Голямата депресия. От 2009 година, не 1929. Този път нямаше торнадо, да отнесе къщата на Дороти (Дорето, по нашенски), но управлението на Тройната Коалиция се справи достатъчно успешно с отнасянето на къщи, блокове, парцели, гори, плажове, инфраструктурни фондове и т.н.
Дорето, мечтаеща за по-добрия свят отвъд дъгата, отново се озова на пътя с жълтите павета (поне колкото от тях бяха останали), с надеждата той да я отведе до магьосника. Всъщност този път води до цели 240 магьосника!
По пътя си към спасението, Дорето се запозна с Плашилото Янчо (то трябваше да се сдобие с мозък при магьосниците), Железния човек Доги (той трябваше да се сдобие със сърце), и Страхливия лъв Велчо (той пък се нуждаеше от кураж).
Всъщност, тъй като магьосниците бяха 240 пъти повече от предния път, групата на Дорето се сдоби с още неочаквани попълнения: Нарцистичният Бобо, който се нуждаеше от сблъсък с реалността; Бясното куче Вольо, което имаше нужда да се научи да се разбира с другите животни; Заблудената хиена Ваньо, който мислеше, че може всичко; Обърканото таралежче Емчо, което просто не знаеше какво става; Дъгоцветният хамелеон Цеце, която не можеше да си избере цвят…
Предния път се оказа, че магьосникът е измамник. Но нали знаете – надеждата умира последна. Тя Дорето си го знае, живее в Надежда. Надай се, Доре, надай се, душо!
Докато пътуваха заедно по пътя с жълтите павета, Дорето малко по малко разбра, че желанията на нейните спътници не съвпадат с реалните им нужди. Вместо кураж, сърце, смелост, реалност и т.н. те май желаеха да получат нещо друго! Но Дорето не беше сигурна. И се надяваше. Надяваше се да им дойде акълът в главите. Много път имаха да извървят заедно – може би четири дълги години.
– – – –
Това е есе в прогрес. Ако имате идеи – споделете ги! В полето отдолу можете да напишете своите корекции, или пък продължение на историята за групата на Дорето.
