Нека погледнем снимките отгоре. Да започнем от №1. Виждаме различните цветни влакна (това е един готин килим от IKEA), като всяко от тях изпъква и се отличава от останалите. Когато в полезрението ни попадат все повече и повече разноцветни влакна, възприятието ни за цялостната картина се променя осезаемо. Вместо да виждаме куп отделни цветове, започваме все повече да виждаме хомогенна маса, съставена от множество малки, разноцветни елементи.
Нищо ново, нали?
Сега да си представим, че цветните влакна от снимките са групи хора. Мъже, жени, деца, пенсионери, бели, черни, жълти, хетеросексуални, хомосексуални, бисексуални, асексуални, трансджендър, цисджендър, християни, мюсюлмани, евреи, палестинци, местни, приходящи, руси, брюнети, червенокоси…
You get the picture.
1. Когато светогледът ни е ограничен, виждаме само първата картинка.
2. Когато твърде малко хора изтъкват това, с което са различни, виждаме само първата картинка. (Или, още по-зле, едно плътно, сиво поле, с тук-там изпъкващи шарени петна.)
И тъй като стремежът към еднородност е може би естествен (да се чете инстинктивен!) у хората, както и у животните (аз си го измислих, но може и да е вярно – нали природата се стреми към равновесие), това вероятно създава известен дискомфорт у немалко индивиди.
Какво може да се направи? Някак трябва да бъде преборен тоя ужас от различното!
Е, много ясно – пращаме ония от т.1 да обиколят света и да се научат на светоглед! Или им довеждаме света, за да го погледат. (Хелоу, медиите!)
Или пък все повече хора показват, че всички сме различни, за да се получи най-после една хубава, поантилизирана псевдохомогенност, та да си отдъхнат “неразличните”. И може би да осъзнаят различността си и най-после да вземат, че да се самоопределят чрез нея?
Ще речете, че самоопределянето чрез различност създава клики, но забавното е, че един човек принадлежи към повече от една група. Така че нямаме просто поредица несвързани клики, а комплексна плетеница от отделни брънки, съставяща едно цяло.
Който ме познава, знае, че мрънкам. И съм гръмпи. Малко като Гръмпи Кет, но без всичкия пукхав чар. Въпреки че брадата ми си е баш пухавка…
Също така, не е тайна, че “положителното мислене” не ми е слабост. Цялата Positive Thinking мания ме плаши. Ужасява, even! Не, не съм песимист. Това е другата крайност. А за мен и двете крайности са по-скоро патологични девиации.
Няма да отрека, че колкото повече човек се учи да вижда хубавото, толкова повече спира да се терзае от лошото. Да, това е така.
Проблемът на Positive Thinking е, че горепосочения вид self-conditioning се изражда до степен, в която човек едва ли не просто трябва да спре да вижда лошото… и то ще изчезне! Щраусовска логика.
Guess what! Това не се случва. Проблемите са там, без значение дали ще им обърнете дължимото внимание, или ще си заровите главата в собствения си задник. Вместо да ги игнорирате и да вярвате, че всичко ще се нареди и че Вселената ще бъде в синхрон с вашата вяра в добрия изход (в стил The Secret), обърнете им внимание! Вижте ги! Посочете ги! Подредете си ги в списък! Дайте им имена! Приоритизирайте ги!
Не е нужно да спирате да виждате хубавото в лошото – това е и своего рода бушон, за да не дадете на късо в главата. The silver lining си е там.
Но не изпускайте проблемите от погледа си! Говорете за тях! Това е единственият начин да дадете начало на процеса по тяхното разрешаване.
И така, да си дойда на думата за мрънкането…
Когато видим общественозначим проблем и си го отбележим в главицата, възможно е другите да не го виждат. Може и да го видят, но да си го отбележат и те в главицата… И дотам. И така, съществуваме си ние, множество (но не група) хора, които знаят за един проблем… Но наистина, когато той касае група, а не само нас самите, тогава е хубаво да бъде обсъден. Когато мрънкаме, това е като mating call за идеи – как, аджеба, да разрешим този проблем! Нашето мрънкане води до awareness – онези около нас, малко по малко започват да бъдат осведомени. Онези от тях, които имат отношение към проблема, може дори да реагират някак! Медиите може да забележат. Институциите може да забележат. Всъщност, институциите може и да си знаят, но когато забележат мрънкането, това може да задейства тромавите им механизми в посока разрешаване на проблема.
Ами мрънкането като коректив? Ето, правителството върши тъпотии, с ясното съзнание, че те не са в полза на обществото… Но ние мрънкаме, хорово, масово, и те се коригират. Не защото желаят, а защото нямат избор.
Това със сигурност е най-дългото заглавие в блога до момента. Добавих няколко промени, които съм нанесъл в оранжево.
Тази торта я приготвях 2 дена и половина. Не че е задължително, но няколко от елементите са топли и е хубаво да се охладят, преди да се продължи нататък с останалите стъпки.
торта с вино
Споменах ли колко добре се връзва тази торта с вино? Особено с това червено вино, което едни прекрасни хора ми подариха – the coco (chocolate merlot). В него всъщност не е използван шоколад, нито какао – просто ароматите и вкусовете са такива, че това мерло има осезаемо опушен и шоколадов аромат.
Предполагам, че и с малиново вино би се вързала добре – все пак в самия блат има червено вино, а в сиропа за единия от блатовете съм използвал именно редукция от карамел и малиново вино. А в крема между блатовете има сушени малини…
Абе да, тортата се получи много добре. Бях я правил вече един път, само че тук добавих още няколко елемента, а и промених малко някои съставки, затова реших да я опиша наново – просто се получи по-хубава. Пък и, честно казано, заслужава да си има собствен блог-пост, толкова е добра!
слоеве
Основните елементи на тортата са:
– блат с шоколад и червено вино
– сироп (редукция) от карамел и малиново вино
– ганаш от бял шоколад и сушени малини
– крем от карамелизиран бял шоколад и крем-сирене, с хималайска сол
А подредбата им е следната:
– Блатът се разрязва хоризонтално, за да се получат два еднакви блата.
– Долният блат се връща в ринга, след което се залива с вече охладената редукция.
– След като престои така няколко часа, за да попие достатъчно добре, долният блат се намазва с още топлия ганаш от бял шоколад и сушени малини.
– Веднага се захлупва с горния блат. – Горният блат се залива с редукцията и се оставя да се охлади хубаво.
– Горният блат се намазва с крема от карамелизиран бял шоколад и крем-сирене. Тъй като всичко се случва в ринг за торта, горният блат се покрива най-много с толкова крем, колкото стига да се запълни рингът до горния ръб.
– Тортата се оставя в хладилник, за да стегнат кремовете.
– Преди да се сервира, се вади от хладилника и внимателно се отстранява рингът,
– Реже се с гладък, остър нож, потопен в гореща вода.
Надолу следват продуктите и методите на приготовление на отделните елементи.
– Първо, брашното, пудингът, какаото, бакпулверът, содата, солта и подправките се пресяват 1-2 пъти и се оставят някъде в купа.
– Медът и мусковадото се изсипват в дълбока купа.
– Маслото се запържва до кафяво (beurre noisette), след което се изсипва при натрошения натурален шоколад. Бъркаме, за да се получи еднородна смес.
– Шоколадово-маслената смес се изсипва при меда и мусковадото. Бъркаме, за да хомогенизираме и тази нова смес. Вече би трябвало да мирише страхотно. – Добавя се ристретото.
– Бърка се, докато се смеси добре, и се оставя да се поохлади малко, за да не се пресекат яйцата.
– Като говорим за яйцата, разбийте белтъците на много твърд сняг и си ги дръжте подръка.
– Докато разбиваме шоколадово-маслено-сладката смес с миксер, добавяме един по един жълтъците.
– Сега добавяме на няколко пъти сухите съставки, като ги редуваме с червеното вино. Брашно – миксер – вино – миксер – брашно – миксер – вино – миксер – брашно… И т.н., докато всичкото брашно и всичкото вино са в кюпа.
– Ред е на белтъците. С хубава шпатула се загребва малко от белтъците и се добавя към тестото, като се бърка внимателно, докато се инкорпорира всичкият сняг. И така, на 3-4 пъти.
– Изсипете сместа в ринг за торта – най-добре дъното да е покрито с хартия за печене.
– Печете 45 минути на 165С, след което покривате ринга с хартия/вестник и печете още 15 минути на 150С.
– Извадете и оставете за 10-ина минути да се охлади, докато е още в ринга. И си дръжте ринга наблизо, защото, както посочих по-горе, той се използва докато не дойде време да се нареже тортата.
– Много е възможно блатът да се надуе отгоре (при мен стана и този път, и предния път) – ако това се получи, просто отстранете “купола” с нож, докато блатът е още топъл. Докато блатът е топъл, той е много пухкав и мек. Когато се охлади, стяга и става доста твърд. Затова е по-удобно да го разполовите, когато вече е охладен.
Продукти за редукцията:
малиново вино
– 750мл малиново вино
– 1ч бяла захар
– 1/4ч вода – 3-4сл сладко от рози
Приготовление на редукцията:
– Изсипваме захарта равномерно на дъното на някакъв съд. Най-удобно е да е нещо със светло дъно, тъй като ще я карамелизираме и ще е добре да можем да наблюдаваме лесно промените в цвета. Добавяме водата и надуваме котлона на макс.
сиропиране
– Не бъркаме. Нека захарта да почне да се размеква, да се разтопи, да почне да бълбука и да се пени, след което започне да карамелизира. Ако потъмнява само в средата, просто използваме дръжката на тигана/съда и разклащаме/развъртаме, така че всичката захар вътре да се смеси равномерно.
– Целта ни е да постигнем кехлибарен цвят и да ни замирише хубаво на карамел. Колкото по-тъмен цвят добие захарта, толкова по-горчив и опушен ще е ароматът на карамела. Най-важното е да не се препече.
редукция
– Когато сме постигнали онзи карамел, който харесваме, изсипваме виното в съда. Може чаша по чаша. Първата чаша ще предизвика доста кипене и пáра, внимавайте!
– Оставяме на силен котлон, като разбъркваме редовно. В началото карамелизираната захар ще се втвърди, но после ще се разтвори.
– Оставяме сместа на котлона около час, като не забравяме да разбъркваме.
– В един момент, сместа ще е само на дъното на съда – ще се редуцира 3-4 пъти. Не само това, но и ще започне да кипи агресивно – това е моментът, в който намаляваме котлона на средно-силно (при мен – 7 от 9) и започваме да разбъркваме постоянно, като от време на време вдигаме от котлона, за да не прелее (наистина кипи много агресивно!).
– След около 5 минути борба, можем да прелеем редукцията в друг съд (вероятно ще е около 1-1.5чч като количество), да добавим сладкото и да разбъркаме, и да я оставим да се охлади хубаво.
– Когато е охладена, ще бъде с гъстотата на течен мед.
– С тази редукция се залива равномерно долниятгорният блат, като се оставя известно време, докато попие хубаво.
Продукти за малиновия ганаш:
малини и сметана
– 100гр сушени малини
– 300гр колкото е възможно по-хубав бял шоколад (едвам намерих нещо, което не е Милка, а именно – белия шоколад на Карфур)
– 1/2ч течна сметана
– 125гр масло
Приготовление на малиновия ганаш:
– Първо, слагаме сушените малини в блендер/робот/чопър и ги смиламе колкото се може по-ситно.
– Слагаме сметаната и маслото в съдинка и ги загряваме, докато се разтопят.
– Добавяме сушените малини към сметаново-маслената смес, разбъркваме хубаво и позволяваме на сместа да поври малко.
– Заливаме натрошения бял шоколад с горещата сметаново-маслено-малинова смес и разбъркваме хубаво, докато всички парчета се разтопят и се получи хомогенна смес.
– Ганашът е готов. Сега с него заливаме долния блат, в който вече е попила редукцията от малиново вино и карамел.
– Веднага захлупваме с горния блат. Както споменах, всичко се случва в ринга за торта, така че нищо не се излива отстрани и тортата се построява лесно.
Продукти за крема от карамелизиран бял шоколад:
карамелизиран бял шоколад
– 300гр от същия бял шоколад като по-горе
– 150мл течна сметана (около 2/3чч)
– 250гр масло
– 1 крем-сирене (примерно Филаделфия) – кората на един лайм
– 1чл морска сол
Приготовление на крема от карамелизиран бял шоколад:
крем
– Първо, взимаме по-широка тава, в която натрошаваме наситно белия шоколад.
– Фурната е загрята на около 130С.
– Слагаме тавата във фурната за около 10мин, след което с шпатула събираме разтопения шоколад, после го поразмесваме, след което отново го разстиламе равномерно.
– Това правим няколко пъти, като продължителността на запичането е между 5 и 10 минути, без да има някакво задължително времетраене.
– Наблюдаваме шоколадът да започне да става златист, после леко да порозовява, докато стигне до бронзов загар.
– Между всеки 2 запичания разбъркваме и отново разстиламе.
– Вероятно ще изсъхне и ще стане не-течен в някой момент. Не е проблем.
– Накрая, когато вече е достатъчно бронзов и мирише особено, го прехвърляме в купа, дори и да е на сухи трохи.
– В някакъв съд слагаме маслото и сметаната и ги загряваме, докато започнат да врат.
– С горещата сметаново-маслена смес заливаме карамелизирания шоколад и бъркаме хубаво, докато се получи еднородна смес.
– Оставяме да се поохлади, за да стегне поне малко.
– След това разбиваме с миксера, за да стане пухкав крем.
– Добавяме крем-сиренето и разбъркваме отново с миксера.
– Накрая добавяме кората от лайм и солта, като разбъркваме последно.
– Разстиламе крема върху горния блат, като запълваменай-много до горния ръб на ринга за торта (иначе би било трудно да извадим тортата от ринга при сервирането).
– Оставяме да се охлади в хладилник поне няколко часа.
– Накрая отстраняваме ринга, а тортата режем с гладък, остър нож, като между разрезите го потапяме в гореща вода.
Сигурно не сте очаквали да започна по този начин, но изядох цяло парче от тортата, а сладко (и въглехидрати като цяло) ям около 3 пъти в годината, та… Ох, лошо ми е!
Ама пък е вкуснооо…
Жестока бисквитена торта направих, ей!!!
красота
Ама вижте я само! Да не звуча нескромно, ама хем вкусна – хем красива! 4 различни слоя, различни вкусове и текстури… Ум да ти зайде!
Не е най-лесната бисквитена торта, но все пак е бисквитена торта, та by default би следвало да е сравнително лесна. Със сигурност е по-лесна и по-бърза от винената торта, де, гаранция 🙂 А и основните съставки са 1:1 с тези от рецептата ми за сладък бахур. А именно:
Продукти първи слой:
– 100мл течна сметана
– 125гр масло
– 2 пакета бисквити х 220гр (използвах “Еверест” с орехи)
– 2 млечни шоколада (използвах Milka Noisette – шок! – но за разлика от останалите Милки, тая ми е слабост)
Продукти втори слой:
– 1ч бяла захар
– 1/4ч вода
– 200-250гр масло
– 1/2ч течна сметана
– 1чл морска сол
– 1 ванилия (ползвах бутерванилия на Dr. Oetker)
– 2 натурални шоколада (от по 100гр)
– 1/3ч течна сметана
Така. Това са продуктите за слоевете. По-сложни са от самото приготовление на тортата 🙂 Което е описано ей тук отдолу:
Приготовление първи слой:
– Натрошавате бисквитите на ситно – може и в робот.
– Разтапяте маслото и го изсипвате при бисквитите.
– Натрошавате шоколада в купа, слагате сметаната да заври, после я изливате върху шоколада и разбърквате, докато се разтопи.
– Изсипвате и това при бисквитите.
– Замесвате на ръка, след което хващате един ринг за торта, постилате му хартия за печене отдолу (ако искате – май не е много необходимо), след което разстилате равномеро вече готовото шоколадово-бисквитено тесто.
Приготовление втори слой:
– Изсипвате захарта и водата в тенджерка или дълбок тиган, по възможност с бяло дъно.
– На силен огън (ползвах 7 от 9) оставяте захарта да се разтопи, да заври и да започне да карамелизира.
– Когато стане тъмнокехлибарена на цвят и мирише на карамел, пускате масълцето вътре и бъркате с тел, докато се разтопи.
– Махате от огъня, добавяте сметаната, солта и ванилията, разбърквате и оставяте някъде да се охлади малко.
– Заливате първия слой с втория слой (аз използвах около 2/3 от карамела, не всичкия).
Приготовление трети слой:
– Сухите съставки изсипвате в купа.
– Разтопявате маслото и заливате сухите съставки.
– Сгорещявате сметаната и заливате белия шоколад (както по-горе), разтопявате го, заливате сухите съставки.
– Добавяте сиренето и ванилията.
– Бъркате на ръка. Добавете още кокос, ако ви се стори твърде рядко.
– Поръсвате върху вече охладения карамел – буквално поръсвате! – равномерно.
– Притискате леко с ръка, за да уплътните колкото е възможно.
Приготовление четвърти слой:
– Сгорещявате сметаната.
– Изливате върху натуралния шоколад.
– Разбърквате с лъжица, докато се получи хомогенен ганаш.
– Заливате върху кокосовия слой и заравнявате с лъжица.
парченце
Тадааа!
Оставете тортата да се охлади ХУБАВО. Когато решите да я поднасяте, потопете гладък и остър нож в чаша с гореща вода преди да разрежете. И да знаете, че едно малко парче може да ви засити за цяла седмица! Или поне аз така се чувствам в момента…
Хрумна ми, че може да се добави и фъстъчено масло – примерно да се омеша с карамела. Бих пробвал някой път…
Дори след като си тръгнах от стария офис, редовно минавах да се видя с колегите. Много редовно. Всъщност, наистина, всяка сутрин си пиехме кафето на тяхната (нашата стара) тераса – прекрасна, широка, просторна, светла, удобна, уютна, красива… Видях как някои неща се променят. Позиции, отношения, екипи, отговорности…
Видях конфликти и развръзки, хаос и покой. Гледах отвътре и отвън.
Няколко още човека поеха в нови, различни посоки, но старият офис беше нещо като hub за нас (как ли се казва най-добре това на български?) и ни привличаше със спомените си, с историите, с хубавото и с лошото, с онези, които останаха…
Те също се разотидоха с времето. Един по един. Някои смениха офисите, други – градовете. Трети се озоваха в други държави, разпиляха се и по други континенти…
Но ние си ходехме на кафе там. При старите колеги. При старите сиво-лилави стени.
Новите деца ни гледаха и се усмихваха някак смутено – ние бяхме стари кучета, ако и вече да не живеехме в същата тази колибка. Не ни познаваха и не питаха, но знаеха, че сме хората, които пият кафето си на голямата тераса всяка сутрин, още отпреди тяхното появяване тук. Имахме хронологическо предимство. Старшинство.
Старите колеги продължиха да се разотиват. Един по един. Дори и рибките в аквариума се смениха до една. Кръговрат…
Ние продължихме да пием сутрешно кафе на голямата тераса. Старите кучета. И си мъркахме доволно под мекото слънце, на меките възглавнички (защо не поддупници?) толкова години по-късно… А кафето беше все така хубаво.
Никой вече не знаеше кои сме. Никой не знаеше защо сме там. Но бяхме там отпреди тях. От началото на времето си пиехме кафето на онази голяма тераса.
И никой не поставяше под съмнение нашето право да си пием кафето на онази голяма тераса.
