Странното е, че ако не информирате ядящите ги, че в курабийките има круша, много е възможно изобщо да не я усетят. Или може би просто моите круши не бяха достатъчно ароматни, знам ли…
Caramel-pear cookies
Във всеки случай, оказаха се вкусни, затова ще споделя рецептата. Ако някой успее да ги направи по-крушови, или да направи нещо по-така с рецептата – подкокоросвам да сподели в коментар!
Самите курабийки са леки, пухкави и меки, приятни и ароматни.
– Първо, както винаги, маслото се превръща в beurre noisette. Припомням, това се прави в съд със светло на цвят дъно (примерно керамично тиганче), като в него, на висока температура, се запържва масло, докато не започнат да се утаяват кафеникави частици и да мирише на карамел. Тогава маслото (вкл. кафеникавите частици) се пресипва в купичка и си чака следващата задача.
– После, в същата съдинка, но измита и подсушена, изсипваме кафявата захар (с нея сипваме и водата) и я карамелизираме. С бялата захар се разбира лесно кога се е карамелизирала, а с кафявата – залагаме на обонянието. Дори и да не е точно карамел, няма страшно, самата кафява захар има доста приятен карамелен аромат. Нека се разтопи и побълбука малко, след което…
– Добавяме маслото (beurre noisette) и разбъркваме.
– Добавяме 2 ситно рендосани круши, заедно с всичкия сок, който изтече от тях. И бъркаме, на средносилен огън (7 от 9, примерно).
– Като поври 4-5 минути, отстраняваме от огъня и изсипваме в дълбока купа, където оставяме да се поохлади, защото следващата стъпка е добавянето на яйцата.
– Крушовият карамел се е охладил достатъчно, че да добавим, едно по едно двете яйца, като постоянно бъркаме с миксера.
– След това добавяме всичко останало (сухите съставки) и си доразбиваме с миксера.
– Накрая добавяме последната круша, наситнена на кубчета, и разбъркваме с лъжица (или пък с ръце).
– Сместа най-вероятно няма да е особено гъста (зависи от крушите).
– Оставяме в хладилника поне за 2 часа.
– Загряваме фурната на 175С.
– Покриваме тавата с хартия за печене.
– Изсипваме купчинки от тестото – около 2сл всяка.
– Печем около 20мин.
– Вадим, охлаждаме.
– Ядем вече студени, или направо на следващия ден.
Не ни оправи Царят, не ни оправи Бодигардът, не ни оправи и Столетницата (въпреки че е спорно дали не са ни оправяли, оправяли, оправят и сега)… Добре, че някой се сети да предложи да върне Казармата, щото тя не е човек, ами Институция, и е абстрактна и не може да бъде алчна и измамна, и ще ни оправи.
Ще ни оправи мъжете – един по един, до един!
Ами щото само в казармата се става Мъж! Така разправят всички. Е, поне много жени (хммм), както и ония Мъже, които вече са “били казарма”.
И аз съм “бил”. Най-тъпите, безсмислени и тотално погубени месеци в живота ми. 6 месеца, защото бях висшист, насред последните издихания на наборната служба. Всъщност май “бях” най-последния набор – от баш преебаните.
В Казармата, кайш, ше се научат момчетата на ред? Ми ти ако не си си научил(а) приплода на това преди да му се случи 18-ият рожден ден… Какво да ти кажа… Кауза пердута. И да аутсорсваш, и да не аутсорсваш, родителстването ти е било слабо, безсмислено, или даже пагубно, и идеята, че синковецът трябва да бъде метнат на чужд гръб за неопределен период от време, за да бъде ремонтиран, е отчайващо признание за FAIL, не?
Щели да се научат да мислят и отстояват идеите си? В казармата ли, бе?! Сериозно? Там, където най-важното е да те научат да изпълняваш заповеди без да мислиш, щото от много мислене се нарушава военният ред? Пий си хапчетата и се скрий някъде, моля!
Щели момчетата да си поразмърдат задниците и да се научат на движение? Спорт? Отново ще изиграя моята “той е вече най-малко на 18” карта и ще ти я плесна през лицето! Също така, ще изиграя и друга карта – аз в казармата напълнях, не се научих да спортувам, нито се хранех правилно, нито намалих цигарите. Когато трябваше да се набирам, а аз не можех, бивах подпомогнат лекичко от някого, наблюдаващият “не забелязваше” и си записваше в тефтерчето: “3”. Проформа. Всичко беше проформа!
Щели да създадат страхотни приятелства за цял живот? Ама стига тъпотии! Първо, това се е случвало по време на дългите служби, две години и мало вѝше, където хората са преминавали през мизерия и зор заедно, и трудностите са ги сближавали насила. И второ, единственият що-годе положителен страничен ефект от едно безсмислено, ненужно и вредно явление, не може и не бива да се явява по какъвто и да е начин аргумент в полза на въпросното явление! Приятелства се създават и в групите за народни танци.
А, да, също така – абе, кога основната цел на военната служба стана не създаването на армия, или формирането на някакви военни умения и/или познания, ами коригирането на родителски грешки при отглеждането на момчета? Ми направо да го кръстим ТВУ, или нещо такова! ИНПМХ – “Институция за Насилствено Превръщане на Момчетата в Хора”?
Което ме води до следващата точка – жените. Нали знаете, че в българския като кажем “О, горкият човек!”, е невъзможно да става дума за жена? Ако е жена се казвяа “О, милата женица!” Така че това “Хора” в предния параграф задължително трябва да се интерпретира и като “Мъже”. Щото те жените не са хора, та на тях не им е нужна Казарма – или друга подобна институция – за да се превърнат в Хора (Мъже). Те са средство за размножаване на мъжете. Които после трябва да бъдат пратени в институция, за да се превърнат в Хора.
(Или е това, или просто мъжете сме по-тъпи, та затова ни е необходима казарма.)
Ама щели момчетата да се научат на…
На какво?
Нас ни “научиха” как се изпразва дупка, пълна с вода, от 20 човека, чрез 2 кофи, като в дупката продължава да се лее вода от спукана тръба.
Нас ни “научиха” как се измита цял парк от окапалите листа, посред късна есен, от 40 човека, с 3 гребла.
Всъщност не се получи, щото, нали се сещате, че 2 кофи за 20 човека не могат да насмогнат на дебита на тръбата? И че колкото и да събрахме листа с голи ръце, дърветата продължаваха живописно да олисяват и да ни вгорчават мизерното животче, докато старшинката с явен кеф се пенеше “Що не е чисто?!”
Научих, обаче, че някакъв там капитан краде гориво, за което всички знаят. Че е ОК за по-мачо (да се чете тъпи и нагли) момчетата да се напиват със старшинката посред нощ, след което да пикаят на пода на спалното помещение, докато едвам се държат на крака. Че традициите трябва да се спазват, и затова “старите кучета” си организират тъпанарски ебавки с новобранците, под зоркия и одобряващ поглед на разните му там чичковци с пагони и чинове.
А, като казах “мачо” – то в БГ и жените са мачо (казвал съм го и преди: тук и тук), макар и by proxy, та разчитат, че мъжете ще станат Мъже в казармата, та после да могат да си се разхождат с Мъжа пред останалите жени, и чрез него да бъдат и те мачо… (Да, обобщавам, и да, хиперболизирам.)
Та така. Казармата. Мястото ѝ е в миналото. Rites of passage. Не знаете какво е? Google it!
Скоро си приказвах с Вики, че трябва да експериментирам с курабийки, при които маслото, захарта и ароматите са комбинирани в предварително подготвен солен карамел. Обещах ѝ, че ще ги направя и ще ги занеса в офиса в понеделник. Днес успях да ги приготвя, даже опитах една по-едричка троха! Получили са се доста хубави и определено са много ароматни. Миришат на солен млечен карамел с портокалов дъх. И, за всеобща изненада, в тях няма канела, джинджифил, черен пипер, кардамон, кориандър, бахар, карамфил, индийско орехче, нито дори звездовиден анасон!
Experiment: Orange-beurre-noisette-salty-toffee-flavoured cookies
Вдъхновението ми дойде от карамела, с който слепих коледните спайси снапс (в които има немалка част от изброените по-горе подправки) и от факта, че в крайна сметка, карамелът съдържа някои от основните съставки за едни хубави курабийки, просто в малко по-неочаквано агрегатно (и кулинарно) състояние. А иначе рецептата е производна на тази за кукитата с шоколадови парченца, която Златóто ми подари 🙂
И така, това, което трябва да направите е:
1) Да приготвите карамел
2) Да го разбиете с яйцата
3) Да добавите сухата смес
4) Да изпечете курабийките
Първо ще изредя списък с продуктите, а после ще разкажа малко по-подробно горните стъпки.
Продукти:
1) Карамел
– 250гр масло
– 1чч бяла захар
– 1/4чч вода
– 1 ампулка ванилия (ползвам си бутер-ванилиите на Dr. Oetker)
– кората на 2 портокала
– 1чч портокалов сок
2) Яйца
– 2 едри яйца
– този списък е кратък 🙂
3) Суха смес
– 2чч бяло брашно
– 80гр ванилов пудинг (ползвам 2 пакетчета Dr. Oetker за варене)
– 2чл хималайска/морска сол
– 1чл сода
Следва…
Приготовление малко по-подробно:
1) Карамел
Orange-beurre-noisette salted toffee
– Първо, в по-светъл съд (дълбок, бял тиган), разтопявате всичкото масло, след което го оставяте да заври и го запържвате на височка температура на котлона (използвах 7 от 9). Крайната цел отново е ароматното beurre noisette. Маслото ще замирише на карамел, ще потъмнее леко, а след малко ще започнат да се утаяват малки песъчинки. Ако почернеят, сте прекалили с чакането.
– Междувременно, в достатъчно дълбока купа изсипете настърганите портокалови кори, защото…
– Вече готовото beurre noisette ще излеете внимателно в купата с портокаловите кори. Ще се пени! Може да се наложи на няколко пъти.
– Сега, или измийте и хубаво подсушете горепосочения тиган, или използвайте друг подобен, тъй като в него ще карамелизираме захарта.
– Изсипете захарта в тигана, върху нея сипете водата. Отново на висока температура (използвах 9 от 9) оставете да заври, като поклащате от време на време, но недейте да бъркате. Поклащането е хубаво, защото след като всичката захар се втечни, е добре така да оберете всякакви останали захарни кристалчета от стените. Не че драма, но после водят до кристализиране. Което, така или иначе, няма да е особено проблемно.
– Наблюдавайте захарта – трябва да добие хубав карамелен загар, но внимавайте да не започне да почернява твърде много.
– Когато захарта достигне кехлибареното кафяво, изсипете маслото вътре. Да, заедно с портокаловите кори. И сега поразбъркайте с тел.
– Следващата стъпка е да изсипете ампулката ванилия в портокаловия сок.
– А сега изсипвате портокаловия сок в захарно-масления карамел. Може да се пени, може да изпусне доста пáра, а самата захар вероятно рязко ще се втвърди.
– Нищо, вие бъркайте с телта, докато се разтопи. Може сега да оставите малко да поври на височка температура (ползвах 7 от 9), като бъркате, за да се изпари малко от водата. 3-4 минути вероятно ще стигнат.
– Изсипете сместа в дълбока купа и оставете да се охлажда. Няма да ви е нужна студена, но не и гореща, тъй като следващата стъпка е…
2) Яйца
– Да, поохладения карамел разбиваме с яйцата. Всъщност ПЪРВО разбиваме с миксер самия карамел, ей така, да го направим малко по-кремообразен.
– Едно по едно добавяме двете яйца, като постоянно разбиваме с миксера.
3) Брашно
– Така де, вече сме омешали брашното, пудингите, содата и солта.
– Сега ги сипваме в мократа смес, на 4-5 пъти. Когато сместа се хомогенизира, сме готови.
3.5) Стъпка-изненада!
– Охлаждаме тестото поне 2 часа в хладилник.
4). Печене
– Тавата Фурната (благодаря на Йоана!) е загрята на 175С.
– Оформяме топченца с размер на дребни орехи и ги подреждаме върху тава, покрита с хартия за печене.
– Печем всяка партида около 12-14 минути, или докато ни изглеждат точно толкова златисто-бронзови, колкото искаме. В крайна сметка, разни фурни -разни идеали.
– Вадим, охлаждаме, ядем!
И така, това са курабийките с вкус на портокалово-маслено-солен карамел и са чудесни!
Видях от Krasitta, та рекох и аз да се обадя на сестричето.
Здрасти, Нелке! Не че с теб не си пишем всеки ден, да си мрънкаме от респективните заобикалящи ни светове, ама пък друго си е да ти окна от блога, а? Даже и снимка на Гарфийлд ти обещах, та ето ти го, гада неден, така и не пожела да ме погледне в обектива.
Гарфийлд
Днес във фитнеса тренирах крака. По-скоро задник. По-точно горната задна част на краката, защото все още не мога да кажа, че имам задник. Но работя по въпроса!
След това реших, че ще приготвя един особен сладкиш, поради което ми се наложи да ида на пазар. (По-долу ще опиша и рецептата.) Скочих до Кауфланд и до Билла, че са ми най-близките големи магазини. Да знаеш, че асортиментът на шоколади е идентичен. Което ще рече, че в нито един от двата магазина няма хубав бял шоколад – само един единствен модел Милка, за която знаеш мнението ми.
Между другото, поведението на хората по улиците и по пътеките на големите магазини е идентично: кух поглед, магарешка целеустременост и тотално несъзнаване на присъствието на себеподобни. Ще кажеш, че по пътищата все пак има мигачи, а количките в магазините нямат, обачеее… Мигачите, в редките случаи, в които се използват за повече от равновесие, са дотолкова заявка за намерение за изпълнение на маневра, доколкото червената точка на челото на бъдещата жертва на някой талантлив assassin е заявка от страна на въпросния assassin за последващите събития.
Отплеснах се.
Приготвих velvet cake с beurre noisette, ванилов пудинг, мед, какао и червено вино (Мерло + Каберне). Отделно, подготвих маслен ганаш с карамелизиран бял шоколад и хималайска сол. И последно,
малиново вино
приготвих редукция от малиново вино и карамелизирана захар. Сега чакам всичко да се охлади и да стегне, защото утре трябва да разбия ганаша на крем, да омажа кейка с него, накрая да гарнирам с редукцията. И да разбера дали тия твърде много часове, отделени за тая чудесия, си заслужават.
Докато пазарувах, забелязах едно нещо, което се нарича “Балсамова подправка”. Нали съм хитър, обърнах да видя съставките – малко оцет, много захар и кво ли още не. Но да, хората се подвеждат, че си купуват балсамов оцет. По-забавно, обаче, е голямото, пластмасово шише, на което пише
напитка с вкус на БЯЛО ВИНО
Забавно е как само последните две думи са позиционирани централно на етикета. Което пък ме подсети за радио рекламата, в която един глашатай крещи “БЯЛО САЛАМУРЕНО ОТ НАШАТА ВИТРИНА – САМО ЗА…” някви там незначителни пари. Забелязваш ли как пропуска думата “сирене”? Ама мене ми се чини, че тая елегантна синекдоха си е живо подвеждане!
Ениуей, аз да си напиша рецептата за странните неща, а?
– Първо ще пресеем и смесим брашното, пудинга, какаото, содата, бакпулвера, солта и подправките, в голяма купа. След което ще ги пресеем още един път.
– После, ще приготвим beurre noisette (кафяво масло), а именно – ще запържим маслото в (светъл на цвят, за да се вижда по-добре) тиган, докато не започнат да се виждат ситни, кафяви частици и да ухае на карамел. Добре е да се поразбърква, защото е възможно точно в момента, в който се получи покафеняването, цялата смес да почне да се пени. Внимавайте, защото ако се забавите, ще се получи beurre noir (черно масло) което е друго.
– В дълбока купа, изсипете кафявата захар и меда, след което ги залейте с горещото кафяво масло и разбъркайте, да се разтворят.
– Междувременно, разбийте 3-те белтъка на много твърд сняг. Дръжте ги наблизо, след малко ще ви потрябват.
– Сега разбийте с миксера маслено-захарно-медната смес, докато се хомогенизира.
– Добавете 3 жълтъка, един по един, като постоянно разбивате с миксера.
– Тук вече е моментът да започнете да добавяте сухите съставки, като ги редувате с виното. На около 4 пъти добавяте всичките сухи съставки и всичкото червено вино. Брашно – вно – брашно – вино… И през цялото време разбивате с миксера.
– И накрая, хващате хубава силиконова шпатула (или лъжица, или каквото ви е най-удобно) и на 3-4 пъти добавяте белтъчния сняг към тестото, като след всяко добавяне разбърквате много хубаво, докато се хомогенизира сместа.
– Накрая покривате дъното на ринг за торта с хартия за печене (аз защипвам хартията с ринга), изливате сместа и слагате в предварително загрятата на 160С фурна.
– Печете поне 40 минути. Ако кейкът изглежда готов, но отвътре още е мокър, покрийте с хартия за печене (или с вестник) докато е във фурната, и печете още около 20 минути.
подравняване
Моят кейк много се надигна, та ми се наложи да му отрежа купола, за да го изравня. Но пък стана много пухкав.
Приготовление на ганаша:
– По принцип, мислех да карамелизирам хубав бял шоколад, както препоръчва Йоана, но както писах по-горе, успях да намеря само Милка, а ме мързеше да обикалям повече магазини.
– Натроших наситно 3 шоколада. Покрих тавата с хартия за печене, разпределих равномерно шоколада и го сложих на нивото над средното във фурната, на около 130С.
– Пекох 10 минути, след което се опитах да разнеса шоколада, но вместо да се разтопи, той беше станал хрупкав. Натроших го с вилица и върнах във фурната за още 5 минути.
– После пак го омешах, после върнах във фурната за още 5-10 минути.
– Зависи от фурната и шоколада, но крайният цвят трябва да е карамелен. Ароматът също.
– Отделно, сложих 150мл течна сметана да заври и когато извадих шоколада от фурната, прехвърлих го в голяма купа и залях със сметаната.
– Разбърках хубаво, но тъй като шоколадът беше на хрупкави трохи, прибегнах до пасатора, за да се получи хомогенна, карамелена смес. Накрая се получи, де…
– Добавих 250гр масло на стайна температура (или малко по-топло – за да е мекичко) и разбих с миксера, докато всичко се хомогенизира.
– Като се поохлади малко, добавих солта и разбърках хубаво.
Приготовление на редукцията:
варим
– Слагаме захарта и водата в съд със светъл цвят, за да можем да наблюдяваме карамелизирането.
– Котлонът на макс, телта за бъркане в ръка и… Разтопяваме, бъркаме, започва да ври… Накрая получаваме карамелен цвят и аромат. Внимаваме, че тук е лесно да изтървем и да изгорим захарта.
– Сипваме малиновото вино – 3 пъти колкото захарта. Внимание, ще има много пáра! След което изчакваме малко да се разтвори карамелът във виното и си бъркаме с телта.
– Нека поври малко на макс, след което намаляваме котлона (аз го сложих на 6 от 9) и на моменти поразбъркваме.
– Не засякох колко време си вреше, но беше готово, когато цялата смес се редуцира до 1 чаша. Интересно беше, че явно в момента, в който всичката вода се беше изпарила, сиропът (вече) започна да кипи и да се пени. Бърках го, оставих го да покипи няколко минути, след което го прелях в една чаша и го оставих да си се охлажда.
А утре следва…
Сглобяване на сладкиша:
– Самият кейк си е готов – охладен и подравнен.
– Ганашът трябва утре да е постегнал. Ако е с консистенцията на масло на стайна температура, ще го разбия за няколко минути с миксера, за да стане на крем. Ако се наложи, ще го позагрея малко, а може и да го комбинирам с Филаделфия – ще видя (и ще докладвам).
– Ще намажа кейка с крема от ганаша. След това ше поръся с редукцията.
– И така, сладкишът ще е готов за нарязване и изяждане.
EDIT:
слоеве
Вече е утре. Ходих до магазина, да купя Филаделфия (добавих я горе в съставките). Редукцията от малиновото вино е с консистенцията на плътен, хладък мед. Като я видях, реших, че вместо да я ползвам като декорация върху крема, ще я използвам като слой от тортата. Разделих блата на 2 части и се постарах максимално равномерно да разпределя гъстото нещо върху долния блат, след което захлупих с горния.
После хванах миксера и разбих ганаша, който беше горе-долу с консистенцията на масло на стайна температура. След като се получи крем, добавих една Филаделфия и доразбих докато се получи хомогенен крем. Хванах една шпатулка и намазах хубаво тортата. В момента се охлажда.
торта
А, да, от крема остана достатъчно, че да се сервира в малки десертни чашки с кафето на поне 4 човека 🙂 И е много вкусен – опитах го.
Сега чакам тортата да постои малко сглобена, да може редукцията и кремът да влеят (infuse?) допълнителни аромати на блата. Ще докладвам за крайния резултат.
ФИНАЛ:
парче
Така. Тортата се получи страхотна. Много добра. Велика! От няколко места ми заявиха, че е по-вкусна от любимата ми торта от моркови (и най-вероятно от коледния ми сладкиш), което я прави едно от най-добрите ми попадения, заедно с доказано страхотните спайси снапс. Ако имате търпение, пробвайте 🙂
Също така познат като сладък салам тип “много грозен”. Един приятен спомен от не-толкова-далечното минало, когато всяка събота се забавлявахме със сестра ми да си приготвяме нещо такова. Е, тогава имахме някаква машинка за натрохясване на бисквити, а този път ги млатих с чуканчето на хаванчето, но пак се получи чудесно 🙂
Наистина, това е рецепта, която не бях правил – и ял – от детството си. Е, разбира се, попромених я малко, трябваше да си я помуйча!
И така, бъркаме в шкафа и си приготвяме 2 по-малки купи и 2 по-големи купи, малко пластмасово готварско фолио и по-големшка тавичка. Също така, освобождаваме си място в хладилника, или разчитаме на зимната тераса, стига да не е под нулата.
– Натрохясваме бисквитите по-наситно – но няма лошо ако някои парченца останат по-големи. Сипваме ги в голямата купа.
– Размекваме, даже полу-разтопяваме маслото и го изливаме при бисквитите.
– Сгорещаваме сметаната – на котлон докато заври.
– В малката купа натрошаваме млечните шоколади и ги заливаме с горещата сметана и бъркаме с лъжица, докато се получи хомогенна смес.
– Изсипваме шоколадовата смес при бисквитите.
– Изсипваме и какаото при бисквитите.
– Запрятаме ръкави и бъркаме тестото с ръце, докато всичко се омеша.
– Добавяме още бисквити, ако е твърде рядко (или мъничко меко масло, ако е прекалено твърдо).
кокосово тесто
Приготовление на кокосовото тесто:
– Изсипваме кокоса в голямата купа.
– Размекваме, даже полу-разтопяваме маслото и го изливаме при кокоса.
– Сгорещаваме сметаната – на котлон докато заври.
– В малката купа натрошаваме белите шоколади и ги заливаме с горещата сметана и бъркаме с лъжица, докато се получи хомогенна смес.
– Изсипваме шоколадовата смес при кокоса.
– Изсипваме захарта при кокоса.
– Изсипваме и сиренето при кокоса.
– Изсипваме и ванилията при кокоса.
– Запрятаме ръкави и бъркаме тестото с ръце, докато всичко се омеша.
– Добавяме кокос, ако е твърде рядко (или мъничко меко масло, ако е прекалено твърдо).
И сега,
Оформяне на бахура:
– Застиламе фолио върху гладка повърхност.
– Разстиламе шоколадовото тесто на правоъгълник в средата на фолиото, 20см/50см или нещо такова, с дебелина към 1-1.5см.
– Оформяме кокосовото тесто на правоъгълник в средата на шоколадовото тесто, 5см/50см или нещо такоа, с дебелина към 4-5см.
– Завиваме фолиото от единия край, така че шоколадовото тесто да обгърне кокосовото.
– Завиваме фолиото от другия край, така че шоколадовото тесто да обгърне кокосовото и да го затвори.
– Обгръщаме така оформения бахур с фолиото и стягаме и уплътняваме, след което го охлаждаме поне 2 часа, ако не и повече.
бахур на парчета
Нарязване на бахура:
– Обелваме бахура от фолиото.
– Сипваме гореща вода във висока чаша.
– Взимаме гладък, остър нож и го потапяме в горещата вода.
– Режем кръгчета по 1-1.5см от бахура, като от време на време потапяме ножа в горещата вода.
бахурни топки
Бахурни топки:
Ако ви е останало тесто, можете да оформите топчета колкото трюфели, като шоколадовите се овалват в какао, а кокосовите – в кокос. Постелете равен съд с хартия за печене и ги подредете в него. Тях не е нужно да охлаждате.
