шоколадов кекс с джинджифил

Много обикновен, но същевременно супер приятен и ароматен сладкиш, който много си отива с топли напитки. Вероятно всички го помним – онзи шоколадов кекс от детството ни, за който сме помагали, и сме облизвали бъркалките на миксера… Само ароматът му е малко по-фънки с джинджифила и кафявата захар. И наистина, толкова хубаво върви с чай! Сега пия един чудесен оолонг (не е ли по-вярно “уулонг”?) и ароматът му се смесва с шоколадовия дъх на кекса…

напудрен
напудрен

Понякога чак ме е яд, че пропускам да си хапна от сладкишите!

Продукти:

– 1.5чч пресято бяло брашно
– 1/2чч какао
– 2-3чл (препълнени) джинджифил на прах
– 1чл бакпулвер
– 1чл сода
– 1чл сол
– 250гр мусковадо
– 1 ампулка ванилия (ползвах бурбонска на Dr. Oetker)
– 1/2чч течна сметана
– 60-70гр масло
– 1/4чч олио (зехтин, ленено…)
– 2 яйца
– 1 много късо еспресо (или 2 плътни ристрети)
– незадължителен елемент – един шоколад с поне 85% какао
– незадължителен елемент 2 – парче джинджифил, колкото голям орех, настъргано много наситно
(тия незадължителни елементи всъщност правят сладкиша по-интересен)

Може продуктите да изглеждат много, но реално основата е брашно (и бакпулвер) + захар + мазнина + яйца. Дори сметаната е незадължителна, а останалите неща добавят цвят, аромат и вкус.

Приготовление:

в ринга
в ринга

– Маслото и олиото се слагат заедно в съд и се загряват, докато маслото се разтопи, а може и докато сместа заври.
– Ако използвате шоколад – излейте тази смес върху шоколада и разбъркайте, докато се разтопи.
– Тази смес изсипете върху кафявата захар, добавете ванилията и разбъркайте хубаво с миксер. Оставете малко да се поохлади, и отново разбийте.
– Сега добавете едно по едно яйцата, като разбивате постоянно с миксера.
– Сега добавете и сметаната, като продължавате да разбивате.
– Сега е моментът да добавите половината брашно.
– Сега кафето. (И настъргания джинджифил.)
– Сега другата половина брашно, заедно с всичко останало.
– Фурната, разбира се, е загрята предварително, на 165С.
– Намазнявате хубаво един ринг за торта, с онова дъно, което има нещо по средата (bundt cake) и го поръсвате с какао, или брашно, или и двете.
– Изливате сместа, заравнявате я хубаво с шпатулата, удряте я 3 пъти на плота (или на пода), след което я поставяте на плота (или на пода) и я завъртате хубаво 1-2 пъти. Като пумпал. Чрез тези ритуали ще махнете мехурчетата, останали в тестото, и ще му помогнете да се разпредели равномерно.
– Печете около 50 минути, но все пак си имайте една клечка за зъби наблизо.
– Охлаждате, вадите от ринга и, ако имате търпение, сервирате чак на следващия ден 🙂

Както казах, много си отива с кафе или чай. А ако искате, можете да залеете все още ненарязания (но вече обърнат в чиния) кекс с ганаш, или с карамел, или с нещо по ваш избор.

кафе на голямата тераса

Дори след като си тръгнах от стария офис, редовно минавах да се видя с колегите. Много редовно. Всъщност, наистина, всяка сутрин си пиехме кафето на тяхната (нашата стара) тераса – прекрасна, широка, просторна, светла, удобна, уютна, красива… Видях как някои неща се променят. Позиции, отношения, екипи, отговорности…

Видях конфликти и развръзки, хаос и покой. Гледах отвътре и отвън.

Няколко още човека поеха в нови, различни посоки, но старият офис беше нещо като hub за нас (как ли се казва най-добре това на български?) и ни привличаше със спомените си, с историите, с хубавото и с лошото, с онези, които останаха…

Те също се разотидоха с времето. Един по един. Някои смениха офисите, други – градовете. Трети се озоваха в други държави, разпиляха се и по други континенти…

Но ние си ходехме на кафе там. При старите колеги. При старите сиво-лилави стени.

Новите деца ни гледаха и се усмихваха някак смутено – ние бяхме стари кучета, ако и вече да не живеехме в същата тази колибка. Не ни познаваха и не питаха, но знаеха, че сме хората, които пият кафето си на голямата тераса всяка сутрин, още отпреди тяхното появяване тук. Имахме хронологическо предимство. Старшинство.

Старите колеги продължиха да се разотиват. Един по един. Дори и рибките в аквариума се смениха до една. Кръговрат…

Ние продължихме да пием сутрешно кафе на голямата тераса. Старите кучета. И си мъркахме доволно под мекото слънце, на меките възглавнички (защо не поддупници?) толкова години по-късно… А кафето беше все така хубаво.

Никой вече не знаеше кои сме. Никой не знаеше защо сме там. Но бяхме там отпреди тях. От началото на времето си пиехме кафето на онази голяма тераса.

И никой не поставяше под съмнение нашето право да си пием кафето на онази голяма тераса.