Абе нещо напоследък случайно дочувам разни приказки за униформи в училище. Пак ли с това се захванахме?
Аз съм твърдо против. Когато бях ученик също се спрягаха някакви такива глупости да ни униформализират. Тогава казах, че ако въведат униформи, аз ще спра да ходя на училище. Не, не съм носил интересни, особени и впечатляващи дрехи – просто натрапената еднаквост ми е чужда.
А нали знаете откъде идва думичката “униформа”? Uniform – еднакво, еднообразно, едноформено.
Училището не е единствено място за учене в академичния смисъл. То реално няма как да бъде такова. Там човек се научава на общуване, при това в доста напреднала форма. Там има йерархия, има деление по интереси, по статус, по външен вид и т.н. Всъщност, ако това беше само в училище – тогава униформите щяха да са доста уместно решение.
ОБАЧЕ
Училището е един умален образ на обществото, в което то функционира. Делението там е резултат от делението “навън”. И въпреки странното желание на някои родители, преподаватели, министри и други заслужили особи, делението ще си остане. Всъщност е по-добре разликите между младите хора да съществуват и в училище, за да не се получи твърде рязък контраст между учебната и извънучебната среда. Ако въведат униформите, трябва да забранят телефоните, часовниците, очилата, бижутата, музиката, храната донесена отвън и т.н.
От друга страна, облеклото е един от най-естествените начини за себеизразяване в нашето общество. Факт, при това неоспорим. Когато не става дума за демонстрация на финансова обезпеченост, то тогава иде реч за демонстрация на вкус, или артистичност, или принадлежност към дадена група (рапъри, хипита, метъли, скейтъри, художници, интелектуалци, старлетки…).
Символи на статус и на принадлежност винаги ЩЕ има.
Някой ще каже, че има такива млади хора, които се обличат нелицеприятно и твърде провокативно. Да, има ги. Наистина може да се въведе някакъв дрескод, но ограниченията при него трябва да засягат най-вече случаи на девиация – момиче дошло по сутиенче на училище, момче по долни гащи. Но като се има предвид, че фрапиращите случаи са по-скоро изключение, тогава и дрескодът трябва да е по-скоро символичен – един вид предписание, а не закон.
В моите очи, налагането на еднаквоформи е стъпка назад от нивото на развитие, което сме постигнали – нали сме свободомислещо, либерално, западно (или западнеещо се), модерно (или постмодерно?) общество.
Естествено, някой ще каже, че едни от най-добрите училища по света имат униформи. Е, да, имат. Те не са въведени наскоро, обещавам ви. Това са униформи с традиция. Всъщност самите тези униформи са символ на статус – понякога финансов, понякога академичен. Но когато едно дете от Великото Училище Х носи тази дрешка, то я носи с ясното съзнание, че принадлежи към групата Ученици От Училище Х – те са по-богати, или по-умни (по-високи критерии за прием), или по-… някакви. По-различни. И чрез тази униформа то е облякло историята на своето учебно заведение, или неговия авторитет.
Не желая да засягам темата с цената (и стойността) на униформите, производителите на въпросните парцалки, нито количеството, което се полага на едно дете (ако е само една униформа, тя ще се пере само в събота?). Това всеки може да се сети сам.
Но наистина, цяло едно поколение порасна без вече да сме “равни”. Според мен на това поколение едно такова уеднаквяване по-скоро би му нанесло вреди. И гарантирам, че в момента, в който учениците подносят униформички, потиснатата различност у всеки един от тях ще избие другаде. Само не мога да гарантирам, че това ще стане по начин, приятен за родителите, учителите и министрите.