температурни войни

(оригинално публикувано тук, ама си го харесвам)

Представете си следната ситуация:
Малък, спретнат офис, усмихнати хора, добре работещ екип професионалисти.

Добавете следните елементи:
Лятна жега, прозорци, врати, климатик.

Обикновено това уравнение води до три месеца препирни, свързани с температурата на въздуха в стаята, скоростта на вентилатора на климатика, наклона на въздушната струя, отворените прозорци… и течението (о, това течение!), което води до поне ½ от смъртните случаи от настинка в модерния градски офис (или поне някои хора откровено вярват, че е така).

И всичко това – в офис с 3 стаи, 1 кухня, 1 тоалетна и 12-13 човека.

До болка позната ситуация, явно неизбежна – поне ако съдим по оплакванията на приятелите всяка вечер, като седнем на по бира.

Да погледнем разпределението:
– Стая 1: търговски отдел
– Стая 2: маркетингов екип
– Стая 3: счетоводство и финанси

Дали бихме могли да се опитаме да разрешим проблема с повсеместния дискомфорт? Има ли друго решение, освен централизирана климатична инсталация със стандартни предварително зададени режими на температура / влажност?

Да, това може би ще излезе скъпо и трудно постижимо.

Може пък да се пробва един различен модел – сравнително лесен за малки до средни офиси.

Ново разпределение:
– Стая 1: моржове
– Стая 2: студенокръвни
– Стая 3: средна работа

Въпреки че не са разделени по отдели, хората се чувстват по-добре. Всеки е настанен в зона, която му доставя приемливо ниво на температурен комфорт. Телефоните, мейлът и Скайп правят общуването твърде лесно, за да се налага хората от отделите да бъдат концентрирани в една и съща стая. А и в крайна сметка, ако се наложи, една малка разходка през 15 минути е полезна – хем предотвратява тромби в крайниците от прекомерно заседяване, хем позволява на очите да отпочинат от напрегнатото взиране в монитора.

И вече офисът може да си намери нови теми за караници.

любими кулинарни видеа

Може би беше въпос на време, а? 🙂

И все пак, може да са леко неочаквани…

Ето ги!

http://youtu.be/EVwlMVYqMu4

Третото не е съвсем изцяло кулинарно, but then again, neither are the first two 🙂

Енжой!

обичам те

Обичам те, какво да кажа друго…

Преди малко си говорих с едно чудесно Силве и си разказвахме неща за шоколад и… хром. Тя ми каза, че хромът можел лесно да се справи с моя неутолим шоколадов глад. Продава се в аптеките.

Аз те обичам, шоколаде!

Представих си как само с помощта на някаква си таблетка, един път на ден, за един месец, аз ще спра да бъда шоколадовото чудовище. Няма да ме интересува поредната измислица, която Милка са набутали в блокчетата си, за да замаскират нешоколадовия им вкус и грубата текстура. Няма да ми дреме за Lindt с карамел и морска сол, или с касис… Или за трюфелите с малина. Или с лешник. Или с ром.

Нашата любов е пагубна…

Факт е, че сладкото, което аз ям (в особено големи количества), е основно шоколад(ово). Нешоколадовите продукти са ми някак между другото. А плодовите дори и между другото не са – нещо хич не си падам по плодове. Сори, Неделя, плодовата ви пита за мен е разхищение на витринно пространство.

 

Обаче

Усетих нежелание.
Неприязън.
Враждебност някаква към хрома…

Той, този хром, ще убие любовта?

Да, наистина, по-лесно ще ми бъде да отслабна, когато изкушението си отиде…

Но аз не искам! Не желая!

Обичам да те обичам, шоколаде!

По-лесно е да се възпираш от любовта, да си я позволяваш рядко (или тайно), по 2 пъти в месеца (или на ден – хаха!), отколкото да знаеш, с цялата си същност, че ей-сега ще я убиеш.

С хапче!

Глът! И толкоз…

 

Не.

Отказвам.

Слаб съм, знам.

Но с тази слабост съм щастлив.

 

Защото мога да очаквам бадемово-шоколадовите сладки на Вероника.

И браунито ѝ…

Кокосово-шоколадовият сиропиран сладкиш на Йоанна.

И суфлето ѝ…

И моите собствени шоколадови експерименти.

И да знам, че ще ги искам – и ще ги получа.

 

И така.

Казвам НЕ на тоя хром!

 

И продължавам напред.

мегабързи пълнени чушки

Това е специална рецепта от гост-готвач.

Гост-готвачът е баща ми, който е един много креативен човек. Комплексен мислител. Комбинативният му подход към кулинарията е неповторим и е признат от цялото семейство, че и даже от някои приятели и познати.

Вместо да описвам по стандартния начин – първо подробен списък с продукти, а после процедура по приготвянето, смятам да опиша нещата по начина, по който той действа, когато приготвя своите страхотни мегабързи пълнени чушки.

Първо, и много важно, взимате една чушка.

Въпрос на вкус, но аз най-много харесвам хубавите зелени чушки тип сиврия.

сиврия
сиврия

Най-добре да е по-дълга и по-дебела, иначе се пълни доста по-трудно.

Измивате чушката хубаво.

След това внимателно отстранявате “дръжката” и “капачето” – общо взето, отхлупвате я, за да имате удобен отвор за пълнене. Ако е по-едричка, както посочих по-горе, отворът за пълнене ще е достатъчно широк и удобен.

Разбира се, изчиствате чушката и от семената, иначе само ще пречат.

Обикновено хората пазят капачето, но при тази рецепта не е нужно, така че можете да го изхвърлите.

Така, вече имаме добре подготвена за пълнене зелена чушка сиврия.

 

Сега взимате далновидно закупеното кебапче на скара (можете да купите от повечето пазари, или някоя квартална скара-бира).

кебапче
кебапче

Ей като това отгоре.

Взимате, значи, кебапчето и го набутвате в чушката.

В повечето случаи, част от него ще остане да стърчи извън сиврията – именно затова не е нужно да пазите капачето.

 

И сега:

Хващате чушката с острото надолу, все едно е фунийка сладолед…

И ръфате 🙂

 

Нямам снимки, защото докато се сетя да опиша тази гениална рецепта, изядохме всичко. А горните снимки взех от интернетя.

 

EDIT:

Направих снимка. Позата е победоносна, с високо вдигната ръка 🙂

Бърза пълнена чушка
Бърза пълнена чушка

 

– – –

Снимките са директни URL-та от kotkata.com и ivesto.eu. Не съм запознат със самите сайтове, но снимките ми свършиха чудесна работа. Благодаря!