Тя го погледна.
Пресегна се бавно.
Дъхът й се учести неуловимо.
Зениците й леко се разшириха.
Сякаш предвкусваше удоволствието.
Извади го внимателно с пръсти.
Нежните й ръце усетиха кадифения допир.
Потръпна…
Беше го правила и преди. Много пъти.
Но всеки път беше също толкова великолепно, колкото първия.
Наведе се леко напред.
Усети характерния му аромат – както толкова пъти досега.
Никога не й беше изневерявал.
Тя също му беше вярна – от самото начало.
От онзи прекрасен ден, в който пътищата им се пресякоха.
Още тогава тя разбра, че никога няма да може да го остави.
Опита се да го забрави няколко пъти…
Да продължи напред сама – без него.
Безуспешно.
Той винаги успяваше да я примами отново.
Докато тя просто не се предаде. Сега беше негова завинаги.
Приближи устните си до него.
Толкова беше красив…
Твърд, но не корав…
Голям, но не огромен…
Перфектен!
Сърцето й заби учестено…
Беше готова за него.
Устните й се разтвориха бавно…
Топлият й дъх го докосна закачливо…
Тя го докосна нежно с връхчето на езика си.
Настръхна!
Всяко косъмче по тялото й се изправи…
Усети как пеперуди пърхат в слабините й…
Удоволствието от очакването, от играта, то беше също толкова интензивно…
Пое го внимателно с уста.
Той се плъзна по устните й…
Докосна езика й…
Блаженството се разля по тялото й…
Есенцията му погъделичка гърлото й…
Тя притвори очи…
И щастливо преглътна…
Винаги е обожавала шоколад!
* * * * * * * * * *
Този постинг участва в третия седмичен BLOG CHALLENGE. Ако ви допада моето малко текстче, моля да ми дадете едно рамо в предизвикателството – оставете ми коментар 🙂 Или гласувайте с големия оранжев бутон на “свежо” долу вдясно. Или пък сложете линк към този постинг в блога си.
Благодаря!
