Category: muiiioвщини

Posted on

за баницата

Една от българските мантри, успоредно с “красиви българки, кисело мляко, сирене и домати” или пък “ами то няма за кой друг да гласувам!” е:

Не е виновен тоя, който яде баницата, а оня, дето му я дава.

Повтаряме я постоянно, някак пресметливо, някак заядливо, дистанцирано едно такова, деперсонализирано. Жужи почти монотонно тази мисъл, излъчвана от колективното съзнание на силно индивидуализираното беге-народонаселение, баницобленуващо.

Пък ако може да е с истинско сирене – хептен!

Тая поговорка е оправдателна. Компромис със съвестта. Добродушна прошка. То не друго, ами някой ден може наш ред да дойде от баничката да чупнем, та… Ами кои сме ние сега да съдим? Като ти дават баница – еж! Като ти дават сирене – еж! Като ти дават яйца, масло, мляко – еж, бре! Като ти дават работа… е, айде, добре, това може на друг да отстъпиш!

И така, баницоядът е оправдан вовеки. Той не е виновен, той дори е далновиден!

Или просто омекотяващ евфемизъм за “опортюнист”. То щото тая вносна дума тогава не я е имало, когато са измислили поговорката, че и концепцията сигурно е била чужда… Ама сега я знаем, не я ли? Ми хайде да си я поползваме, тази мръсна, капиталистическа чуждица!

Въпреки че тарикатлък и тогава си е имало…

Далаверки рéдиме, пачки брóиме… Друго си е, брат (тва е новото “баце”), да не си мръднеш пръста, а куп пари да взимаш! Миналата седмица случайно дочух един разговор:

Едно приятелче бачка в ДАНС. То неговото не е работа, по цял ден си чеше топките, а какви пари зима! Що не се пробваш и ти?

Така де, Ди Америкън Дрийм пасти да яде на фона на Българския Блян! Ония, завалиите, са ги научили, че могат да постигнат (!!!) живота с хубавата къща, трите деца, кучето, двата автомобила, задния двор и басейнчето. Вместо да ги научат, че може да изядат баницата, а не да я месят, точат, или пекат!

Едва ли не, ти ако си тъп и купиш яйца, брашно, масло, мая и даже сирене, па вземеш, че замесиш едно тесто, па го оставиш да втаса хубаво, па го наточиш на тънки-тънки кори, па го наръсиш с яйченца и сиренце, па го завиеш, па в кръгла тава го сложиш, па с масълце накапеш, па с жълтъцинамажеш, па в печката го изпечеш… накрая някой друг ще ти омете баничката, а ти си прост, че изобщо си се захванал с тая трудна работа.

Трябва да бъдеш оня, дето яде.

То щото те са различни хора.

Или си единият, или си другият.

 

(И изобщо няма да се впускам в размисли и емоции над казуса Fibank & GCN, хинт-хинт!)

Posted on

температурни войни

(оригинално публикувано тук, ама си го харесвам)

Представете си следната ситуация:
Малък, спретнат офис, усмихнати хора, добре работещ екип професионалисти.

Добавете следните елементи:
Лятна жега, прозорци, врати, климатик.

Обикновено това уравнение води до три месеца препирни, свързани с температурата на въздуха в стаята, скоростта на вентилатора на климатика, наклона на въздушната струя, отворените прозорци… и течението (о, това течение!), което води до поне ½ от смъртните случаи от настинка в модерния градски офис (или поне някои хора откровено вярват, че е така).

И всичко това – в офис с 3 стаи, 1 кухня, 1 тоалетна и 12-13 човека.

До болка позната ситуация, явно неизбежна – поне ако съдим по оплакванията на приятелите всяка вечер, като седнем на по бира.

Да погледнем разпределението:
– Стая 1: търговски отдел
– Стая 2: маркетингов екип
– Стая 3: счетоводство и финанси

Дали бихме могли да се опитаме да разрешим проблема с повсеместния дискомфорт? Има ли друго решение, освен централизирана климатична инсталация със стандартни предварително зададени режими на температура / влажност?

Да, това може би ще излезе скъпо и трудно постижимо.

Може пък да се пробва един различен модел – сравнително лесен за малки до средни офиси.

Ново разпределение:
– Стая 1: моржове
– Стая 2: студенокръвни
– Стая 3: средна работа

Въпреки че не са разделени по отдели, хората се чувстват по-добре. Всеки е настанен в зона, която му доставя приемливо ниво на температурен комфорт. Телефоните, мейлът и Скайп правят общуването твърде лесно, за да се налага хората от отделите да бъдат концентрирани в една и съща стая. А и в крайна сметка, ако се наложи, една малка разходка през 15 минути е полезна – хем предотвратява тромби в крайниците от прекомерно заседяване, хем позволява на очите да отпочинат от напрегнатото взиране в монитора.

И вече офисът може да си намери нови теми за караници.

Posted on

упси!

Не е грешка. Може и да е било, всъщност… Направих упси-хлебче и @zaetta ме попита защо се казва “упси”. Нямам представа – може би някой го е създал по погрешка?

А какво е упси хлебче?

Упси-питка... Или това, което остана от нея :)
Упси-питка… Или това, което остана от нея 🙂

Това е псевдохляб без брашно. Нисковъглехидратен. Безглутенов. Всъщност базовата версия съдържа цели 2 продукта:

– Яйце (използвах 4)
– Извара (използвах 250гр)
– (по желание може 30-40гр пармезан, но и всякакви подправки)

 

И се приготвя много лесно:

– Жълтъците се разбиват с изварата (и евентуално пармезана и подправките)
– Белтъците се разбиват на твърд и лъскав сняг (разбиват се с миксер, около 2-3 минути на ниска скорост, после още няколко минути на висока)
– Белтъците се добавят към жълтъците с лъжица на няколко пъти, с внимателно бъркане, докато сместа стане хомогенна
– Фурната е предварително загрята на 175 градуса по Целзий
– Използва се хартия за печене
– Върху хартията се разстила вече готовата смес, дебелина между 0.5см и 1см
– Пече се докато не започне да порозовява (или побронзовява)

 

Моето хлебче беше една по-големшка питка, която може да се нареже/начупи и да се ползва с разни дипове, сосове, салси, пасти, тапенади, пастети и т.н.. Но, в зависимост от формата (и желанието), може да се оформи дори като хлебчета за хамбургери.

Също така, както споменах по-горе, може да се добавят вскякакви разнообразни овкусители и ароматизатори. Бих пробвал дори със сушени домати, мариновани маслини, аншоа, каперси и така нататък. Може пък да се получи истинска фокача!

И, разбира се, има вариант за пица: пече се 10-ина минути, след което се вади, намазва се с доматен сос, нареждат се топингите, и се допича.

По-нататък ще пробвам версия с натрошен карфиол в тестото, както и с cottage сирене (което бях купил за това упси-хлебче, но забравих да включа в експеримента).

Всъщност бях правил подобни мъфини преди време 🙂

 

P.S.

След като много хора ме попитаха “ама това не е ли омлет”, реших да добавя 1-2 неща 🙂

Първо, ако омлетът ви има тази консистенция, значи не умеете да приготвяте омлети. Ама хич! Това нещо е по-твърдо, по-сухо, по-гумено… Все пак трябва да може да се държи като питка, хлебче или блат. Разбира се, ако не сте решили, като мен, да избягвате зърнените култури, може да сложите разни трици (както в горепосочените мъфини).

Второ, никога, ама никога не трябва да забравяме, че методът на приготовление, методът на консумиране, вкусът, ароматът и текстурата са много повече от сбора на изходните съставки. Все пак основната разлика между шопската и гръцката салата (освен ригана) е най-вече в начина на нарязване 🙂 И аз определено ги възприемам и харесвам по различен начин.

Тадааа!

Posted on

разсейки

Ужас, “разсеяли” сме били гласовете…
Ми сори, копеле, че не се старая да си ЗАСЕЯ мутри и комуняги!

Какво като разсея гласовете от ГЕРБ, или БСП? Това нещо лошо ли е, че моят глас няма да отиде и да нахрани за пореден път едни и същи мръсни копелета?

Очаквах да се получи малко по-различна картинка: голям ГЕРБ, едричко БСП, средно ДПС, малка АТАКА, и поне 3-4 ситни-ситни партийки, които да разсейват на бегемотите концентрираната проклетия. Очаквах големите да са с по около 5% по-надолу от реалните резултати.

Обградил съм се с твърде много мислещи и интелигентни хора, което страшно изкривява възприятията ми, а резултатите от изборите = реалността.

Damn you, social bubbles!

А на всичкото отгоре, покрай 350,000-бюлетини-гейт разбрахме само едно: прокуратурата е нечия курва, ама не знаем чия.

Имаме прекрасна държава!

Язък за планините, долините и всичко друго, дето ни е хубаво.

Posted on

гласувай

Ако утре имаш изпит и се чувстваш недостатъчно подготвен, имаш 2 варианта:

А) Да не се явиш и да получиш оценка “Слаб 2”
Б) Да се явиш и да получиш минимум “Слаб 2”

Помоему, второто е по-добрият вариант.

 

Гласувай!