Значи народът се подготвя за поредния протест. Ами да, в деня, в който парламентът се завърне от внезапната си коледно-новогодишна ваканция, да идем и да ги съсипем, а?
Аз отново няма да протестирам.
Ето, пак всеки ще ме разбере както му е изгодно (и най-вероятно – напълно погрешно). Да, разбира се, “политиците” ни отново се издъниха. Всъщност “отново” е дума, която предполага повторение на действие, а повторението предполага, че действието е приключвало и започвало отново. Е, те просто не са спирали, така че просто продължават да се дънят.
Обаче…
Изборите са само след няколко месеца. И да се юрнем да ги трепем точно сега, да бутаме правителството, да им трием носовете… Това е влашки маниер. Ще се издавим на края на Дунава. Какъв е смисълът? Ще съборим правителството, ще назначат служебно, което да се тутка няколко месеца докато организира избори… И изборите пак ще са по същото време (ако не и по-късно), но след няколко месеца допълнителна нестабилност и още повече хаос. Чудничко!
След дъжд – качулка.
Вместо сега да се водим по първосигнални идеи, или нечии хрумки (а и у нас повечето протести някак си се организират с доста подмолни мотиви, които яздят нечии проблеми), смятам, че би било далеч по-удачно да ГЛАСУВАМЕ НА ИЗБОРИТЕ (да, всички!), да изберем правителство (да, всички!), което после да критикуваме (да, всички!) докато е на власт. Или по-скоро докато е на служба – да не забравяме, че правителството е избрано от нас, за да управлява, да ни представлява и да ни служи.
Един такъв протест би бил много по-смислен при първото заседание на НС, при което има псевдо-кворум. При първата проява на неприкрит криминален непотизъм. При първата… абе схващате!
Та… аз отново няма да протестирам. Късно е вече.
