ко ме глеъш бе!

“Е защо мене ме спирате, аз карах само с 20км над ограничението, спрете оня дето прелетя с 200!”

Мхм.

“Не ми обяснявай, че моята къща била незаконна, тя е само на 1 етаж, иди виж съседите кви палати са дигнали!”

Мхммм…

“Не ме гледайте мене! Тия преди мене как вършееха, вие мене ме гледате!”

Мхмммммммм……………

Е те такива сме всичките! На принципа “everybody’s doing it”. На принципа “не ме гледай какво правя, а ме слушай какво приказвам”. Ако някой друг изтъпее, можем да си позволим и ние, нали?

“Мишо, защо драскаш по стената с тоя молив?”
“Ама той пък Гого драска с маркер!”

Мхмммммммммммммммм……….

“Гого, защо имаш тройка по математика?”
“Ама той пък Мишо има двойка!”

Мммммммммммммхххммммммммммм………

Ей такива сме. Като петгодишни детенца. И виждаме себе си в другите, които постъпват по този начин. И им прощаваме, защото така прощаваме и на себе си.

Докато продължаваме да си прощаваме собствените грешки, ще си сърбаме попарката!

.