III()|<()/\/-\_/\_

Тя го погледна.
Пресегна се бавно.
Дъхът й се учести неуловимо.
Зениците й леко се разшириха.
Сякаш предвкусваше удоволствието.
Извади го внимателно с пръсти.
Нежните й ръце усетиха кадифения допир.
Потръпна…
Беше го правила и преди. Много пъти.
Но всеки път беше също толкова великолепно, колкото първия.
Наведе се леко напред.
Усети характерния му аромат – както толкова пъти досега.
Никога не й беше изневерявал.
Тя също му беше вярна – от самото начало.
От онзи прекрасен ден, в който пътищата им се пресякоха.
Още тогава тя разбра, че никога няма да може да го остави.
Опита се да го забрави няколко пъти…
Да продължи напред сама – без него.
Безуспешно.
Той винаги успяваше да я примами отново.
Докато тя просто не се предаде. Сега беше негова завинаги.
Приближи устните си до него.
Толкова беше красив…
Твърд, но не корав…
Голям, но не огромен…
Перфектен!
Сърцето й заби учестено…
Беше готова за него.
Устните й се разтвориха бавно…
Топлият й дъх го докосна закачливо…
Тя го докосна нежно с връхчето на езика си.
Настръхна!
Всяко косъмче по тялото й се изправи…
Усети как пеперуди пърхат в слабините й…
Удоволствието от очакването, от играта, то беше също толкова интензивно…
Пое го внимателно с уста.
Той се плъзна по устните й…
Докосна езика й…
Блаженството се разля по тялото й…
Есенцията му погъделичка гърлото й…
Тя притвори очи…
И щастливо преглътна…

Винаги е обожавала шоколад!

*  *  *  *  *  *  *  *  *  *

Този постинг участва в третия седмичен BLOG CHALLENGE. Ако ви допада моето малко текстче, моля да ми дадете едно рамо в предизвикателството – оставете ми коментар 🙂 Или гласувайте с големия оранжев бутон на “свежо” долу вдясно. Или пък сложете линк към този постинг в блога си.

Благодаря!

сиропирани курабийки-меденки

Има едни коледни гръцки сладки, които са много вкусни. Казват се μελομακάρονα (меломакарона). Наскоро Ели ги спомена с носталгия и аз се запалих да се пробвам – у нас сигурно няма къде да се намерят (а в Гърция по Коледа ги има на всеки ъгъл). Та ето една рецепта и няколко снимки 🙂

Първо – продуктите:

СЛАДКИ:

  • 250мл зехтин
  • 50гр захар (аз ползвах кафява тръстикова)
  • 220мл портокалов сок (ползвах фреш от 3 портокала)
  • настъргани портокалови кори (настъргах кората на 2 от портокалите)
  • 150мл Metaxa (нямах, но всякакъв коняк става)
  • 1,5 чаена лъжичка бакпулвер (аз пък ползвах цяло пакетче)
  • 250гр фин грис (не знам кой е фин, аз ползвах какъвто имах)
  • 350гр брашно (ползвах типово, и по-скоро бяха поне 400гр)
  • 150гр натрошени орехи (моите бяха смляни с мелачка и бяха на каша)
  • канела
  • карамфил (аз добавих индийско орехче, джинджифил и ванилия)

СИРОП:

  • 250мл мед (може и повече)
  • 100гр захар (ползвах ситна кафява)
  • 200мл вода
  • настъргани портокалови кори (оставих си около 1 супена лъжица от тези за тестото)
  • канела
  • карамфил (аз добавих индийско орехче и джинджифил)

Разбиват се заедно зехтинът, портокаловият сок и захарта, докато се смесят добре. Добавят се половината брашно и подправките и се разбива докато се получи хомогенна смес. Добавят се грисът, конякът, орехите и портокаловите кори, след което пак се разбива добре. Аз си разбивах с кухненски робот. Тестото се получава бежавко и редичко – по-скоро като тесто за кекс. След това се добавя останалото брашно – ако миксерът/роботът ви е по-ячък, може и с него да разбивате, но тъй като се получава гъсто тесто за сладки, по-добре е да се меси на ръка в плитка, широка тава.

След като тестото е добре омесено – става маслено тесто като за сладки – се покрива (може да се вие плътно с фолио) и се оставя да престои един час.

Оформят се сладки с формата на големи маслини (по-скоро 2 пъти по-големи от едра маслина), подреждат се в тава върху хартия за печене, притискат се леко отгоре и се пекат на около 180 градуса за 25-30 минути. След което се подреждат върху попивателна хартия за да се охладят.

След като са достатъчно охладени, се приготвя сиропът – всичките продукти се слагат в широк и не прекалено дълбок съд, кипват се за малко и се оставят да къкрят на слаб огън за няколко минутки.

Докато сиропът е горещ, сладките се потапят в него – една до друга, колкото се поберат – да покиснат за 1-2 (3-4) минути, като се натискат за да потънат, или пък се обръщат за да се накиснат отвсякъде. След това се подреждат в тава, поръсват се с натрошени орехи, покриват се и се оставят да пренощуват (а може да попрестоят и още повече).

Тъй като моите някак се получиха по-твърди отколкото се очаква и не попиха сиропа твърде добре, аз първо ги оставих да пренощуват без да ги поръсвам с орехи, след което ги накиснах втори път във врял сироп. След това вече ги поръсих с орехи, подредих ги отново в тавата и ги зарязах за около 1 ден.

Онези, гръцките, които съм ял, обикновено са доста едри, много сладки, мнооооого сиропирани и адски вкусни. Моите са по-ситни, не чак толкова сладки, полу-сиропирани и умерено приятни 🙂 Но съм доволен!

Снимките ще кача когато разбера защо WordPress не ще да ги обработи 🙂

кулинарна чалга

Днес осъзнах нещо – пицата е кулинарната чалга!
Сигурно звучи тъпо, но има нещо…

Преди мноооого години, хората по Средиземноморието са добавяли разни неща към хляба, за да го овкусят – все пак хлябът е една от първите приготвяни (готвени) храни. Добавяли са разни масла, подправки, плодове… Обаче това са по-скоро филийки мазани с неща. По-късно, през 16-ти век, “пица” се е наричал един особен “инструмент” при пекарите – парче специфично тесто, което те са използвали като своеобразен термометър, за да проверят дали е достатъчно загрята фурната. Това е било горе долу когато доматите стигнали в Европа (географската, не политическата). Та пак около 16-ти век доматките най-сетне пристигнали (слава Богу!), а до 18-ти век вече било обичайно за бедното население около Неапол да добавя домати към въпросната “пица”, която вече се била обособила като евтина и долнокачествена храна за бедното население – народа.

Преди мноооого години, хората по Средиземноморието пеели народни песни. Ок де, всички хора. Тогава не е имало музикална индустрия, песните са били “храната” за душите на бедното население – народа.

Днес пицата е доста изгодно и широкоразпространено из България ястие, което, за разлика от оригиналната (и класическата италианска) пица, може да бъде гарнирано с всякакви изгъзици от сорта на боб, грах, царевица (т.нар. Мексикана) и други невъобразими неща.

Днес чалгата е доста изгоден и широкоразпространен из България музикален жанр, като, за разлика от оригиналния фолклор, може да бъде комбиниран с всякакви елементи от сорта на поп, рап, хаус и други невъобразими неща.

Всяка по-известна верига ресторанти в България предлага пица. Всъщност най-популярните заведения са пицарии (+ бира).

Всяка по-известна дискотека в България предлага чалга. Всъщност най-популярните дискотеки са чалготеки (+ водка).

Пицата е навсякъде. И чалгата е навсякъде.

Видяхте ли? 🙂

масала чайскрийм

Много обичам масала чай. Толкова ми харесва, че дори се кефя на разните измислени вариации в кофихаусовете, които се правят от прахче в пликче. Но оригиналната масала, с истински джинджифил, много подправки (ммм, звезден анасон!), варена в мляко и вода… Тази е страхотна!

И какво да видя! Веда Хаус вече имат масала сладолед! Как да не ходя там, а? Ох, нямам търпение!

захаросване

Ето това се казва сладък уикенд:

Събота – Baking Soiree с колеги и приятели;
Неделя – annual Ice Cream Party със съученици и приятели.

Мисля, че съм изял няколко килограма захар. Вредно или не, това си е социализиране, съпроводено с доста завишени нива на хормоните на щастието. И двете ми се случват рядко.