нашата реклама

Един коментар под статия в Capital.bg ми припомни едно нещо, дето си го мисля понякога. Та реших да си го запиша поне в блога, да си личи, че някога съм мислил и аз.

Става дума за статията, посветена на епичния фейл (поредния) на ДабълБи, който обясни в Хърватия как у нас, в БГ, животът е прекрасен.

Гъз!

Ениуей де, няма да пиша за тая глупост, нито за тоя глупак. Друго ще си кажа.

Коментарът на arch_ споменава туризма на Хърватия. От което си спомних за онзи вид реклами, които би трябвало да нахъсват разните чужденци да туристят. И се сетих за българската реклама.

Винаги маркетингаджиите и рекламистите обясняват едно правило (не само едно, ама тук то ми е важно), а именно – focus! Концентрирай се! Не се разхвърляй, не се размивай!

Сега да си спомним рекламите на БеГе (ако някой ги намери – да даде линк, че в момента ме мързи да ровичкам) – там са представени едни ключови елементи, които би трябвало да впечатлят всеки рекламогледач и потенциален турист.

Море, плаж, вода, гори, полета, планини, ски, сноуборд, забава, веселие, млади хора, деца, семейства, традиции, култура, кухня, специалитети, красота, изгреви, залези…

Имам проблем с този подход. Мисля, че е погрешен, неефективен, или поне не в дългосрочен план.

Първо, всичките тия ключови думички са изтъркани до немайкъде. Тая реклама е generic и половина – името на коя да е страна ще се върже, стига да има 1) излаз на море и 2) планини и сняг.

Освен това, дали пък точно тия са ни предимствата пред останалите страни? Все пак с тази рекламка се опитваме да се отличим, да се покажем, да убедим някого – “Ела при нас, не ходи в Испания!”.

ОК де, ама то всъщност е пълно с места, където можеш лятото да плажуваш, а зимата да сноубордираш. Даже и плажовете им са по-хубави от нашите, и ски-пистите им са повече и по-добри.

Тогава?

Тогава смятам, че е нужно да покажем истината. Това, което все пак ни отличава.

Тук е евтино, тук алкохолът е навсякъде, тук става купон защото е евтино и алкохолът е навсякъде. И достъпен.

Сорка, ама това са фактите! Туристите у нас не са средната (или висока) класа европейци, защото те могат да идат на море на хубаво мято, където обслужващият персонал всъщност върши нещо смислено, където няма да си потрошат колата в някоя дупка.

Тук идват бедни европейчета, студентчета, които искат да си купонясват без да се наложи после цяла година да си изплащат кредитната карта.

Вместо да се борим с красивите кадри на адриатическото крайбрежие, невероятните скали на Памуккале, страховитите ски-писти по Алпите, истинската антична история на Гърция, Турция и Италия (а не като нашата – унищожена от комунизъм и разграбизъм)… Би било логично да направим реклама, която да показва колко е евтино при нас (ок, може и “изгодно”, ако настоявате), колко много може да се пие и яде за сравнително малко пари, как тревата е забранена, ама всъщност само на хартия…

Абе що не я легализираме? И проституцията, че и без това има достатъчно секс-туризъм у нас. Хем ще им събира държавата данъци, хем ще има някакъв контрол, защото в момента всичкото е пълен хаос.

И така.

Както предложи Karakonjol, принт рекламата на БГ може да изглежда по следния начин:

Уличка. Саксии с палми – явно е някъде по Златните или Слънчев бряг. Отзад светят дискотеки, светлините са пъстри, привлекателни, омайващи. Даже ако са Златните, може да се вижда и Айфеловата куличка. Виждат се тълпи младежи, всеки носи някакво питие. Всички са усмихнати на макс – having a good time, определено. На преден план има три момичета, които вероятно са пияни и/или надрусани. Едната е поразголена, полегнала на земята, леко разкрачена, поличката и се е надигнала примамливо.

Най-отдолу, под разкрачената мацка, с парти-шрифт пише:
Bulgaria – everyone’s welcome!

а всъщност…

Това е новата реклама на Загорка.

Но така по-добре би отразявала реалността:

– Събуждам се с румънски поп от китайския ми будилник
– Обличам си турските дънки, турската риза и турските кецове
– Шефът ми грък изисква швейцарска прецизност, макар че работата ми за него е тъмна индия
– Обядвам българска баничка с фалшиво сирене
(но жадувам за нещо повече)
– Само че на работа мога да се подкрепя единствено с българско кафе и гръцки кроасан
– След тренировката ми по българско блъскане в градския
– Слизам на спирката от унгарския автобус
– И най-накрая пия българска бира
– Всеки ден общувам с целия свят, но в края на деня жадувам за къща в Холандия
– Загорка. Защо не си Heineken?

dear Easter Bunny…

Мило Великденско Зайче,

Знам, че не си православно, но и аз не съм, така че мисля, че имаме общи черти. Освен това и аз като теб съм сладък и пухкав. Не съм розов, но ако трябва ще си купя боя за коса. И без това съм бил рус, червен и синкаво-черен в дните на бурната си младост, какво ми пречи да порозовея леко.

Пиша ти това писмо, мило Великденско Зайче, защото си търся нещо.

Търся си нов лаптоп. Предполагам, че този мой материализъм е породен от консумативното общество, в което съм отраснал, и сигурно би било по-хубаво да си пожелая световен мир, край на глада и вечен живот за всички…

Но сега аз искам нов лаптоп.

Защото старият се повреди и всяка вечер се приспивам с плач.

И от това вече имам торбички под очите, а това никак не изглежда добре!

И от нерви и притеснение започнах да пълнея – компенсирам липсата на лаптопа с шоколад.

А това не се отразява никак добре на кожата ми!

Общо взето, един нов лаптоп, освен че ще ми е много полезен, тъй като моят живот протича основно чрез компютъра и в интернет, ще помогне страшно много и за физическото ми благополучие, тъй като ще освежи кожата ми, ще ми помогне да се отърся от ужасната ми пристрастеност към сладкото и ще направи живота на един човек много по-розов.

Аз, аз съм този един човек. Мишо.

Всъщност не съм прав. На много повече хора животът им ще стане много по-розов! Ще спра да мрънкам и да дудна, и да буча, и да трещя, и да се тръшкам, и да се оплаквам, и да страдам, и да се вайкам…

Ти знаеш ли колко дразни това? Ако не знаеш – питай другите! Те знаят.

[Ало! Кажете му, че знаете, щото не вярва!]

Та, мило Великденско Зайче, искам да те попитам дали знаеш къде мога да си намеря достатъчно добър и мощен лаптоп, за който да не се налага да продам някой бъбрек… А и твърде малко хора биха ми услужили с бъбрека си. Или с какъвто и да е друг орган. Поне не и за постоянно.

Преди малко гледах изненадващо добра оферта за лаптоп с четириядрен Intel i7 процесор, 8GB RAM, 500GB HDD, дискретна видеокарта ATI с 1GB памет и разни такива чуднички показатели, за малко под 1800лв.

Казвам го, защото може да решиш само да ми помогнеш да открия този лаптоп, който ще ми спаси живота, вместо да ми го връчиш. Кой знае, може да си Великденския Заек на Неволята…

Та, ей тия показатели са ми оптималните, ама ако трябва ще смъквам 🙁

А цената е малко над горния ми праг 🙂

Е, мило Великденско Зайче, можеш ли да помогнеш на света да стане една йота по-розов?

Благодаря ти!

С уважение и трепет,
Мишо

linuxите

Видях, че е излязъл GNOME 3 – изглежда много добре, поне на клипчета и картинки.
Освен това се появи и новото Ubuntu 11.04 с иновативното Unity.

Реши муйо да ги пробва…

И за пореден път реши да си остане на Windows 7 и, може би някой ден, на OS X (скапа ми се макчето, буху буху).

И сега сигурно един куп open-source фенове ми се кикотят насреща, всички сисадминове си мислят колко съм проз, програмистите и производните им – също.

Аз, обаче, си имам обосновка.

Пробвах новото Убунту. Определено много са оправили Unity-то – последния път като го пробвах беше адски бавно и явно недоразвито. Обаче не успях да се справя с един проблем: къде ми е Compiz? Четох, че нещото използва Compiz, което обяснява защо като погледнах в Synaptic-а, там нямаше как да го инсталирам, защото вече беше инсталирано. Да, ама аз искам да си имам hot corners, чрез които да си управлявам прозорците и екраните – както в Expose-то на OS X. Твърде ми е удобно да мога да видя всички отворени прозорци и всички активни програми, както и да мога да ги видя per екран, или всички накуп. Но в Unity такова нещо не видях, а така и не се добрах до Compiz контроли.

После реших да разгледам GNOME 3, който определено изглежда мноооого suave. Има заемки от Win7, от OS X, от предишни Линукс глезотийки… Вери найс, дет’ съ вика!

Само дето под Ubuntu е адски бъгаво и тотално прецаква иначе сносно работещото Unity – след инсталация на GNOME 3, Unity-то тотално не тръгва.

Реших да видя с OpenSUSE – бе ок е, ама не мога да му свикна с инсталирането на програмите, пък и е леко тромаво (на нетбучка го монтирах). Иначе процесът по инсталация е лесен – ръгвам bootable USB-то и рестартирам. ХОП! Имам си тестов Гном на Отворената Сузи. Кликвам иконката “Инсталирай” и ХОП! Имам си Отворената Сузи на нетбучката.

Ама нещо не ми прави зърно (както казва една добра моя приятелка – драсти маме!).

Реших да пробвам Fedora 15a. Вярно, в алфа е, ама пък… кой знае?

Направих си Live USB, буутнах през него – et voila! We have liftoff! Много пъргавко, мазничко… Хем красиво, хем бързичко. Почнах да се радвам, избърсах потта от леймърското си челце… и почнах да търся иконката “Инсталирай”.

Бре! Тук иконка, там иконка – няма иконка! Няма и много инфо онлайн. Побърках разни хора в туитър, както и други по разни месинджъри. Йок! Никой не е сигурен какво и как.

Почнах да ровя за инфо… В сайта на Федората намерих някакво упътване как се инсталира през USB стик. Ми… опитах. Не стана. После пак не стана. Накрая пак не стана!

И почнах да се чудя – за чий *** се занимавам за с Линукси? За какво са ми? Вярно, разнообразие има някакво, различни и симпатични GUI-та предлагат (продължавам да мисля, че ГНОМ 3 е секси), но…

За да ги ползвам трябва да разбирам. Повече. И да искам да науча много повече. И да имам желание да чопля по OS-и. И да имам време (не че нямам, ама някак предпочитам да отиде другаде).

Аз искам следното:

Да се инсталира лесно.
Да работи веднага.
Да не се налага да човъркам и чопля.
Да е простичко и красиво.
Да мога да ползвам Адобе-тата (е те тука Линуксите яко куцат!).

Абе общо взето, искам OS като за идиоти. В това има някаква особена красота! Разбирам, че Линукс-ите позволяват човек да ги модифицира както си иска, да си прави експерименти и какво ли още не. Ама за какво ми е на мен? Аз искам smooth sailing, pretty as a picture, OS for dummies.

Windows не ми е любимец, но има огромно предимство – инсталира се на много и евтини машини. Всъщност на всякакви машини. И работи.

OS X ми е любимец, но има огромен недостатък – инсталира се на ограничен брой скъпи (ама скъпи!) машини. Но пък работи както на мен ми харесва.

Честно казано, ако някой от Линуксите с GNOME 3 работеше така лесничко, щях да премина на него. Съвсем сериозно! Е, с една уговорка – или да мога да ползвам Адобе-тата на него без проблеми, или да си имам и един от “злите” OS-ове на машитата.

И така. Оставам си Linux-free.

Излизане от кризата чрез регулация на ФНР в РБ

корупция for dummies
корупция for dummies

Анализатори установиха основната причина за продължителната икономическа стагнация в държавата България. Откритието е направено след обработка на голям обем информация и е наречено от работната група “Фактор на Нестабилност на Рушвета- ФНР”.

Изчисленията показват, че флуктуациите на ФНР водят до икономически сривове. Когато нивата значително надхвърлят т.нар. Класически Рушвет – КР = 10% и ФНР достигне 5, дори 6, това със сигурност действа разрушително. Типичен пример е икономиката на РБ от 2001 до 2009г. В този период ФНР започва от 1, скоростно преминава през 1,5, бързо прескача 2, стабилизира се около 3 и, когато икономиката вече е в зависимост от цели три политически сили, всяка от които “си иска” поотделно, започва да расте бавно от 4 до 6. Играчите на пазара загубват интерес и повечето напускат страната още при ниво 2,5. Дори въвеждането на плосък данък не успява да ги задържи. При ниво 3 спадът в икономиката е осезаем, а последвалият нов растеж на ФНР води до познатата криза през 2008г.

Най-изненадващото обаче е, че когато през 2009 и отчасти 2010г., ФНР внезапно стана и се задържа на ниво 0 (нула – не се шегувам) поради изпадналата в ступор от страх администрация, икономиката вместо да живне – се доразруши! Всъщност това е логично, защото нашата администрация не работи без рушвети, а с малки такива работи много слабо. Страхът да не бъдат заловени, обвинени, набедени или заподозряни отговорните администриращи, доведе до провал на 99% от проектите, които в условия на криза бяха единствен източник на доходи.

Практическият извод е, че Законодателят трябва да въведе регулация на ФНР. При нива от 0,5 до 1,5 факторът действа освежаващо на икономиката. При нива под 0,5 администрацията става незаинтересована и спира да работи. При нива над 1,5 – бизнесът губи смисъл и инвеститорите се оттеглят. Най-стабилен е растежът в зоната 0,7 до 1.

Незабавното отстраняване на открития проблем рязко ще подобри отношението на инвеститорите и ще създаде условия за бързо преодоляване на кризата.

 

Забележка: ФНР = (ИР х КР) / 100,
където ИР = “искан рушвет”,
а КР = “класически рушвет” = 10%

– – – – – – – –

– Един Човек с Богат Житейски Опит (гост-автор безбложник)