Вчера си мислех кое е любимото ми свойство на храната.
Вкус?
Текстура?
Аромат?
Цвят?
Количество? 🙂
Всъщност най-хубавото на храната е споделимостта ѝ.
Да споделиш с близки хора изживяването докато приготвяш някоя любопитна манджа. Особено ако не знаят какво правиш и можеш да им разказваш… И, разбира се, на тях да им е интересно. С чаша вино или бира в ръка.
Да споделиш тръпката от експеримента.
Да споделиш аромата на подправките (ох, мащерко!), вкуса на различните съставки…
Да споделиш времето.
Да споделиш трапезата си.
Да споделиш рецепта и дори снимка в интернет – да събудиш желанието у някого другиго. Да бъдеш причината за нечия друга кулинарна заедност.
Да споделиш кутия бонбони с колегите си и да ги усмихнеш за минутка.
Да споделиш дозата ендорфини от шоколада с карамел и морска сол.
Всъщност, дори не обичам да ям сам.