хубаво – Page 12

8 March 20149 March 2014

най-лесните кукита

Няколко човека ми казаха, че аха-аха да приготвят някой сладкиш от блога ми, и се отказват, като видят я броя на съставките (ама честно, повечето обикновено са подправки), или стъпкте за приготвяне на карамел или beurre noisette, или нещо в този дух.

Затова реших да се опитам да опиша възможно най-лесната рецепта за кукита. Тя има 4 основни съставки и много допълнителни по желание. Тук представям варианта с допълнителна съставка шоколад – класически chocolate chip cookies. Шоколада ще посоча отделно от основните 4 продукта.

Приготвя се много лесно, кукитата са много вкусни, а до по-завъртените кукита се стига бързо 🙂

И така…

Продукти:

– 2 малки пакетчета масло
– 2 чаши бяла захар
– 2 яйца (средни или големи)
– 2 чаши бяло брашно

(- 2 шоколада)

Ще използвам момента да обясня, че 2-те малки пакетчета масло могат без проблем да бъдат заменени от 1 голямо пакетче масло (както направих и аз), но просто рецептата е най-лесна ако се помни 2+2+2+2(+2 за шоколадите, които са продукт тип “допълнителен” – могат да бъдат заместени или допълнени от разни ядки, сушени плодове и т.н.). Между другото, в брашното може да добавите 1-2 пакетчета ванилия на прах. А ако имате течна, просто я добавете заедно с яйцата.

Това е. Чудех се какъв мнемоничен код да измисля за яйца, масло, захар и брашно, но ми хрумна само ЯМКС… Та ако ви върши работа, когато се чудите какви бяха продуктите – кажете си “ЯМКС” 2 пъти, за да си спомните 🙂

Простотия!

Приготовление:

– Най-напред, нека маслото и яйцата да бъдат на стайна температура.
– Аз използвах чашата, която виждате на снимката по-горе, като основна мерна единица. Тя е 220-230мл.
– Маслото и захарта разбивате с миксера. Маслото трябва да е мекичко, защото все пак е на стайна температура.
– Добавяте яйцата и отново разбивате с миксера.
– Добавяте брашното и отново разбивате всичко.
– Добавяте и шоколада (и/или ядки, сушени плодове и т.н.) и омешвате всичко хубаво. А, да, шоколадът трябва да е на дребни парченца! Аз успях да разделя всяко квадратче шоколад на 6 части.
– Оставяте в хладилника за 2 часа. Може и за 2 дни, няма страшно.
– Загрявате фурната на 175С.

– Оформяте топчета с размер на топче за пинг-понг. Получават се около 20-24 (в зависимост от вариациите в съставките и представата ви за топче за пинг-понг).
– Подреждате в тава, покрита с хартия за печене. Аз подреждах по 6, защото се разпльокват.
– Печете 11-12 минути.
– Като извадите тавата, оставяте ги 3-4 минути да постоят в нея, след което с тънка шпатулка ги прехвърляте в чиния, да се охладят.

Това е!

Сега, няколко крайно незадължителни допълнения:

1. 2-те чаши захар може да са не-съвсем-догоре. И да са кафява захар.
2. 2-те чаши брашно може да са с връхче.
3. Може да добавите по 1чл сол и сода за хляб.
4. Може да добавите 2сл царевично нишесте.

И туйто!

6 March 20146 March 2014

Gettyt for free!

Радвайте се, онлайн медии, блогъри, любители и тямподобни потребители на картинки с ниска резолюция (да се чете 72dpi)! Getty Images пуснаха цялата си колекция за свободно ембедване в сайтове, като iframe кодът, който предоставят, ще монтира caption под картинката, вместо watermark върху нея, а клик върху снимката води до съответната страничка в Getty. Ето един сладък пример:

Това би трябвало да е особено удобно, а и най-сетне сайтове, сайтчета и псевдомедии ще посочват източника такъв, какъвто е (за разлика от “снимка: интернет”).

Ето и как можете да си докопате въпросния ембед код:

Стъпка 1:

Стъпка 2:

И не, не е необходимо да сте регистрирани или логнати, просто влизате, намирате си снимката, кликвате върху нея и си я монтирате където намерите за добре.

Можете дори да ембеднете снимка директно от друг блог, чрез ембед бутона под нея. Но нямате право да използвате тези безплатни снимки с комерсиална цел. И да, някой ден платформата Getty може да се възползва от този си инструмент, монтиран във вашия блог/сайт и да събира информация, или дори да предоставя реклами. Засега няма да го правят, но някой ден, все пак, биха могли.

3 March 20143 March 2014

бадемова агнеса

Отдавна си мислех да направя бадемова Агнеса – не че обикновената Агнеса не е невероятно вкусна, но някак всяко нещо, което се приготвя с орехи, ми шепне “А трябва да ме пробваш и с бадеми!”

Шепна, шепна, хвана дикиш. И ето на – бадемовата агнеса биде спретната за нула време.

Рецептата хич не е сложна. Малко по-различна е от другата ми Агнеса, тъй като я направих с 2 пъти повече захар. По този начин става по-плътна и леко дъвчаща, което обаче много отива на бадемовото тесто!

И така…

Продукти:

– 2 големи чаши сурови бадеми
– 2чч бяла пудра захар
– 250гр масло
– 4 белтъка
– 1/2чч бяло брашно
– 4 прахчета ванилия
– 4 жълтъка
– 1чч пудра захар
– 1.5чл морска сол

Приготовление:

– Първо, големите (тип “mug”) и леко попрепълнени с бадеми чаши се изсипват в кухненския робот, на който сте монтирали предварително стоманените ножове. Идеята е бадемите да се смелят максимално наситно.
– При ситносмлените бадямки се изсипва брашънцето, добавяте и ванилките, и пак пускате робота да побръмчи, за да се смесят добре съставките.
– Сега, който си е помислил, че отново ще се занимаваме с beurre noisette… е познал. Хващаме, значи, масълцето, слагаме го в някакъв тиган с бяло дъно, и на висок огън го оставяме да се разтопи и позапържи, докато не видим да се утаяват едни лешниково-кафяви частици, и да ухае на карамел. Тогава е готово.
– 2-те чаши пудра захар чакат в дълбок съд, където директно ги заливаме с кафявото масло (вкл. утайката!). И разбиваме с миксера.
– Ако ванилията ни е била течна, ТУК я добавяме!
– В отделен съд, разбиваме 4-те белтъка на твърд сняг (първо разбиваме на най-ниската степен около минута, после минаваме на висока и си бръмкаме, докато стане като памук).
– Сега. на 3-4 пъти, добавяме белтъците към бадемовата смес, като разбъркваме с лъжица, внимателно.
– Накрая, сместа е хомогенна. Изсипваме в тавичка, покрита с хартия за печене, и печем в предварително загрята на 175С фурна, около 40 минути.
– Когато се изпече блатът, разбиваме с миксер жълтъците и другата чаша пудра захар и солта. В началото ще изглежда на бучки, но постепенно ще се получи гъст крем.
– Намазваме готовия крем върху още горещия блат и оставяме. НЕ във фурната! Нека просто постои известно време (няколко часа) на стайна температура. Ако остане във фурната, кремът отгоре ще стане твърд и хрупкав и ще се натрохясва, като се опитвате да режете с ножа. А ако просто го оставите върху блата и престои, ще стане мек и леко гумен.

Да ви е сладко!

27 February 2014

кафе на голямата тераса

Дори след като си тръгнах от стария офис, редовно минавах да се видя с колегите. Много редовно. Всъщност, наистина, всяка сутрин си пиехме кафето на тяхната (нашата стара) тераса – прекрасна, широка, просторна, светла, удобна, уютна, красива… Видях как някои неща се променят. Позиции, отношения, екипи, отговорности…

Видях конфликти и развръзки, хаос и покой. Гледах отвътре и отвън.

Няколко още човека поеха в нови, различни посоки, но старият офис беше нещо като hub за нас (как ли се казва най-добре това на български?) и ни привличаше със спомените си, с историите, с хубавото и с лошото, с онези, които останаха…

Те също се разотидоха с времето. Един по един. Някои смениха офисите, други – градовете. Трети се озоваха в други държави, разпиляха се и по други континенти…

Но ние си ходехме на кафе там. При старите колеги. При старите сиво-лилави стени.

Новите деца ни гледаха и се усмихваха някак смутено – ние бяхме стари кучета, ако и вече да не живеехме в същата тази колибка. Не ни познаваха и не питаха, но знаеха, че сме хората, които пият кафето си на голямата тераса всяка сутрин, още отпреди тяхното появяване тук. Имахме хронологическо предимство. Старшинство.

Старите колеги продължиха да се разотиват. Един по един. Дори и рибките в аквариума се смениха до една. Кръговрат…

Ние продължихме да пием сутрешно кафе на голямата тераса. Старите кучета. И си мъркахме доволно под мекото слънце, на меките възглавнички (защо не поддупници?) толкова години по-късно… А кафето беше все така хубаво.

Никой вече не знаеше кои сме. Никой не знаеше защо сме там. Но бяхме там отпреди тях. От началото на времето си пиехме кафето на онази голяма тераса.

И никой не поставяше под съмнение нашето право да си пием кафето на онази голяма тераса.

24 February 201424 February 2014

крушово-карамелени курабийки

Странното е, че ако не информирате ядящите ги, че в курабийките има круша, много е възможно изобщо да не я усетят. Или може би просто моите круши не бяха достатъчно ароматни, знам ли…

Във всеки случай, оказаха се вкусни, затова ще споделя рецептата. Ако някой успее да ги направи по-крушови, или да направи нещо по-така с рецептата – подкокоросвам да сподели в коментар!

Самите курабийки са леки, пухкави и меки, приятни и ароматни.

Продукти:

– 250гр масло
– 1чч захар мусковадо
– 1/4чч вода
– 3 круши
– 2 едри яйца
– 2чч бяло брашно
– 70гр пшенично нишесте (може и ванилов пудинг)
– 1чл джинджифил
– 2-3-4 ванилийки на прах
– 1чл морска сол
– 1чл сода

Приготовление:

– Първо, както винаги, маслото се превръща в beurre noisette. Припомням, това се прави в съд със светло на цвят дъно (примерно керамично тиганче), като в него, на висока температура, се запържва масло, докато не започнат да се утаяват кафеникави частици и да мирише на карамел. Тогава маслото (вкл. кафеникавите частици) се пресипва в купичка и си чака следващата задача.
– После, в същата съдинка, но измита и подсушена, изсипваме кафявата захар (с нея сипваме и водата) и я карамелизираме. С бялата захар се разбира лесно кога се е карамелизирала, а с кафявата – залагаме на обонянието. Дори и да не е точно карамел, няма страшно, самата кафява захар има доста приятен карамелен аромат. Нека се разтопи и побълбука малко, след което…
– Добавяме маслото (beurre noisette) и разбъркваме.
– Добавяме 2 ситно рендосани круши, заедно с всичкия сок, който изтече от тях. И бъркаме, на средносилен огън (7 от 9, примерно).
– Като поври 4-5 минути, отстраняваме от огъня и изсипваме в дълбока купа, където оставяме да се поохлади, защото следващата стъпка е добавянето на яйцата.
– Крушовият карамел се е охладил достатъчно, че да добавим, едно по едно двете яйца, като постоянно бъркаме с миксера.
– След това добавяме всичко останало (сухите съставки) и си доразбиваме с миксера.
– Накрая добавяме последната круша, наситнена на кубчета, и разбъркваме с лъжица (или пък с ръце).
– Сместа най-вероятно няма да е особено гъста (зависи от крушите).
– Оставяме в хладилника поне за 2 часа.
– Загряваме фурната на 175С.
– Покриваме тавата с хартия за печене.
– Изсипваме купчинки от тестото – около 2сл всяка.
– Печем около 20мин.
– Вадим, охлаждаме.
– Ядем вече студени, или направо на следващия ден.