моите 4 стъпки за всичко

4 стъпки
4 стъпки

Няма да се фукам, само ще констатирам факти.

Всички знаем ония обещания, които си даваме – било то на Нова година, на рождения ден, или на сутринта след 8-ми декември:

От утре спирам да пия!

От утре спирам да ям!

От утре тръгвам на фитнес!

От утре почвам да чета повече!

От утре ще се усмихвам на всички!

От утре ставам друг човек!

От утре ще започна да градя кариера!

Всеки ги знае. Всички си даваме обещания. Или просто “кроим планове”. Понякога дори се хвърляме с всичка сила в изпълнението им. И така за 3-4 дена. Усилие, зор, напън!

Аки…

Да, накрая се наакваме. Издишаме, предаваме се, спихваме се, връщаме се в рутината на доскорошното си ежедневие, потъваме в уюта на познатото ни банално и се чувстваме тъпо гузни за 2-3 дни. После си прощаваме, защото “все пак сме хора!” и… erase & rewind.

Не крия, че спрях цигарите. Не крия и че спрях сладкото, тестеното, зърненото и изобщо повечето въглехидрати. Не крия и че започнах да спортувам редовно.

Това, което не съм казал в прав текст е как.

Знаех, че го искам, разбирах, че трябва, схващах, че всичко ще се промени и бях наясно, че е необходимо да приема това за даденост. Завинаги. Форевър. Само тогава щях да мога да живея без да се тормозя постоянно, че ми се пуши още една цигара, или че искам да изям бурканче Нутела.

Трябваше да приема, че просто досега познатият ми свят ще остане в миналото и ще отстъпи мястото си на една новосъздадена и новоосъзната рутина.

Това не е лесно, защото е една своеобразна смърт.
Умира сегашното ви аз.

Това не е лесно, защото е едно своеобразно раждане.
Ражда се бъдещото ви аз.

Да, трябваше да приема че тези промени ще бъдат моето ново ежедневие. Те щяха да са правилото, а не изключението. Защото съм човек и това ме прави слаб – няма как да функционирам в постоянни условия на изпитание, на очакване на “нормализирането”. Това би означавало да живея живота си втренчен в парчето торта, което ме очаква в края на месеца, или в една химерична цигара някъде в неопределеното бъдеще. Това изпитание е нечовешко! Именно затова хората, които подхождат по този начин, се “провалят”. Не защото са слаби, а просто защото не са разбрали. Защото са хора.

Стъпките са 4. И са прости.

Просто не са лесни.
И повечето хора се опитват да скочат от 1 в 3, с очаквания за бързо 4.

Ама как не! Навсякъде разни хора пишат в своите блогове разни списъци така, че да се впишат в общоприетите вълшебни числа – 3, 7 или 10. И стъпките за постигането на целите редовно се свеждат до 3. Които отговарят на моите 1, 3 и 4. Но никой не е*ава 2! (И затова @bigzlo ме нарече “трендбрейкър”)

Ето ги:

1. Решаваш:
Това е стъпката, която съм описал по-горе. Всички я познаваме. “От утре спирам да ям сладко…

2. Приемаш:
Това е най-най-най-трудната стъпка. Тук има едно премълчано допълнение към горната стъпка, което остава в съзнанието ни и постоянно грее – “...докато не дойде лятото.” То ще ни пречи. Докато е там, винаги ще повтаряме 1-3-1-3-1-3 без особен резултат. “Пуши ми се, та 2 не виждам!” Важно е да осъзнаем, че трябва да се откажем от нещо. Безвъзвратно.

3. Действаш
И тази стъпка ни е позната. Основната разлика между това, което вече познаваме и онова, което всъщност търсим, се таи в нашите собствени възприятия. Ако сме се засилили чрез 1-3-1-3, то тук ние се пóтим като грешни дяволи, защото усилията са адски. Ако, обаче, сме успели да приемем промяната, то тогава за нас тази стъпка е просто едно почти безметежно ново ниво на съществуване.

4. Постигаш
По най-естествен начин, 3 води до 4. Тук няма усилие, само време. Тук предизвикателството вече не е да издържиш на гледката на купичка сладолед. Тук трябва да потърпиш, докато осезаеш промяната. А може и никога да не разбереш какво ти е донесла тя – тогава е важно да повярваш в нея и просто да изпиташ задоволството, че си преборил своя най-упорит противник – онзи, който те познава толкова добре, че успява сутрин да те убеди, почти без никакви аргументи, да дремнеш “само още 5 минутки”.

Тези стъпки не важат само за спиране на цигарите и сладкото, нито за започването на редовен спорт. Всъщност, те са ми помогнали да напусна работа, да кандидатствам за нова, да преодолея тревогата си в моменти, в които ми е предстояла неизбежна промяна…

Иска ми се да ми действаха така добре и при тежки фобии 🙂

обещавам си

Сега ще го напиша, че после ще забравя, или ще се затуткам, или пък ще ми хрумне нещо друго за писанье.

Време е за обещанията. Новогодишните. New Year’s Resolutions. Няма да правя преглед на изминалата година. Само ще си обещая разни работи.

 

Обещавам си:

Да намаля яденето.

Особено сладкото.

Да ставам по-рано и да правя упражнения.

Да спортувам активно.

Фитнес, примерно.

Да катеря стълби, вместо да се возя на асансьори.

Да тръгна пак на народни танци.

Да посетя хоротеката в подлеза на Хилтън.

Няколко пъти.

Да чета повече.

На немски.

Да бъда по-малко смотан.

Да стана по-социален.

Да излизам сред хора.

Да си възстановя изгубени приятелства.

За които сам съм си виновен.

Да се усмихвам повече.

Дори ако трябва да бъде acting-as-if.

Да снимам отново.

Да ходя повече.

Да правя нови неща.

Да правя стари неща.

Да бъда по-малко смотан казах ли?

Казах.

Нищо, пак.

 

Ако още нещо ми хрумне, ще си го добавя.

 

Добавки:

Да бъда по-конкретен.

Да поемам ангажименти.

Да планирам.

Да видя най-после what’s that sex thing everyone’s talking about.

Да се преместя.

(Ако някой знае къде има просторно, светло, малко, уютно жилище под наем, в центъра на София, на добра цена – да свирка! Да, с повече въображение, малкото и уютно жилище може да бъде и просторно.)

Да се наспивам (по 8 часа сън).