепно.

Продукти:

– 3 големи патладжана
– 1чч нахут (или примерно 3чч готов, от консерва)
– 1-2 едри моркова
– 3-4 средноголеми домата
– 1-2 глави лук
– 2-3 скилидки чесън
– 1/2чл канела
– 1/2чл кориандър
– 1/2чл кимион
– 1/2чл черен пипер (бих тествал и с меланж, или само розов)
– 1/2чл лют червен пипер
– 1/2чл куркума
– сол на вкус
(- следващия път ще добавя и малко ананас!)

Както обикновено, половината продукти са подправки. Но има защо!

Приготовление:

– Нахутът, ако е от сухия, се накисва от вечерта за сутринта, или от сутринта за вечерта, или от момента Х до момента Х+8h 🙂 Така де, защото иначе нахутът е твърд като камъчета.
– Накиснатият вече нахут се слага в тенджерка и се вари около 30 минути. Докато доомекне.
– Патладжанът се нарязва на кубчета с размер колкото 1-2 нахутчета. Не че други размери не биват, но все пак целим някакво адекватно съотношение. И за онези, които са свикнали – поръсете със сол, оставете да попрестои, изплакнете с вода. Аз отдавна не се занимавам да го правя.
– Доматите също се нарязват на кубчета, като сокът им не се изхвърля.
– Лукът и чесънът се нарязват както желаете – на ситно, или на едро. Също така, количествата подлежат на модификация, според индивидуални вкус.
– Морковът се нарязва на кубчета колкото 1/2-1 нахутче.
– След като са нарязани по желание, лукът, чесънът и морковът се запържват в зехтина, до златисто. Или докато порозовеят. Или до бронзов загар. Всъщност на моркова няма да му личи много, така че просто гледайте лука и чесъна.
– Сега се добавят всички подправки, освен солта и пиперите! Поразбърквате.
– Все пак не чакате много, преди да добавите патладжана. Готвите така за няколко минути (5-10), като от време на време разбърквате. Тук, малко преди следващата стъпка, вече може да ръснете пиперите.
– Добавяте нахута и доматите, разбърквате, и оставяте да къкри около 20-30 минути. От време на време врътвайте през тиганя с лъжицата, да не вземе да загори.
– Et voila! Имате си манджа с нахут и патладжан, която, изненадващо уместно, ухае на канела.
– А, да. Солта – накрая.

изненадващо добра комбинация

Нахут 2-в-1! Взаимнодопълващи се рецепти, за една изненадващо добра комбинация, за разлика от всички разтворими кафета (които, както съм споменавал, според една моя много любима приятелка, никак не са изненадващо добра комбинация, щото всички отдааавна я очакват).

Вкратце, накиснатият нахут се ползва за да се спретне една обикновена супичка, а след това половината нахут от супичката се турга в манджа с патладжани и канела.

нахут с патладжан
нахут с патладжан

Супер, а? 🙂

Рецептата първо видях от леля ми и чичо ми, а после майка ми я поразкърши.

Най-напред 300гр нахут се накисват за 12 часа. Това, защото ползваме сушен нахут за готвене. Ако не се накисне, има текстурата на пресни речни камъчета.

След това се прави нахутена супичка с всичкия нахут:

Продукти:
– нахут
– лук
– чесън
– морков
– чушка
– разни подправки (в случая – шепа сушени зеленчуци асорти)
– копър
– магданоз
– сол
– черен / бял / розов / зелен пипер
– домати

 

Приготовление (на супата):

Всичко, освен доматите, чушките, солта, копърът и магданозът, се сварява на супа.

Тези неща се добавят чак след като нахутът е сварен, но това всеки го знае.

А чушките се добавят СЛЕД стъпката с отцеждането, описана по-долу.

След това супата може да си се досвари, за да омекнат.

Количествата на продуктите са по желание.

 

Половината от нещата (още не са добавени чушките, но кой знае дали няма да е супер вкусно и с тях?) се отцеждат и се заделят настрана. Защото ще участват в манджата с нахут и патладжан.

 

Продукти:
– половината нахут (с разните работи от супата)
– патладжан (2 до 4 по-едри)
– домати (горе-долу колкото патладжаните)
– моркови (2-3 по-едри)
– лук (1-2 големи глави)
– чесън (на кеф)
– зехтин (за запържване и задушаване)
– канела (1/4чл до 1/2чл, зависи колко “арабско” го искате)
– кориандър (като канелата)
– кимион (може малко повече от канелата)
– черен / бял / розов / зелен  пипер (колкото искате)
– сол (на вкус)
– куркума (optional, до 1чл)
– бяло вино (максимум 1ч)

Май това е всичко…

 

Приготовление:

Продуктите се нарязват на кубчета (е, лукът може на големи полумесеци, а скилидките наполовина), като гледаме да са горе-долу 2 пъти по-големи от зъната нахут.

Чесънът, лукът и морковът се запържват и задушават в зехтина.

Когато поомекнат и позлатеят, се добавят поправките без черния пипер.

След като се поразбърка малко и се усети ароматът им, се добавят кубчетата патладжан и се позапържват/задушават леко.

Добавят се нахутът, кубчетата домати, бялото вино.

Тъй като гоним консистенция на по-гъста яхния, добавете по желание вода, ако зеленчуците не пуснат достатъчно.

Оставете да бълбука половин час.

Пиперът и солта се добавят сега.

 

Струва ми се, че го преразказах сравнително точно. Да си оближете пръстите!

И да, може да изключите канелата, ако чак пък толкова много ви пречи 🙂

вегетарианска мусака

…ама без патладжан.

Защото всички знаем мусаките, които се правят с патладжан и/или тиквичка.

Само че в тоя случай измислих псевдо-кайма.

Случи се, че нашият уважаем @Karakonjol бил обещал на своя колежка да направи мусака, но въпросната девочка била вегетарианка. Лоша работа, щото той прави страхотна мусака, ама с кайма. Разбирам го, аз също изпитвам затруднения да се храня без месо.

Първо наистина щях да използвам патладжан и/или тиквичка, само дето в удобните магазини не открихме такива екстри, а някак ни домързя да ходим до истински магазин – та това си беше разходка за поне 45 минути (отиване-пазаруване-връщане).

Затова направих друго – измислих псевдокайма, в която няма соя. Всичко, освен каймата, е рецепта на гореспоменатия горски индивид. Каймата си е мое творение пък!

Продукти:

– 1/2 (до 2/3) консерва зрял червен фасул (kidney beans)
– 1/2 буркан зелен боб
– 1 зелена чушка
– 1 среден морков
– 1 глава лук
– 1 консерва домати (на кубчета)
– 3 картофа
– кимион (нещото за кебапчета, не за соленки – може и ким да е)
– червен пипер (лют най-много обичам)
– черен пипер
– сол
– олио
– кисело мляко
– яйце

 

Приготовление:

Запържват се картофите, после се подреждат в йена и чакат кротко другите неща.

Червеният боб се намачква с вилица, зеленият боб се нарязва много ситно, а чушката и морковът се настъргват на ситно ренде. Добвавят се подправките – може даже и риган. После се омешват заедно и се донамачкват с вилица. И заприличват изненадващо много на кайма (в зависимост от чушката, може и да изглежда леко зеленясала).

Запържва се лукът.

Добавя се “каймата” да се позапържи.

Когато се е позапържила (то си личи), се сипват доматките и се оставя леко да покъкрят.

Изсипва се каймата върху картофите, добавя се малко вода и йената се слага във фурната, първо на долен реотан, за да се готви. Не съм сигурен колко време или на каква температура – карайте класически и на око 🙂

Към края се пуска и горен реотан, за да се позапече мусаката и да направи коричка.

Яйцето и млякото се разбиват, залива се мусаката и се допича.

Воала – изглежда като истинска, има вкус доста подобен на истинска, ама е фалшива 🙂 🙂 🙂

Вегетарианска мусака, courtesy of @Karakonjol, ама с моя помощ
Вегетарианска мусака, courtesy of @Karakonjol, ама с моя помощ

Всъщност, въпросната кайма много успешно може да се ползва и като някакъв дип, или пък като част от продуктите за фахитас.

Особено ако се ползва повечко лют червен пипер, а към голямата чушка се добавят и 1-2 наситнени люти чушлета…

Mahlzeit!

патладзаня

Нямаше как да пропусна да си разкажа рецептата за патладзаня 🙂

Това е смесица между лазанята на майка ми и пармиджаната на Елисавета, в която вместо паста използвам патладжани и тиквички, нарязани на филийки дебели само около 1мм.

Туй ще бъде патладзаня :-)

Ей ги на продуктите. Само че това, дето е на снимката, е доста повече, отколкото е нужно. За 1 тавичка 2 тавички, която които стигат за двама четирима човека като мен, бяха нужни:

– 1 среден патладжан
– 1 едра тиквичка
– 1 домат
– 1 едра зелена чушка
– 1 едра червена чушка
– 1/2 обикновен пакет гъби (може и цял, а може и без)
– 1/2 пакетче настърган пармезан
– 1 кутишка cottage cheese (ама може и с извара, рикота, крема…)
– 4-5 скилидки чесън
– 3 топчици моцарела
– 1 пакет нарязана пражка шунка (окло 250гр)
– 1 буркан доматено пюре (или еквивалент)
– зехтин
– подправки (риган, босилек, розмарин, сушен домат…)

Клъц клъц #патладзаня

Всичките неща се режат на ситно, колкото е възможно по-еднакви като дебелина, въпреки че е много по-лесно да се нареже тиквичката на филийки по 1мм, отколкото, да речем, моцарелата. Важното е да са тънки, фини и елегантни 🙂

Getting there #патладзаня

А в една купа отделно се изсипват доматите, сирената (пармезан + cottage), подправките, счуканият чесън и зехтин на око. Разбъркват се, докато се омешат хубаво.

След това…

Слой след слой и в печката #патладзаня

Почваме да редим в тавичка, йена, или друго подобно нещо, което да има капак:

– сос (намазваме дъното)
– един ред тънки патладжанени филийки
– един ред тънки тиквичкени филийки
– чушки (червени и зелени)
– моцарела
– гъби
– сос
– шунка
– домати
– сос
– …
– патладжан
– тиквичка
– завършваме със сос

За по-плитък съд, едно изреждане на всички слоеве + завършване с патладжан, тиквичка и сос е предостатъчно.

Слагаме капака и печем на 170 градуса около 40 минути, след което махаме капака и допичаме около 20 минути.

Патладзанята е убиец!

Снимката на готовата лазаня не е толкова красива, колкото беше всъщност, направо не ѝ прави чест, но не ме интересува 🙂 Това е едно от най-вкусните неща, които съм готвил, като на всичкото отгоре е по-здравословно, защото е без тесто и защото позволява какви ли не вариации (по-малко сирене, по-малко месо, никакво месо…)

Ох, пак огладнях!