нехубаво – Page 13

19 February 2011

IAB Forum hit & miss

Днес се проведе IAB Forum – “Форумът на дигиталната индустрия”. Беше интересно, обсъдиха се полезни и интересни теми, присъстваха много хора от бранша. Като цяло останах доволен.

С едно голямо “НО”.

В следобедната част на форума се проведоха няколко дискусионни панела, сред които най-голямо впечатление ми направи дискусията на тема “Мобилен маркетинг”.

Ще оставя настрана въпросите, свързани със злочестата игра “9999”, която всички абонати на MTel добре познават, както и не съвсем изтънчения начин, по който темата беше отклонена.

Това, което ми направи най-голямо впечатление беше фактът, че според участниците в този панел “мобилен маркетинг” се изчерпва основно с SMS-кампании (били те пасивни или активни) и евентуално, може би, банери в сайтове оптимизирани за мобилен браузинг. Когато дискусията започна и модераторът, Николай Чакръкчиев, обясни как много хора (дори от бранша) биха помислили, че “мобилен маркетинг” означава брандиране на превозни средства, аз очаквах, че ще развият темата до възможно най-актуалните модели.

Да, ама не.

Първо, според господата от MTel, в България няма и 5 сайта, оптимизирани за мобилен браузинг. Няма да споменаваме блоговете, въпреки че според мен те са доста интересна платформа, но не мога да не посоча Икономедиа, чийто мобилни сайтове познавам добре, както и Investor.BG и NetInfo. Това твърдение на MTel-ци е най-малкото обидно за медийните групи, които разработват въпросните мобилни сайтове.

След това, думичката банер беше спомената мимоходом, без да бъдат засегнати различни варианти на мобилната банер-реклама, като например click-to-call банерите. Също така някой подметна думичката Bluetooth, но у нас този модел изглежда слабо разпространен, а и е по-скоро натрапчив (както и нежеланите SMS-и които получаваме от мобилните оператори).

Но най-вече ме учуди липсата на каквато и да е дискусия на тема контекстуално таргетиране. Използвам възможно най-широкото значение на този термин (включвам поведение и местоположение), като най-вече искам да наблегна на мобилните версии на социалните мрежи и на услугите за геолокация и всичките App-ове свързани с тях.

Предполагам, че самите участници в панела за момента не са разработвали стратегии свързани с въпросния маркетингов модел. От друга страна, IAB Forum-ът би трябвало да покрие възможно най-актуалните маркетингови инструменти и да разисква дигиталния маркетинг като цяло, потенциалното му развитие у нас и влиянието му върху бранша.

Никой не спомена Vivo, нито 4[] или Facebook Places, а те имат потенциала да бъдат сериозни инструменти и в България, като смятам, че Vivo имат предимството на местния играч. Да познаваш потребителя в детайли, както и да знаеш къде се намира – това коренно променя модела на таргетиране. А да взаимодействаш с него – това променя и нагласата, с която той те приема. При трите посочени примера, маркетингът приема формата на добавена стойност за потребителите – една полезна, интересна, приятна или забавна услуга.

Докато SMS игрите са просто дразнещи, мобилните банери са засегнати от избирателната ни слепота към онлайн рекламата, а Bluetooth маркетингът е твърде несигурен.

Не мисля да изпадам в повече подробности – това по-скоро би трябвало да се случи на един подобен форум.

10 January 2011

kill the past!

Да съборим, викате, паметника на съветската армия в София?

Хм… ми хайде да съборим и всички къщи от Възраждането, защото са паметници на османското владичество! Ако може директно да изкореним всякакви спомени за (и символи на) миналото по нашите земи, защото немалка част от него не е розова или приятна. Или да оставим само хубавите?

Друг въпрос е на кого ще дадем нелеката задача да избере кое е “хубаво” и кое “лошо”, та да видим дали ще събори паметника на съветската армия или централна баня.

На онези, които смятат, че паметник в паметта на съветската армия поругава центъра на днешна София (и/или българския народ като цяло), мога да предложа да сложат по-нова табела, добре осветена и с голям шрифт, която разказва историята зад създаването му, както и всички символи, които присъстват в него.

Или както каза Градинко в коментарите под анкетата на Капитал, директно да се изгради своего рода музей около паметника – това не само е важна част от нашата история, но и интересна за много хора, които не са я видели; не говоря само за чужденци, имам предвид и хората от моето поколение и по-младите от мен.

Когато събориха мавзолея (и без малко – цялото ларго) аз се чудех от какво се страхуват – че трупът ще се изправи от него и ще върне комунистическия строй? Сега също смятам, че няма вероятност скоро фигурите от паметника да оживеят и да извършат преврат.

Комунизмът (условно така наричаме онзи режим) е бил една катастрофа. А защо е добре да се пазят спомените от големите катастрофи?

За да не се повтарят.

Нали знаете полуразрушената църква в Берлин?

7 January 2011

обикновените хора

Бай Миле е просто обикновен човек. На шейсет и нещо години, двама сина, трима внука, пенсионер, живее в малко градче близо до по-голямо градче… Кара стар автомобил от неразпознаваема марка и още по-незнаен модел. Бричка.

Бай Миле обикновено се вижда с приятели в кръчмето на площада – по ракийка-две. Бай Миле понякога излиза от градчето – я на риба, я до града да иде… Вярната бричка си му върши работа.

Бай Миле се познава с Панчо и Слави, които понякога причакват нарушителите скрити в един храст близо до един знак за ограничение на скоростта. Панчо и Слави също го познават – не един път вечерната бира е била осигурена от него.

Добрият човечец, бай Миле, предпочита да даде 5лв на двамата млади полицаи, вместо да пропусне ракийката преди шофиране. “Нека вземат, момчетата – и те семейства имат, и те деца хранят!”

И няколко милиона други добри човечеца правят същото. И полицаите си го знаят.

Пък и тримата са добри души.

– – – –

Мара е приятна женица – на четирийсет и малко, кестеняво-прошарена права коса до раменете, стилни очила, уморени очи, но искрени. Хубава усмивка, леко потъмнели зъби. Неизменно двуредово сако и брошка.

Мара няма деца, но цялата й рода я обича. Тя също ги обича. Грижи се всичко да е наред, винаги всички да са доволни, че и тя самата. Угажда им, угажда и на себе си, доколкото й позволяват възможностите.

Мара работи в общината, нещо с архитектурата – при нея пристигат проектите за преустройство на разни обекти в Люлин: този приземен етаж станал на кафене, онова помещение се превърнало във фризьорски салон, пък третото станало на офис…

Мара върши работата си, дори в дните, когато истински я ненавижда. По-скоро съвестна, макар и не твърде пъргава, тя знае кое къде отива, кое как се върши и кой за какво отговаря.

Любимите й дни са петък, както и дните, в които някой изостанал младеж пристигне запъхтян на гишето й, с кутия бонбони или дори бутилка винце, и притеснено й каже “Дали бихте могли да ми помогнете, срокът ми изтича, а оперативното време за обработване на моите документи е твърде дълго…”

Мара е добър човек – с усмивка и стоплено сърце приема кутията/бутилката и прави всичко по силите си това добро момче да получи одобрение на проекта си, при това максимално бързо.

– – – –

Няма нужда да разказвам за Анастас, който е един от хората, които одобряват проектите по програма “Младежта в действие” на ЕК за България. Нито за Силвето, която е медицинска сестра в Шейново. Или пък за Васил, доцент по езикознание в СУ.

Не е нужно да казвам, че те всички са обикновени, нормални, свестни хора. Добри (ще се абстрахираме от субективността на тази категория), често усмихнати, заобиколени от приятели. Общо взето, те са по-скоро положителни типажи.

Надали бих изненадал някого, ако кажа, че всеки един от тях среща подкупи ежедневно. Формата невинаги е една и съща, разбира се, но подкупът си е подкуп.

Едно улеснение; кратък път към дадена цел…

Всъщност тъжният факт е, че корупцията се е превърнала в основна градивна частица от нашето общуване. Ако ни я отнемат, все едно са ни отнели съществителните, или прилагателните, или жестикулацията…

Без корупция, общуването в България би било осакатено.

23 November 201023 November 2010

анти-Коледа

Празниците идват
Коледа е тука
Новата Година
На вратата чука
[(с) Кока Кола, предполагам]

– – – –

Започна се с антиколедното мрънкане!

О, да, ако някой е попаднал на този пост с очакването да оплюя Коледа, празничното настроение, украсата още от ноември, традиционните песни, традиционните небългарски песни, песента на Марая Кери, или дори новия й албум… Няма да стане.

Коледа ми харесва! Има едно такова топло, красиво празнично настроение – усмихнато, неприсъщо на студената част от годината…

Не съм религиозен, всичките тия неща за раждането на Христос и т.н. са ми чужди. Аз и атеист не съм, но не това е темата тук.

Чудя се кое е по-вярното – че Коледа у нас е толкова мрачна, защото хората мрънкат, че им е писнало; или че хората мрънкат, че им е писнало, защото Коледа у нас е толкова мрачна…

Защо ли така се получава, че в България коледният дух е толкова слаб? Като се сетя за коледните панаири, базари, украси в Германия, Австрия, САЩ, Англия, Италия, Гърция…

Да, знам, парите. Украса се прави с пари, базар се организира с пари. Но първо идва желанието. Коледа може да бъде красива и благодарение на коледния дух, не само на гирляндите, греяното вино или печените ядки. Освен това, в България поне греяното вино не би трябвало да е сложно.

Дори и да останем с едното голо желание, без празничен базар, без тържество – поне ще имаме празника в душата си.

А вместо това ние тръгваме с лошото напред. И какво? След желанието поне следва потенциал. След мрънкането остава точно едно голямо нищо.

Мрън!

Пожелавам ви прекрасно настроение, усмивки, приятели, радости и любов! Не само за Коледа. Но определено и за нея!

22 November 201022 November 2010

facebook “privacy”

Facebook iPhone App - заради това реших да проверя малко повече

Четох едни статии (тъз и тъз), та реших да напиша един пост. Първата обвинява facebook в едни неща, втората внася малко яснота (ама ми се щеше повечко).

Нашата любима (да се чете “one and only”) световна социална мрежа си има разни privacy настройки, нали знаете? За съжаление, те са opt-out, всичките. Като си направиш профил, нещата са видими за целия свят by default. Трябва да се заровиш из разни account settings и т.н., докато успееш да хванеш цаката на нещото. Направени са максимално сложни за употреба.

Днес пък разбрах, че хората, които си синхронизират телефоните с facebook, всъщност качват информацията на всичките си контакти от телефонния указател в базите данни на facebook. Самите хора от сураттефтера обясняват, че това си е описано преди да синхронизираме, след което данните наистина се качват, НО показването им в мрежата съответства на privacy settings на всеки от въпросните контакти.

Какво означава това?

Ако аз си синхронизирам iPhone-а с facebook, всичкото народ ще бъде по някакъв начин накачулено из фейса. Фейсът ще направи разни там магии и ще свърже разните телефони със съответните профили. От там насетне, тези телефони са публични, ОСВЕН ако хората, чиято информация току що съм споделил със света, не са се досетили в някой момент ИЗРИЧНО да преровят privacy чудесиите на профила си и да забранят показването на телефонния си номер, на мейла си и т.н. – нищо, че те самите никога всъщност не са ги качвали в профила си.

Така се получава, че аз качвам техните данни, а те са отговорни дали данните са видими за всеки, или за никого.

Друг е въпросът, че е изненадващо сложно да се избере опцията “видимо за никого”.

Абе… всичко вече е публично.

Отдолу слагам няколко картинки, които представляват едно неподробно упътване как да не се показва телефонът (мейлът, скайпът и т.н.) ни.

– – – –