a perfect job

Всеки от нас минава през онзи момент (или онези моменти) в който (които) си търси нова работа. Накрая успяваме, взимат ни някъде и започваме сериозно да бачкотим. Труд, упорство, мъка. Себедоказване, себепреодоляване, компромиси…

Тъпо, а?

Аз виждам нещата по друг начин. Далеч по-прост. Но за да успея по-добре да обясня, ще използвам една-две чужди думички.

  • JOB – на български обикновено се превежда като “работа”, но всъщност думичката е заредена с по-специфична конотация – занаят, занятие, дейност (обикновено job е назначението или позицията ни – аз съм дизайнер, ти си счетоводител, тя е инженер);
  • WORK – на български обикновено се превежда като “работа” (видиш ли ти!), но всъщност думичката е заредена с по-специфична конотация – труд, усилие, задача (обикновено work е самата дейност – аз копая, ти носиш, той кърти плочки).

Чувствайте се свободни да заменяте “job и “work с “работа” навсякъде в тази статия.

Да започнем малко по-отдалеч – каква е причината хората да си търсят job? Ще се спрем на най-типичния вариант – парите. Всеки от нас търси job, която да му носи достатъчно пари. Кинти. Сухо. Ние работим за да се обезпечим финансово. Намираме някаква job, някъдеси, която ни дава достатъчно пари в замяна на нашия труд. В много случаи е и в замяна на спокойствието ни, личната ни свобода и други такива хубави неща. Така е – за да успеем, трябва да се лишим от туй-онуй.

Тъпо, а?

Там е проблемът. Ние работим за пари. Добре де, то е ясно, че трябва да правим пари от това, с което се занимаваме. Но в нашето общество (отново обобщавам – има и луди хора, които правят изключение) сме объркали местата на причината и следствието. Мда! Причината е “пари”, следствието е “job“. Е, това е – много сме задръстени! По този начин сами превръщаме своята job в тегло. Обикновено (за да не кажа “винаги”) се примиряваме с дадена job и нейните условия, с ясното съзнание, че ние искаме нещо друго, че тя далеч не отговаря на онази идейка, която е в главите ни. Всъщност ние успешно превръщаме своята job в work.

Тъпо, а?

Май знаете накъде съм се запътил.

Аз пък мисля, че всеки трябва да прави това, което му харесва, което му се удава, което го влече, което му е страст, което… не е work. Ето тук вече причинно-следствената връзка си е на мястото. И тогава нещата изглеждат така: “Аз работя нещо, защото това искам да правя, а пък то, представяш ли си, ми позволява да си живея живота”.

Защо ли?

Когато това, което вършиш, е твоето истинско хоби, тогава ти го правиш с желание. Ти си склонен да вложиш всичко от себе си – упорство, време, всякакви средства – за да постигнеш това, което смяташ за добър резултат. И резултатът наистина е добър. Ти усъвършенстваш себе си дори когато почиваш. Всъщност, ако имаше друга job, която всъщност е work, тогава ти наистина щеше да използваш свободното си време за това въпросно хоби. Е, направи така, че хобито да е твоята job! Тогава ще имаш свободата да разполагаш със свободното си време за глупости, или за хобито си.

И между другото, когато един човек се занимава професионално с това, което истински го влече, той е много по-продуктивен (полезен) от един човек, който се занимава с нещо само защото там е смогнал да се набута за да си взима заплатата. Ето, тази подредба на нещата е полезна дори от чисто икономическа гледна точка!

Сигурно сега си мислите, че ако това се случи, всички хора на света ще се занимават с точно 5 неща – примерно порноактьорско майсторство, филмова критика, сомелиерство, food critique и боди-арт. Искрено се съмнявам, защото, както всеки е чувал, “за всеки влак си има пътници”. Ето, наскоро един тийнейджър открадна автобус за трети път, защото най-голямото му желание е да стане шофьор на автобус.

Сигурно е твърде опростена идеалистична гледна точка… Ама пък на мен много ми харесва!

Не знам дали успях да обясня добре – самият аз се оплетох в обяснението си.

заешки песни

Това са три песнички в които, по един или друг начин, участват зайци. Самите песни много ми харесват 🙂 За съжаление, песента на Moloko (Killa Bunnies), както и тази на Groove Armada feat. Stush (Get Down), са трудно откриваеми и твърде защитени, затова не успях да кача пълни версии. Но пак е нещо!

Blue Man Group feat. Esthero – White Rabbit

Moloko – Killa Bunnies

Groove Armada feat. Stush – Get Down

за късите полички

Абе нещо напоследък случайно дочувам разни приказки за униформи в училище. Пак ли с това се захванахме?

Аз съм твърдо против. Когато бях ученик също се спрягаха някакви такива глупости да ни униформализират. Тогава казах, че ако въведат униформи, аз ще спра да ходя на училище. Не, не съм носил интересни, особени и впечатляващи дрехи – просто натрапената еднаквост ми е чужда.

А нали знаете откъде идва думичката “униформа”? Uniform – еднакво, еднообразно, едноформено.

Училището не е единствено място за учене в академичния смисъл. То реално няма как да бъде такова. Там човек се научава на общуване, при това в доста напреднала форма. Там има йерархия, има деление по интереси, по статус, по външен вид и т.н. Всъщност, ако това беше само в училище – тогава униформите щяха да са доста уместно решение.

ОБАЧЕ

Училището е един умален образ на обществото, в което то функционира. Делението там е резултат от делението “навън”. И въпреки странното желание на някои родители, преподаватели, министри и други заслужили особи, делението ще си остане. Всъщност е по-добре разликите между младите хора да съществуват и в училище, за да не се получи твърде рязък контраст между учебната и извънучебната среда. Ако въведат униформите, трябва да забранят телефоните, часовниците, очилата, бижутата, музиката, храната донесена отвън и т.н.

От друга страна, облеклото е един от най-естествените начини за себеизразяване в нашето общество. Факт, при това неоспорим. Когато не става дума за демонстрация на финансова обезпеченост, то тогава иде реч за демонстрация на вкус, или артистичност, или принадлежност към дадена група (рапъри, хипита, метъли, скейтъри, художници, интелектуалци, старлетки…).

Символи на статус и на принадлежност винаги ЩЕ има.

Някой ще каже, че има такива млади хора, които се обличат нелицеприятно и твърде провокативно. Да, има ги. Наистина може да се въведе някакъв дрескод, но ограниченията при него трябва да засягат най-вече случаи на девиация – момиче дошло по сутиенче на училище, момче по долни гащи. Но като се има предвид, че фрапиращите случаи са по-скоро изключение, тогава и дрескодът трябва да е по-скоро символичен – един вид предписание, а не закон.

В моите очи, налагането на еднаквоформи е стъпка назад от нивото на развитие, което сме постигнали – нали сме свободомислещо, либерално, западно (или западнеещо се), модерно (или постмодерно?) общество.

Естествено, някой ще каже, че едни от най-добрите училища по света имат униформи. Е, да, имат. Те не са въведени наскоро, обещавам ви. Това са униформи с традиция. Всъщност самите тези униформи са символ на статус – понякога финансов, понякога академичен. Но когато едно дете от Великото Училище Х носи тази дрешка, то я носи с ясното съзнание, че принадлежи към групата Ученици От Училище Х – те са по-богати, или по-умни (по-високи критерии за прием), или по-… някакви. По-различни. И чрез тази униформа то е облякло историята на своето учебно заведение, или неговия авторитет.

Не желая да засягам темата с цената (и стойността) на униформите, производителите на въпросните парцалки, нито количеството, което се полага на едно дете (ако е само една униформа, тя ще се пере само в събота?). Това всеки може да се сети сам.

Но наистина, цяло едно поколение порасна без вече да сме “равни”. Според мен на това поколение едно такова уеднаквяване по-скоро би му нанесло вреди. И гарантирам, че в момента, в който учениците подносят униформички, потиснатата различност у всеки един от тях ще избие другаде. Само не мога да гарантирам, че това ще стане по начин, приятен за родителите, учителите и министрите.

freeциклиране

Искрено се изненадах когато разбрах, че в България има поддръжници на Freecycle.org.

Какво е това?

Ако имате ненужни вещи, те не е нужно да се озоват в някой от контейнерите за събиране на боклук. Ако имате стол вкъщи, който не е нужен, или стар аудио-усилвател… Каквото и да е – можете да пуснете обява в българската група на Freecycle и да подарите въпросната вещ. Може и да потърсите нещо сред публикуваните обяви.