чревоугодия – Page 10

27 August 201428 August 2014

аз не обичам сладко

Заглавието е подвеждащо.

Отчасти.

Нали преди време коренно промених начина си на хранене, та сега много рядко ям сладко – избягвам дори нещата с нискокалорични и безвъглехидратни подсладители, включително стевия. Дори дъвки не дъвча! Така съм си решил – за да не се изкушавам излишно.

(Режимът всъщност е по-сложен, като избягвам и тестени/зърнени, млечни и бобови храни, ям повече мазнини, но 1-2 дена седмично наблягам на въглехидрати…)

Обаче научих едно нещо за себе си – сладкото, само по себе си, не ми е слабост, и никога не е било. И тук всеки, който ме познава, или е виждал как нагъвам Нутела направо с пръсти от буркана, се ухилва ехидно, защото явно се опитвам да ви метна.

Ще го обясня така: никога не съм изпитвал желание да изям лъжица захар.

Ето, тя е същността на сладкото. Но не я харесвам. Дори в кафето си не слагам захар.

Това, което всъщност ми харесва, е комбинацията от вкус, аромат и текстура. Предполагам, че това е така за много хора – вероятно за повечето сладколюбци.

Всеки има нещо сладко, което ненавижда – мед, сутляш, грис халва, толумбички, круши… Обикновено е заради комбинация от вкус, аромат и текстура, която не ни харесва.

Защо пиша този текст?

След като реших да огранича сладкото, малко по малко измислих един хак, за да си помогна. Все пак, преди ядях шоколад всеки ден – с цели лешници, с карамел и морска сол, с бадеми… Трябваше да свика да не го правя, но да не се чувствам така ужасяващо лишен от това удоволствие!

Купих си ароматни чайове. Всякакви видове Yogi Tea (най-много обичам детокс или мъжки чай), Clipper (зелен с гинко и касис, или лимон и джинджифил), насипен чай от Veda House (Вата Доша е невероятен!) или “Моменти” (чили трюфел, о, да!), плодови – ябълка с канела, бъз и касис, билкови… И всеки ден си правя нечовешки количества чай в една огромна чаша – 500мл вкус и аромат. Но това невинаги ми стига напълно, затова от време на време добавям още един елемент, който, според моя хранителен режим, мога да си позволявам – макар и в някакви разумни граници. А именно – сурови ядки. Сега към чашата чай, ако много искам, си добавям една шепа бадеми, като си ги хрупкам бавно-бавно, сладко-сладко, един по един. Те добавят текстура и допълнителен вкус.

Така мога да комбинирам – шепа орехи с чай ябълка и канела, шепа ситни лешници с чай с чили и какаови зърна, шепа бадеми с кафето (добре де, и кафе пия). Първите 2 дни без сладко са някак напрегнати, защото човек като е свикнал, си го иска. Но успее ли да издържи, оттам насетне този хак върши перфектна работа. Особено ако някои от чайчетата съдържат малко сладък корен (женско биле, лакриц) – той добавя много приятна, лека сладост към чая.

Това е моят начин да не изпитвам нужда от сладкиши. Действа, а и ми харесва.

Някои дори твърдят, че е полезно!

8 July 20149 July 2014

близкоизточна ерзацмусака

Може и квази, или псевдо…

Въпреки че по-точно е “нещо като мусака, обаче с разни зарзавати вместо картофите”. И да не се бърка с гръцката мусака, онази е различна! Също така, кръстих я “близкоизточна” защото леко ѝ ошашавих подправките. По-долу си пише 🙂

Идеята беше, че много обичам мусака, но от известно време не ям картофи. И така, това е една рецепта на майка ми, която е единствената мусака, която си позволявам да хапвам. Просто този път я нашарих с други мерудии, които се оказа, че много ѝ се връзват!

Ако някой си търси (ВМ)НВД мусака, или нещо, което е максимално близо до Палео (Кийуърд Дропинг Алърт!!!) и до мусака едновременно – може би това е нещото. И знам, че много хора не харесват карфиол, ама мога да обещая, че тоя тук не се усеща. Иначе аз карфиол обожавам, дори суров си го рупам. И с броколите така.

Продукти:

– глава лук
– 1/2 глава целина
– няколко скилидки чесън
– 1 едър морков
– едно средно патладжанче
– една средна тиквичка
– 3 едри розички карфиол
– 1 червена чушка
– 1 зелена чушка
– 2 шепи зелен боб
– 2 средни домата
– 300гр телешка кайма
– малко олио
– малко сол
– червен пипер
– лют червен пипер
– черен пипер
– куркума
– кимион (1/2 – 1чл)
– къри (1/2 – 1чл)
– канела (1/2 – 1чл)
– девесил
– чаша кисело мляко
– 1 яйце
– няколко стръка копър
– няколко стръка магданоз

Както се досещате, изпонасред зеленчуците може да се добавят и броколи, а веднъж сме си я приготвили с доволно количество бамя.

Приготовление:

– Лукът, целината, чесънът и морковът се задушават леко с олиото. Или без, ако искате да сте съвсем здравословни.
– Слага се каймата и с дървена лъжица/шпатула се раздробява и разбърква, така че да не стане на големи буци, а да се наситни.
– Добавят се другите зеленчуци, освен доматито! Всичките нарязани на кубчета (или възможно най-близката форма), като за нашенска мусака.
– Разбъркват се от време на време. Да поспаднат малко, да пуснат водичка, да поомекнат, ама не прекалено…
– Добавят се подправките, освен копърът и магданозът. А, да, солта също.
– Поразбърква се отново…
– Добавя се доматито, нарязано на кубчета.
– Пак се поразбърква…
– Добавя се 1чч гореща вода и се оставя така леко да покъкри.
– Всичкото се прехвърля в тава, която се турга във фурната на 180С.
– Пече се 30-40 минути, може би…
– Яйцето, млякото и наситнените копър и магданоз се смесват заедно, след което с тях заливате запечената мусака.
– Печете още 10-ина минути и вадите.
– Сервирате с кисело мляко, примерно.
– Много си отива със салата от домат, чушка, краставица, лук, копър, магданоз, кервиз, ябълков оцет, сол, зехтин и сумак. Не е задължителна.

Така. Май не пропуснах нищо. Възможно е мусаката да не може да се оформи на паралелепипеди, както е характерно за класическата БГ мусака, защото все пак има малко по-друга консистенция. Но за сметка на това е много вкусна!

И, както обикновено, подлежи на импровизация колкото си щете.

Да ви е ароматно и пикантно! 🙂

16 June 201416 June 2014

лешников псевдогараш без брашно

Защото не е гараш – не е с 4 блата, нито с 6… Не е с крем и глазура… Не е с орехи…

Но е страшно вкусна! Вече не знам коя от тортите ми е най-добрата, но явно с всяка следваща ставам все по-страхотен и върховен, браво на мене, потуп по раменцето!

🙂

Но сега сериозно. Много вкусно, лешниково-шоколадово сладкишче с шоколадово-лешников ганаш за глазура. Сладко, сочно и малко тежко – няма как, не съдържа брашно, но пък доволно количество лешници, масло и яйца. Рецептата е вдъхновена от домашния гараш на моята баба Вихронрав, която за рождения си ден просто ни съсипа от гастрономически кеф!

Продукти:

– 250гр масло (използвах краве, но сигурно става и с кокосово)
– 7 яйца (разделяте жълтъците и белтъците)
– 300гр захар (използвах кокосова, но може и с пудра)
– 4 препълнени лъжици какао
– 1чч сурови лешници
– 1чч печени лешници
– 1/2чч + 1/3чч лешников тахан (това е най-вкусното нещо на света!)
– 2 натурални шоколада

Не са никак много, а и трябва да призная, че могат да бъдат опростени – можете да използвате просто 2чч

лешници (сурови или печени), да пропуснете тахана и да използвате обикновена захар. Използвах кокосова, защото тя има страхотен аромат – много напомня на кафявата, но някак по-nutty – а и се води, че е с по-нисък гликемичен индекс от бялата захар (колкото и да е спорна темата за гликемичния индекс).

Приготовление:

– Първо, разделяте белтъците и жълтъците.
– После си загрейте печката на 175С!
– Туряте лешниците в кухненския робот и ги смилате на много ситно. Добавяте и 1/2чч от захарта и 1/2чч лешников тахан и пак пускате робота – ще се получи нещо като гъста каша, лешников пластилин.

– Жълтъците разбивате с останалата захар (с миксер), докато се получи крем.
– Разбивате маслото (трябва да е омекнало на стайна температура), докато и то стане кремообразно.
– Смесвате жълтъчния крем с масления, добавяте какаото и разбивате с миксера докато сместа се хомогенизира.
– Добавяте лешниковия пластилин и отново с миксера разбивате, докато сместа се хомогенизира.
– Разбивате белтъците на твърд сняг (ако вече не сте се сетили).
– Чрез шпатула ги добавяте на 3-4 пъти, като бъркате внимателно, докато сместа се хомогенизира за пореден път.
– Приготвяте си стандартен ринг за торта, изсипвате сместа в него и печете около 40 минути.
– Готовият блат ще бъде леко глетав – това е търсен ефект, нема се пуашите!
– Изваждате от фурната, оставяте малко да се охлади, после го вадите от ринга и го връщате отново вътре, но с дъното нагоре.
– Загрявате 1/3чч лешников тахан на слаб котлон (1-2 от 9) докато се посгрее, добавяте натрошения шоколад и бъркате. Когато шоколадът започне да се разтапя, разкарвате съда от котлона, да не вземе да загори.
– Така приготвения лешников ганаш изливате върху вече обърнати наопаки блат, докато е още топъл.
– Оставяте да пренощува, нарязвате и… WIN!

Да ви е сладко!

И да, много прилича на Nutella 🙂

P.S. Лешниковият тахан на “Тръндеви” е едно от най-страхотните неща, които съм опитвал. Не съдържа захар – само смлени лешници – но аз бих заместил всяка Нутела на света с него. Трудно успях да открия – търсих на Женския пазар, из биомагазини, магазини за ядки… Накрая открих останали няколко буркана в магазинчето за специализирани храни на Шишман №20, но обикновено може да се открие и в Зоя на Аксаков, и в големия магазин за ядки и подправки в началото на Женския пазар (откъм Пиротска). Надявам се, че производителят ще пусне нова партида. Голяма. Навсякъде! 🙂

1 June 20142 June 2014

мъфини без брашно и захар

Когато човек има да върши работа, най-много му върви да се разсейва. С музика, разговори, социални мрежи и… мъфини! Прокрастинатори, юнайт! … Тумороу!

Но аз така или иначе бях обещал на @yoko_nsta да я науча как се правят жестоките мъфини, които научих от @napogua, че и даже бях решил точно на 1 юни да се случат… Така че съм невинен и ще си довърша работата след малко.

Има 2 особено готини неща около тия мъфини.

1. Правят се от точно 3 продукта +/- бакпулвера и ванилията.
2. Не съдържат брашно и захар, та, as far as muffins go, са най-безвредните.

Някои сигурно даже биха ги нарекли полезни!

Продукти (за 24 стандартни мъфина):

– 8 яйца (големи, разбира се!)
– 400гр сурови орехи
– 400гр стафиди
– 1 ванилия (ползвах бурбонска на Dr. Oetker)
– 1 бакпулвер

Et voila, туйто с продуктите!

Няма брашно, няма захар, даже ванилията и бакпулверът са по желание.

Разбира се, може да се импровизира с всякакви аромати – канела, джинджифил, анасон, и т.н.

Приготовление:

– Пускаме фурната да се загрее на около 170 градуса.
– Тургаме стафидите в кухненски робот – използваме приставката с металните ножове – и ги смиламе на максимално ситно, вероятно ще се получи нещо като топка пластилин с парченца стафиди. Внимание! Това с пасаторче няма да се получи, с чопър ще стане, но с повечко зор! Стафидите са по-тегави като констистенция дори от ядки!
– Правим същото с орехите, като по някое време вероятно ще почнат да се слепват и да се превърнат в нещо между млени орехи и тахан. Е, повече ще мязат на млени орехи.
– Разделяме белтъците от жълтъците.
– Разбиваме белтъците на твърд сняг.
– Омешваме стафидите и орехите хубаво, след което добавяме жълтъците и омешваме до максимална хомогенност. Аз ги върнах в кухненския робот и с малко зор и подбутване с лъжица тук-там, накрая успях да ги докарам до хомогенна топка.
– Малко по малко добавяме белтъците към плътната топка ядки и стафиди. Когато 1/3 до 1/2 от белтъците са добавени, сместа вече ще е сравнително рядка. Тук добавих бакпулвера и ванилията, като си помогнах с миксера.

– Останалата 1/2 от белтъците добавих на още 3 пъти, като внимателно разбърквах със силиконова шпатула.
– Взимаме си формата за мъфини, поставяме хартиените чашки и сипваме по 1 много препълнена супена лъжица от сместа във всяка формичка. При мен излязоха много точно 24 бройки.
– Печем на средното ниво във фурната, 30 минути.
– Изваждаме, охлаждаме, ядем.

Да ви е сладко и здравословно! 🙂

P.S.
Както се сещате, можете да замените орехите с произволни ядки, а стафидите – с произволни сушени плодове 🙂

14 April 2014

агнеса амарета

Тази Агнеса е отново експериментална. Не е сложна, но пък букетът аромати се получи много елегантен.

Кръстих си я Агнеса Амарета, защото се прави с кайсиеви ядки, които имат лек аромат на горчив бадем и от тях се приготвя Амарето. Някъде в името ми се искаше да включа и “Коко”, защото се прави с кокосова захар и с кокосово брашно, което ѝ дава един много, ама много лекичък, кокосов аромат.

Продукти:

– 1.5чч кайсиеви ядки
– 1/2чч бадеми
– 1/2чч бяло брашно
– 1/2 бакпулвер
– ванилия (2-3 прахчета или 1/2 ампулка)
– 250гр масло
– 1/2чч кокосова захар
– 1/2чч кафява пудра захар
– 3/4чч бяла пудра захар
– 4 белтъка
– 4 жълтъка
– 2сл кокосово брашно
– 1чл сол

Приготовление:

– Двата вида ядки се слагат в кухненски робот и се смилат колкото може по-ситно.
– Брашното, бакпулверът и ванилията (ако е на прах) се добавят към ядките и още малко се бръмчи с робота.
– Маслото се разтопява.
– Двата вида захар се омешват в дълбока купа. Към тях се добавя разтопеното масло (и течната ванилия, ако не сте ползвали на прах). Разбивате с миксер, докато сместа се превърне в крем.
– Добавяте ядките с брашното и разбивате докато се получи хомогенна (доколкото е възможно) смес.
– Разбивате белтъците на твърд сняг.
– Добавяте белтъците към останалата смес, на 3 пъти, като всеки път разбърквате с шпатула, докато сместа се хомогенизира.
– Хомогенната смес изсипвате в ринг за торта, най-добре дъното да е покрито с хартия за печене.
– Печете около 40 минути в предварително загрята на 165-175С фурна.

– Жълтъците се разбиват чрез миксер с бялата пудра захар, солта и кокосовото брашно, докато се получи нещо като редичко тесто.
– Ако тестото е твърде гъсто, добавете малко вода. Целта е да може да се разбива с миксера, но да не е течно.
– Тази смес се излива върху още горещия блат и се разстила равномерно.
– Оставяте да пренощува така.
– На другия ден разрязвате както желаете 🙂

Да ви е сладко!