бъдещи куукиs

Имам идея да направя типични хамьерикън чоклит чип куукиs, но в малко поомуйчен вариант.

Обаче знам, че утре (и другиден) сигурно ще ме мързи, или ще си намеря други занимания.

Затова ще опиша рецептата тук, ще предупредя, че не е изпробвана, и ще се надявам, че някой ще има смелостта да я изпробва преди мен. Ако ли не, някой хубав ден ще си я тествам сам.

Продукти:

– 250гр масло
– 2ч тъмнокафява захар
– 2 яйца
– 1/2чл ванилия
– 1/3чл канела
– 1/3чл джинджифил
– 1/3чл индийско орехче
– 1.5ч брашно
– 1/2чл сол
– 1/2чл сода
– 1/2чл бакпулвер
– 1сл олио (зехтин)
– 2ч сурови бадеми
– 1ч натурален шоколад натрошен на парчета колкото фъстъци
– 1/2ч сушени червени боровинки

 

Приготовление:

Първо, трябва да се подготвят 2 по-особени неща:

1) Вместо масло, идеята ми е да се ползва beurre noisette. Не знам как се казва на български. За целта, маслото се слага в по-дълбок тиган с дебело дъно и на средносилен котлон се разбърква с дървена лъжица. Ще се разтопи, ще заври и в един момент дори ще се запени. Целта е маслото да стане бистро и златисто, като се утаят малки, кафеникави парченца. Тогава ароматът му е някак карамелен. Обикновено това се случва веднага след като поспадне пяната. Не трябва да се оставя много по-дълго, защото лесно изгаря. Излива се в друг съд и се оставя да се поохлади.

2) Бадемите се изпичат във фурната за около 10-12 минути на 175 градуса. Половината (1ч) се натрошават на едро, а другата половина (1ч) се слагат в кухненски робот (приставка метален нож) заедно със солта и олиото, и се разбиват, докато се получи каша.  Целта е да се получи бадемов вариант на фъстъченото масло. Да, бадемово масло 🙂

След като сме готови с тези неща, вече можем да забъркаме тестото.

Маслото се разбива със захарта, добавят се яйцата, бадемовото масло и ванилията. С миксер най-удобно.

Отделно се омешват брашното, солта, содата, бакпулверът, канелата, джинджифилът и индийското орехче.

После двете смеси се комбинират и се омесват хубаво. Тук вече може би е най-добре с дървена лъжица.

Накрая се добавят едро натрошените бадеми, шоколадът и боровинките.

Тавата се постила с хартия за печене. Фурната трябва да е на 175 градуса.

Ако тестото е по-гъсто, оформят се топчета с размер на орехи, поставят се на около 3см едно от друго и леко се натискат с вилица, за да се посплескат.

Ако е по-рядко, изсипват се купчинки чрез супена лъжица, пак на около 3см една от друга, и леко се заравняват отгоре с вилица.

Слагат се във фурната и се пекат около 12 минути.

Изваждат се и се оставят 3-4 минути да останат в тавичката, преди да бъдат преместени – чрез шпатула – в равна чиния.

Там се оставят да изстинат хубаво, за да стегнат.

 

EDIT:

Направих ги. Ама не съвсем същите. Използвах само 1/3 от посоченото количество бадеми и не ги пекох. Останалите 2/3 бяха равни количества тахан и мюсли. И тъй като маслото се оказа “деликатес”, не се получи beurre noisette.

Стават :-)
Стават 🙂

А, да, сложих и 1/2чл люто чили, но се усеща почти подсъзнателно…

обичам те

Обичам те, какво да кажа друго…

Преди малко си говорих с едно чудесно Силве и си разказвахме неща за шоколад и… хром. Тя ми каза, че хромът можел лесно да се справи с моя неутолим шоколадов глад. Продава се в аптеките.

Аз те обичам, шоколаде!

Представих си как само с помощта на някаква си таблетка, един път на ден, за един месец, аз ще спра да бъда шоколадовото чудовище. Няма да ме интересува поредната измислица, която Милка са набутали в блокчетата си, за да замаскират нешоколадовия им вкус и грубата текстура. Няма да ми дреме за Lindt с карамел и морска сол, или с касис… Или за трюфелите с малина. Или с лешник. Или с ром.

Нашата любов е пагубна…

Факт е, че сладкото, което аз ям (в особено големи количества), е основно шоколад(ово). Нешоколадовите продукти са ми някак между другото. А плодовите дори и между другото не са – нещо хич не си падам по плодове. Сори, Неделя, плодовата ви пита за мен е разхищение на витринно пространство.

 

Обаче

Усетих нежелание.
Неприязън.
Враждебност някаква към хрома…

Той, този хром, ще убие любовта?

Да, наистина, по-лесно ще ми бъде да отслабна, когато изкушението си отиде…

Но аз не искам! Не желая!

Обичам да те обичам, шоколаде!

По-лесно е да се възпираш от любовта, да си я позволяваш рядко (или тайно), по 2 пъти в месеца (или на ден – хаха!), отколкото да знаеш, с цялата си същност, че ей-сега ще я убиеш.

С хапче!

Глът! И толкоз…

 

Не.

Отказвам.

Слаб съм, знам.

Но с тази слабост съм щастлив.

 

Защото мога да очаквам бадемово-шоколадовите сладки на Вероника.

И браунито ѝ…

Кокосово-шоколадовият сиропиран сладкиш на Йоанна.

И суфлето ѝ…

И моите собствени шоколадови експерименти.

И да знам, че ще ги искам – и ще ги получа.

 

И така.

Казвам НЕ на тоя хром!

 

И продължавам напред.

перфектни грехове

Нали съм си казвал, че съм перфекционист (което е евфемизъм за лентяй), та покрай това ми неуспоримо качество съм стигнал до следния извод:

If you’re doing something wrong, at least do it GOOD!

(Забранявам да бъде поправяна граматиката на предното изказване!)

Който не знае, че постоянно спазвам някакъв хранителен режим и мрънкотя наляво и надясно за щяло и не щяло, и най-вече за това колко съм дебел, значи не ме познава. Е те там започва всичкото това с перфектните грехове – прегрешението “шоколад“. То ми се случва твърде редовно, дори когато съм яростно вкопчен в поредната вълна на нисковъглехидратност или intermittent-fast-ност.

Ясно, шоколад – грях, хубаво, а защо “перфектен”?

Enter перфекционизмът в лошотиите. Ако ще си развалям диетата с шоколад, няма да е Милка. Милка не е шоколад (освен Noisette, която всъщност доста харесвам). Предпочитам да си взема Lindt за доста проценти по-висока цена, но да му се насладя като хората. Или Côte d’Or, ммм!

Ако ще е гарга, нека бъде рошава. Много рошава. И много черна!

http://instagram.com/p/OJgj8Inwt0/

Дори приемам предложения за (не твърде трудни за откриване) хубави, красиви, перфектни шоколади, с които да си развалям диетите.

А защо чак блог-пост?

Защото мисля, че е добра идея да започна да живея по този начин – не-дискаунтърски. Щото за мен повечето Милки са един вид дискаунтърите на шоколадовия свят.

Вярно, ще намаля количеството на много неща, но за сметка на по-високо качество.

ОК, поне много ми се иска така да заживея.

Да приемем, че в момента не говоря за техника, автомобили, местообитание, а за онези работи, които са по-злободневни, по-евтини и по-лесни за промяна. Най-вече храната. Все пак от нея в голяма степен зависи качеството на живота, не?

Та ето, ще взема да почна да се пробвам да се храня хубаво.

Ммхм!