От малък редовно пътувам по Е79 – пътя от София, през Дупница, Благоевград, струмското дефиле, Сандански, до Гърция. Този път съм го минал стотици пъти. И от години си знам един знак, който далновидно е сложен точно след Благоевград, на влизане в струмското дефиле – “Внимание! Животни на пътя!”
Така си е. Внимавайте и дръжте очите си отворени за онези животни, чиито регистрационни номера започват с “Е”. Тъй като из вените ми тече предостатъчно кръв с генетичен матрял от точно този край на китната ни родина, мога да си позволя подобен коментар. Ама наистина, на някои “Е”-та някои жички не са им свързани като хората и дават на късо!
Петък вечер, или по-скоро нощта срещу събота. Струмското дефиле е тъмно и тясно. Топло е, но не е задушно – там винаги леко подухва някакъв ветрец. Фаровете осветяват автомобила пред нас, а неговите фарове – ТИР-а по-напред. Малката ни колона си крета бавно но сигурно с около 70км/ч и всички търпеливо изчакваме да стигнем края на дефилето и по-широките пътни платна насетне.
Обаче зад гърба ни се появяват два зловещи фара. Не светеха с кървавочервено, но това би било съвсем на място. Страховит ТИР се залепя за задната ни броня. Пътят продължава напред, все така криволичещ и разполовен с непрекъсната бяла линия. Зловещият ТИР от ада, обаче, не вярва нито в правила, нито в лош късмет – пришпорва всичките си коне и започва да изпреварва по ТИР-ски. Колкото и да е мощен, това е доста продължителен процес. Изпреварва нас. Изпреварва търновския Фолксваген пред нас. Изпреварва ТИР-а пред Фолксвагена. Пътят криволичи, двата тира се движат успоредно метър след метър, завой след завой, а лентите са все така две (натам и насам), разделени с непресечена бяла линия.
Номерът на зловещия ТИР е Е 4354 ЕА. Записах го. Освен това се обадих на 112 и ги информирах. Не, че от това последва нещо, въпреки, че наистина очаквах реакция. Не изпратиха автомобил на КАТ да пресрещне камиона, нито някой му каза нещо на границата. Е, освен нас – ние споделихме мнението си с него, на което младият господин “Е” отговори “Е шо ке прайме?”
Така че реших поне да го запиша някъде – Е 4354 ЕА. За съжаление нямаше никакви други отличителни белези – нямаше име на компания за превози, нито телефон и надпис “Шофирам ли безопасно?” Просто камион с бяло ремарке.
Защо говоря така за шофьорите “Е”, ще попитате? Защо така обобщавам? Преди година шофирах по същия този път, но в обратната посока. Малко преди Струмяни срещу нас се зададе колона ТИР-ове – може би 5-6 парчета. Лентите са си две – насам и натам. Точно в момента в който се разминавахме с първия ТИР, срещу нас изскочи автомобил – изпреварва колоната. Разминахме се на косъм, защото аз се забих в тесния тревясал псевдобанкет и почти опрях до бетонната стена вдясно. Спрях и си поех дъх, а Нели слезе от колата и повърна. Това беше най-гадният от случаите, но има още, които не помня в подробности и няма да разказвам.
Шофьорите “Е” познават този път. За тях той е лесен, могат да го минат и със затворени очи. Но явно не си дават сметка, че не са сами на платното. Особено Е 4354 ЕА.
Много често се чудя защо толкова много хора са така показни, защо парите, скъпите автомобили, марковите дрехи и популярните заведения са толкова важни за тях. И от много мислене за малко не се удавих! Ще изложа мнението си накратко, по-долу, но първо вижте туй забавно нещо:
Тъй! Нека продължа 🙂
Знаете какво е sexual selection, нали? Ако не знаете – да обясня накратко:
Сексуалният подбор е принцип на избор на сексуален партньор, свързан с естествения подбор, който Чарлз Дарвин описва в своите теории. Дарвин твърди, че индивидите избират своите партньори по определени признаци, в зависимот от вида сексуален подбор, който съответният животински вид “практикува”. Има два основни вида сексуален подбор – борба (както при елените) и избор на партньор (както при повечето птици).
При борбата, както знаем, двама мъжки се бият за да докажат своето надмощие, като победителят спечелва сърцето (или поне репродуктивните органи) на женската. При борбата, също така, са важни вторични полови белези при мъжкарите, като например големина на рогата (които в случая се наричат оръжия).
При избора на партньор, женската избира мъжкия по други критерии: тя търси онзи с най-впечатляващи орнаменти – най-красивите пера при пауните и райските птици; най-сладкия глас при много пойни птици; и т.н.
Това са може би най-обичайните видове сексуален подбор, но тук-таме може да се наблюдава и обратния вариант, където женските се съревновават за мъжките. Ама за това трябва да почета повечко, тъй като единственото, което ме свързва с биологията, е това, че съм живо същество 🙂
Стана ли ясно? Това е изключително кратък и опростен преглед на сексуалния подбор.
А защо ли пиша за това?
Когато хората са живеели по поляни, в пещери, в дупки или под камъни, вероятно са избирали партньорите си по подобен начин. Теориите са много и различни, но тази на Дарвин за сексуалния подбор ми се струва най-логична. Та тогава вероятно жените са си харесвали най-високия и як мъж, или пък онзи с най-големи… оръжия😀 Или онзи, който е крещял най-силно, или пък който е миришел най-гадно (твърди се, че миризмата на пот е една от причините хората да са оцелели, тъй като тя е помагала да прогонват разни диви дзверове). Целта в случая е да се избере такъв партньор, който ще може да нахрани и опази едно семейство – да гони саблезъбите тигри и да убива невинните антилопки, за да може чаветата да нагъват пържолки.
Да, ама вече не живеем по този начин! Колко ли души са останали на света, на които се налага да убият нещо, за да не умрат от глад? На колко души се налага да пазят жената и децата от непрестанните набези на глутници гладни гадове? Сигурно има такива, но определено не живеят в нашето пост-модерно западнеещо се общество. Тогава? Сексуалният подбор рухва ли?
Неееее! В нашето общество има други пособи за оцеляване. Например много пари и много власт. Парите и властта са тясно свързани, а властта има много измерения – от политическа до поп-културна (никой не може да ме убеди, че Мадона няма власт над милиони хора).
И така, защо младите дами си избират мъжагите с вратлетата и скъпите возила? Ами защото возилото представлява статусен символ, който поставя съответния мъж в такава прослойка, в която той няма как да е беден, недохранен, мизерстващ и т.н. А на дамата й е нужно точно това – сигурен, спокоен и обезпечен начин на живот, който да й позволи да отгледа малките.
А защо младите дами си правят големи цици, големи устни и големи коси? Защото пък мъжете избират за себе си жените с най-ярко изразени орнаменти. Така де, райските птици да не са вчерашни?
Това е изключително, ама изключително опростен модел на това, което е в главата ми в момента, ама някак не смея да подхвана задачката да го опиша цялото. Все пак тук мешаме семиотика, биология, антропология, социология… и сигурно един куп други логии. Има да чета, да чета, да чета, (и да цитирам, да цитирам, да цитирам) докато успея да докарам нещо, което да има някаква реална нАучна стойност 🙂
А следващата стъпка вероятно ще бъде да разгледам различните видове мъже и жени и да ги отъждествя с разни животни. Например жените, които си търсят красиииииииви мъже, са паунки (или райски пилета), докато жените, които искат мускулести и силни мъжаги, са лъвици (или сърни).
Сутринта (условно) шофирах към офиса, както всяка сутрин. Обикновено минавам през един булевард, чиито пътни ленти са от двете страни на един канал. През канала има три моста за пешеходци, като всеки мост продължава в пешеходна пътека тип “зебра”. Обикновено пешеходците стоят кротко и чакат да се отвори възможност, за да пресекат. Аз винаги предпочитам да спра, за да могат да минат – дори спирам по средата на платното, за да не реши някой великан на мисълта да мине край мен и да отнесе някой неподозиращ пешеходец.
Та сутринта видях, че един дядо стои на края на моста, в началото на пешеходната пътека, и чака удобен момент. Забавих отдалече и спрях. Той ме погледна. Погледа ме още малко, после изнервен размаха предни крайници и ми се скара – “Тръгвай бе!”
Погледнах го тъпо, ядосах се и потеглих с мръсна газ – исках да избръмча, за да види, че съм ядосан.
Замислих се – защо всъщност спирам на пешеходната пътека? Защо помагам на съседката да качи три щайги с домати до тях? Защо подавам ръка, когато някой излиза от задната седалка на колата (която е двувратка)? Защо превеждам реферати по археология на леля ми? Защо това, защо онова? Защо помагам (понякога)?
Защото съм егоист. Ако не бях егоист, нямаше да се обидя на дядото тази сутрин.
Когато помагам, аз се чувствам добре. Поне малко да помогна – не е нужно да правя гигантски услуги, просто малки злободневни жестченцета. Когато помогна, аз се чувствам малко повече, храня егото си, доказвам на себе си, че съм добър и стойностен човек. И още повече – показвам го на онзи отсреща.
Който тази сутрин отказа да го види и дори ме скастри!
