ИНПМХ: Равнис! Мирно!

Казармата, братче! Тя ще ни оправи! Добре, че се сети някой да поиска да я върне, нали?

Тази сутрин Тройка на разсъмване ме подкокоросаха.

Не ни оправи Царят, не ни оправи Бодигардът, не ни оправи и Столетницата (въпреки че е спорно дали не са ни оправяли, оправяли, оправят и сега)… Добре, че някой се сети да предложи да върне Казармата, щото тя не е човек, ами Институция, и е абстрактна и не може да бъде алчна и измамна, и ще ни оправи.

Ще ни оправи мъжете – един по един, до един!

Ами щото само в казармата се става Мъж! Така разправят всички. Е, поне много жени (хммм), както и ония Мъже, които вече са “били казарма”.

И аз съм “бил”. Най-тъпите, безсмислени и тотално погубени месеци в живота ми. 6 месеца, защото бях висшист, насред последните издихания на наборната служба. Всъщност май “бях” най-последния набор – от баш преебаните.

В Казармата, кайш, ше се научат момчетата на ред? Ми ти ако не си си научил(а) приплода на това преди да му се случи 18-ият рожден ден… Какво да ти кажа… Кауза пердута. И да аутсорсваш, и да не аутсорсваш, родителстването ти е било слабо, безсмислено, или даже пагубно, и идеята, че синковецът трябва да бъде метнат на чужд гръб за неопределен период от време, за да бъде ремонтиран, е отчайващо признание за FAIL, не?

Щели да се научат да мислят и отстояват идеите си? В казармата ли, бе?! Сериозно? Там, където най-важното е да те научат да изпълняваш заповеди без да мислиш, щото от много мислене се нарушава военният ред? Пий си хапчетата и се скрий някъде, моля!

Щели момчетата да си поразмърдат задниците и да се научат на движение? Спорт? Отново ще изиграя моята “той е вече най-малко на 18” карта и ще ти я плесна през лицето! Също така, ще изиграя и друга карта – аз в казармата напълнях, не се научих да спортувам, нито се хранех правилно, нито намалих цигарите. Когато трябваше да се набирам, а аз не можех, бивах подпомогнат лекичко от някого, наблюдаващият “не забелязваше” и си записваше в тефтерчето: “3”. Проформа. Всичко беше проформа!

Щели да създадат страхотни приятелства за цял живот? Ама стига тъпотии! Първо, това се е случвало по време на дългите служби, две години и мало вѝше, където хората са преминавали през мизерия и зор заедно, и трудностите са ги сближавали насила. И второ, единственият що-годе положителен страничен ефект от едно безсмислено, ненужно и вредно явление, не може и не бива да се явява по какъвто и да е начин аргумент в полза на въпросното явление! Приятелства се създават и в групите за народни танци.

А, да, също така – абе, кога основната цел на военната служба стана не създаването на армия, или формирането на някакви военни умения и/или познания, ами коригирането на родителски грешки при отглеждането на момчета? Ми направо да го кръстим ТВУ, или нещо такова! ИНПМХ – “Институция за Насилствено Превръщане на Момчетата в Хора”?

Което ме води до следващата точка – жените. Нали знаете, че в българския като кажем “О, горкият човек!”, е невъзможно да става дума за жена? Ако е жена се казвяа “О, милата женица!” Така че това “Хора” в предния параграф задължително трябва да се интерпретира и като “Мъже”. Щото те жените не са хора, та на тях не им е нужна Казарма – или друга подобна институция – за да се превърнат в Хора (Мъже). Те са средство за размножаване на мъжете. Които после трябва да бъдат пратени в институция, за да се превърнат в Хора.

(Или е това, или просто мъжете сме по-тъпи, та затова ни е необходима казарма.)

Ама щели момчетата да се научат на…

На какво?

Нас ни “научиха” как се изпразва дупка, пълна с вода, от 20 човека, чрез 2 кофи, като в дупката продължава да се лее вода от спукана тръба.

Нас ни “научиха” как се измита цял парк от окапалите листа, посред късна есен, от 40 човека, с 3 гребла.

Всъщност не се получи, щото, нали се сещате, че 2 кофи за 20 човека не могат да насмогнат на дебита на тръбата? И че колкото и да събрахме листа с голи ръце, дърветата продължаваха живописно да олисяват и да ни вгорчават мизерното животче, докато старшинката с явен кеф се пенеше “Що не е чисто?!”

Научих, обаче, че някакъв там капитан краде гориво, за което всички знаят. Че е ОК за по-мачо (да се чете тъпи и нагли) момчетата да се напиват със старшинката посред нощ, след което да пикаят на пода на спалното помещение, докато едвам се държат на крака. Че традициите трябва да се спазват, и затова “старите кучета” си организират тъпанарски ебавки с новобранците, под зоркия и одобряващ поглед на разните му там чичковци с пагони и чинове.

А, като казах “мачо” – то в БГ и жените са мачо (казвал съм го и преди: тук и тук), макар и by proxy, та разчитат, че мъжете ще станат Мъже в казармата, та после да могат да си се разхождат с Мъжа пред останалите жени, и чрез него да бъдат и те мачо… (Да, обобщавам, и да, хиперболизирам.)

Та така. Казармата. Мястото ѝ е в миналото. Rites of passage. Не знаете какво е? Google it!

Bullshit!

1 картинка > 1000 улици

карта
карта

Customer Experience.

Това не е на китайски (да ме прощават китаистите).

Уважаеми Софийска вода,

Знаете ли, че Вашият списък с планирани спирания (вкл. имейлите, които разпращате), който е една изключително полезна услуга, би могъл да бъде няколко пъти по-удобен за Вашите потребители, докато на Вас ще Ви коства около 15 минути работа? Имате ли представа точно колко ROI (въпреки че R-то ще измерваме в customer satisfaction) можете да си генерирате?

Една думичка: КАРТА!

Неясните описания на планираните и текущи спирания на водоснабдяването, чрез изброяването на имена на улици, предполага, че Вашите потребители познават добре района около себе си. Или че ще отворят картата, за да видят къде точно ще се случат тия планирани спирания. Забавното е, че дори и да отворят карта, следното описание

ул. Самара, ул. Филип Аврамов, ул. Димо Дичев, ул. д-р Атанас Москов и бл. 411, 412, 413 и 414

не им помага много: от двете страни на ул. “Самара” ли няма да има вода, или само от страната, която лежи откъм описаното каре улици? Защо водата на бул. “Александър Малинов” е спряна, след като той не влиза в посоченото каре? Знаете ли, че ул. “Димо Дичев” в момента се нарича ул. “Акад. Румен Цанев”?

И най-забавното:

Вместо да се наложи стотици Ваши потребители да отворят стотици карти и да се ровят сред стотици познати и непознати улици, и да се опитват да познаят дали все пак от южната страна на ул. “Самара” ще има вода, бихте могли да централизирате цялото това карторовене. А именно – нарочете един-двама от Вашите собствени служители и им поставете задачката да скрийншотнат някоя карта (може и от Google Maps) и да маркират къде точно няма да има вода днес. С помощта на Paint, или Paint .NET, за да не Ви коства непланирани финансови ресурси.

Има и интерактивни варианти, но нека не навлизаме в advanced води. Една картинка струва повече от хиляда имена на улици. Честно!

стойността на цигарата

Едни познати имат заведение, в което заведение се спазваше забраната за тютюнопушенето на закрито. Първо, разбира се, разделиха заведението на отделни салони и казаха “тук ще се пуши, а ей там – не”. После дойде строгата забрана и прегражденията се превърнаха в една невъзвращаема инвестиция. Е, поне повечко вентилация винаги е добре дошла…

smokes
smokes

Беше ми гадно – на тях още повече, но нямаше какво да се направи. Ако не друго, то вече нямаше да смърдим на цигари и навсякъде щеше да е смоук-фрий! Радост!

Почнаха да се оплакват, че посещенията се спихнали. В един момент наистина вече си личеше, че хора няма. Стоеше си празно, или тук-там седяха по няколко човека, но нищо общо с посещаемостта от предните години.

Казах им, че не може да е заради цигарите, тъй като хората и без това няма къде да пушат, така че надали ще изберат да идат в друго заведение, ако и без това тук им е най-приятно и най-удобно.

Наскоро, обаче, видях, че в единия салон отново се пуши. В по-големия. Направих си устата да им кажа, че ако ми докажат повишение в посещаемостта и приходите, ще призная, че, чисто търговски, това е било напълно оправдано решение.

Доказаха ми го.

Признавам, че салонът за пушачи успя да им помогне да си поемат дъх.

Обаче знам едно друго заведение, в което, въпреки твърдото спазване на забраната, посещаемостта продължава да е висока. Толкова, че е невъзможно да си намериш маса в петък вечер, освен ако нямаш резервация. Наистина е невъзможно!

Значи… когато намериш как да привличаш клиентите, те са склонни да направят компромис с пушенето и излизат навън. Качеството и отношението са много важни. Всъщност, във второто заведение ходя най-вече заради отношението.

Ами местоположението и разпределението на пространството? Ако заведението е опнато връз някой булевард и пространството пред входа е малко и сгъчкано, заклещено между автобусна спирка и павилионче за пица на парче? А ако помещението е по-скоро дълбоко и за да излезеш да пушиш трябва да минеш през всички останали маси? Предполагам, че ако качеството на храната и обслужването не си заслужават всичко това, по-скоро ще потърсиш алтернативни варианти…

Или е това, или просто наистина повечето хора предпочитат пицата им да смърди на пепелник, а ако не – купуват си замразена, събират се вкъщи около бутилка домашнярка и си се натряскват както преди, заобиколени от никотинова мъгла. А може би все пак наблизо има достатъчно други заведения, в които качеството и отношението са съпоставими с тези в кръчмата на моите познати, но освен всичко пушачите могат да си пафкат на масата? В този случай, за пореден път, става дума за пословичната ни липса на стандарти, дори в контрола от страна на всякакви държавни институции.

Всъщност, ако е последното (а честно казано съм склнонен да вярвам, че е), то тогава наистина няма да мога с чисто сърце да обвиня моите познати, че нарушават наредбата. Защото държавата създава условия за неравнопоставеност, all other things being equal. И отново стигаме до основните градивни частици на тази държава – ние, нейните граждани. Ние, които, вместо да си кажем “тия далавери са гадна работа”, сме по-склонни да търсим начин да се включим в тях. Сочна далаверка – чиста работа!

Така де – докато има балъци, ще има и тарикати.

Не съм сигурен какво точно искам да кажа с този текст, но просто трябваше да пусна думичките да се изсипят някъде, иначе щях да се пръсна. Подсетиха ме какво исках да кажа: когато стойността на предлагания продукт / предлаганата услуга е по-ниска от стойността на цигарата за посетителя / потребителя, тогава – лошо, Седларов, много лошо!

P.S. Да припомня, че съм бивш пушач. Може текстът ми да придобие различно звучене…

#КОЙ

Гарантирам ви, че знаете #КОЙ

Всички го познаваме.

Това е онзи, който ще си затвори очите пред закон, наредба, правило.

Онзи, който търси далаверата.

Тарикатът.

Всъщност това е човек, който е склонен да цепи нáпреки, без да си даде сметка какво ще му коства това в дългосрочен план, защото визуализира краткосрочни облаги, а както знаем, времевото отстояние понижава възприеманата стойност на възнаграждението за всеки извършен труд.

Това е един по-гаден вид procrastination.

Всъщност, с една основна разлика: цената на тая прокрастинация се плаща от всички, в най-добрия случай. А в по-лошия случай се плаща от всички останали.

Целта оправдава средствата, защото те са чужди.

Оправдава и последствията, защото друг ги понася.

А тарикатът се кефи колко е хитър, така юнашки да изпревари всички чакащи за ляв завой и да се навре пред цялата колона. Щото така той е изкярил, а най-последният на колоната ще изчака още един червен светофар, защото е бил избутан с една позиция назад.

Те всъщност на левия завой от “България” по “Гешов”, тарикатите са поне по петима на зелен светофар. А петимата, които чинно изоставаме най-отзад, или скърцаме със зъбки, или си надуваме кака Sia и пеем с пълно гърло, щото иначе ще скърцаме със зъбки. И нищо, че там има една свирепа вишка на някакъв си контролиращ орган, тя след 18:00 явно не бачка.

Те сигурно не са лоши хора, тия дето търсят далаверата. It’s a dog-eat-dog world, нали така? Survival of the fittest? Всичките тия клишета, които означават “non-human”? Или те не са лоши хора, а просто са малко по-малко хора от другите?

Наречете ме нарцистичен! А вие сте опортюнисти.

О, това бил правилният начин? Така се правят кинтите?

Момент, едното не е равно на другото, не и в парадигмата на социалния човек. Не социалистическият – тук няма “политика”, не и в тая ѝ форма – а социалният, който съзнава, че съществува сред и посредством себеподобни, и че от цялата тая група хора зависи тяхното съвместно – макар и дългосрочно, понякога до необозримост – добруване.

Може и да не са по-малко хора, а аз да съм сериозно афектиран в момента. Може би са притиснати от обстоятелства.

Не знам как да премина плавно към следващата част от текста…

Познавате ли онзи човек, който си направи квартално кръчме? Да, онзи, който му направи няколко допълнителни дървени колони и навес отвън, чрез които разшири малко площта му? Който позволява да се пуши вътре, защото всички в квартала пушат и иначе щяха да ходят в съседното кръчме, макар че то е на цял километър? Който подкупи каката от ХЕИ-то, който стана член на [Актуална В Момента Партия] за да не му съборят незаконната част от заведението?

Добър човек е… Обстоятелствата доведоха до тая ситуация…

Обстоятелствата… И още нещо.

Щях да напиша нещо за комбинацията от хора добри, но глупави; зли, но интелигентни; доброжелателни, но недалновидни; и чисто прости – ето за тази комбинация… Но се страхувам, че чрез нея щях да оневиня твърде много от тях и отново да изгубя отговора на въпроса.

Въпросът?

#КОЙ?

демони

“Аз мисля, че има един изключително удобен сценарий за демонизирането на г-н Пеевски, за превръщането му в своеобразен параван, зад който се крият истинските недъзи на българското общество, които са от системен характер.”

Това бил казал Лютви Местан.

Всъщност, моля, прочетете статията от линка. Наистина!

Прочетохте ли?

ОК.

Господин Местан тъп ли е, или нас за тъпи ни взима? Абе не може да е тъп, с тоя софистициран речник…

Но нека, нека обясня едно нещо, защото явно не е станало ясно.

Делян Пеевски не е казус. Той е модел на поведение.

Бих направил текста мигащ, за да го схванат по-добре господата и другарите управляващи.

“Ако всички проблеми на българското общество се сведат до една персона, наречена Делян Пеевски, ако ние наистина смятаме, че с Делян Пеевски приключват всички проблеми на корупцията, на олигархията…”

Не ми ПУКА, ако Делян Пеевски си дигне куфарите утре и замине “за Европа”. Не ми дреме изобщо, защото ония, другите, ще сте още тук. Той е просто инструмент. Само че, за ваше съжаление, беше твърде неудачен и успя да възпали оная рана, която с годините сте издълбали в българското общество, господин Местан. И господин Станишев. И господин Борисов. И господин Орешарски. И господин Василев. И господин Минев. И госпожа Манолова. И господин Цветанов. И още твърде много господа, госпожи и госпожици, другарки и другари, за чието изреждане няма да имам място, време и нерви.*

Проблемите не се свеждат до персоната Делян Пеевски, но определено се оказа най-лесно да бъдат антропоморфизирани чрез него и нагледно илюстрирани чрез точно този един конкретен казус: промяната на законодателството, изненадващата му номинация, виновният отказ на всички замесени да поемат отговорността за нея, избягването и омаловажаването на темата #КОЙ ПРЕДЛОЖИ ДЕЛЯН ПЕЕВСКИ…

Ние също не сме съвсем тъпи, господин Местан, защото нашият проблем не е самият Делян Пеевски. Той е на проблема черешката. А отдолу има цяла една купчина лайна.

ТЕ са нашият проблем!

Вие сте нашият проблем!

 

– – –

 

* Всъщност, струва ли ми се, или прекалено голям процент от българското население е част от тоя “политически елит” дето се осира изобилно толкова много години? Дали не са твърде много ония наши сънародници, които, вместо да си кажат “Абе така не бива!”, постоянно си повтарят “Абе и аз искам така!”.