Category: muiiioвщини

Posted on

love me

Приготвяш се за среща. Първа среща. Най-хубавите дрешки, парфюмче, косата сресана / стилно разрошена… Изрязани нокти, готините кецки (или, де да знам, сандалоботушите с тигрова щампа), усмивката на 6, зъбите бели, очилата почистени с микрофибър…

Трепет!

Имаш само 3 секунди (ли бяха?) да направиш първо впечатление. Мишо знае, че има само 3 секунди, затова използва намсикъв шампоан.

Срещата минава много приятно, направо чудесно! Усмихваш се, демонстрираш познания, остроумие, чувство за хумор, дори впрягаш аналитичния си ум и се втурваш в комплексни дискусии по невъобразими теми!

Изкопаваш най-сложните си думички, припомняш си някакви впечатляващи книги, цитати от именити автори, красиви песни…

Стараеш се да звучиш така, както искаш да бъдеш възприет. Влизаш в тона на човека отсреща. Намирате общ език – дори и да се налага да проправяте пъртини през различията, накрая се срещате.

И се вземате! Ура!

Не е ли странно, че след всичкото това старание да се покажем такива, каквито не сме, ние настояваме да ни приемат такива, каквито сме?

Ние не сме толкова красноречиви, колкото на първа среща.
Не сме толкова забавни.
Не сме толкова остроумни.
Не сме толкова поддържани.
Не сме толкова духовити.
Не сме толкова толерантни.

Не сме толкова идеални!

Всъщност сме разсеяни, забравяме, мързеливи сме, разхвърляни, скучни, досадни, несъобразителни, мрънкащи…

Остава да се молим и надяваме, че онзи човек, когото така умело сме омаяли, е достатъчно разумен, че да разпознае истината.

– – – –

Кремона и Слав помнят разговора, когато обсъждахме тези екзистенциални теми – реших и в блога да споделя 🙂

Posted on

Не-ново 20

Добре де, признавам, мен също ме кефи цялата лудница около Светльо-президент. Кефя се как това, което той прави, е една откровена ебавка с нашите политици. Съвсем в тон Хиподил.

Среден пръст.

Обаче имам проблем с неговата кандидатура и със сигурност няма да дам гласа си за него. Не че ми е неприятен, или нещо.

Светльо няма да спечели изборите. Това е ясно. Поне на мен ми е ясно.

За сметка на това, немалък процент от хората, които му се кефят, и може би ще гласуват за него, се състои от млади, активни и мислещи хора, които разбират ебавката и на които толкова им е писнало от нашите мили родни политици, че предпочитат да им покажат един голям среден пръст и ако може да им го заврат в урничките и да го позавъртят хубаво.

Супер, демонстрацията е повече от видима!

Обаче ще се получи така, че техните гласове ще бъдат изгубени. Демонстрацията ще доведе до един неприятен резултат: новият президент ще бъде избран от други.

Ето ви среден пръст… и честито президентство!

Е, затова няма да гласувам за Светльо. Просто отново ще гласувам против някой друг. За пореден път.

C’est la vie.

C’est la guerre.

Posted on

ко ме глеъш бе!

“Е защо мене ме спирате, аз карах само с 20км над ограничението, спрете оня дето прелетя с 200!”

Мхм.

“Не ми обяснявай, че моята къща била незаконна, тя е само на 1 етаж, иди виж съседите кви палати са дигнали!”

Мхммм…

“Не ме гледайте мене! Тия преди мене как вършееха, вие мене ме гледате!”

Мхмммммммм……………

Е те такива сме всичките! На принципа “everybody’s doing it”. На принципа “не ме гледай какво правя, а ме слушай какво приказвам”. Ако някой друг изтъпее, можем да си позволим и ние, нали?

“Мишо, защо драскаш по стената с тоя молив?”
“Ама той пък Гого драска с маркер!”

Мхмммммммммммммммм……….

“Гого, защо имаш тройка по математика?”
“Ама той пък Мишо има двойка!”

Мммммммммммммхххммммммммммм………

Ей такива сме. Като петгодишни детенца. И виждаме себе си в другите, които постъпват по този начин. И им прощаваме, защото така прощаваме и на себе си.

Докато продължаваме да си прощаваме собствените грешки, ще си сърбаме попарката!

.

Posted on

семантичен фейл

Може би първо трябваше да се посъветвам с някой филолог.

Проблемът ни е семантичен. Съвсем сериозно!

Думичката държава идва от “държа” – съвсем наскоро го разбрах. Архаизъм някакъв. Анахронизъм, останал от монархически времена, когато земята е била собственост на владетеля. Както и хората по тая земя.

Ето, там е проблемът! Нас ни държат едни хора, които имат власт над нас – те са властимащите. Владетелите.

Думата оправдава отношението и делата им, на тия наши прекрасни политици.

Не е като например Staat (от “състояние на страната”) или country (от “terra contrata” – земята насреща, земята пред нас).

Държава бе! Държат ни. И ние им позволяваме. Че и направо ги насърчаваме!

Честно казано, моделът на капиталистическите корпорации е далеч по-удачен:
Има едни акционери, едни заинтересовани страни, които се явяват собственици на компанията. Пред тях (!) отговарят онези, които управляват компанията. Те са назначени там – избрани – с основната цел да направят така, че фирмата да се развива добре, да оцелява, да носи позитиви за тези, които са вложили средствата си в нея.

Тия, дето ни управляват, трябва да бъдат някакви мениджъри. Назначени от нас, отговарящи пред нас. А не властимащи.

Честно, аз съм убеден, че чисто семантично сме се преебали!

Искам да сменим думите! А вие?

Posted on

down

Ходим сами по улиците.
Разминаваме се без да се погледнем.
Очите ни са сведени – не взор, а втренчване.

Внимаваме.

Дупка.
Бордюр.
Локва.
Плюеща плочка.
Счупена плочка.
Паве.
Кал.
Шахта.
Кучешко лайно.
Боклук.
Клон.

Сведена главица…

Виждаме само сиво.
И кафяво.
И кално.
И лайняно.

А можехме да ходим с вдигнат поглед!

Да виждаме очи,
лица,
небе,
слънце,
дървета,
свят,
цвят…

Но пазим себе си.

Тия тротоари ни ебаха мамата!