колко е важно да имаш късмет

Четох какви ли не книги за професионалния успех.
И статии.
И по семинари ходих.

Все неща изречени от звездите на бизнеса и бизнес литературата.
Звездите ни го говорят!

Този бил преуспял защото А, онзи бил станал велик защото Б, пък трети създал намсикво защото В

И сигурно е така, кой съм аз да не повярвам на тия големи хора, аналитични умове, които аналитично умуват и умно анализират, та до разни заключения и обобщения да стигнат!

Сигурно тези велики умове (които в статия след статия, книга след книга и лекция след лекция ни казват едно и също по различен начин, докато най-после всички не разберем какво ни казват, и всеки от нас стане преуспял предприемач и блестящ пример) вярват, че сме достатъчно интелигентни, образовани и амбициозни, че знаем за късмета и няма нужда да ни обясняват нищо за него.

Колко ли от нас спокойно се борят с предизвикателствата и си мислят, че късметът не е фактор?

Разбира се, чел съм някакъв жалък процент от всички написани статии и книги, и съм посетил още по-малък процент от лекциите на тия бизнес мислители, та сигурно съм пропуснал…

Но мисля, че за късмета трябва да се говори повече и по-често. Всеки път. За да знаем и за него, не само за постоянството, упоритостта, настойчивостта, оригиналността, съобразителността, различността, неочакваността, аналитичността и т.н.

Аз съвсем накратко мисля да си кажа мойто, пък каквото ще да става!

Късметът е фактор. Сериозен, при това.

И след един разговор с баща ми, стигнахме до 2 прости извода:

1. Късметът е чиста статистика. При шанс за успех 1/1000, колкото повече пъти опиташ, толкова по-вероятно е да успееш. Опитвай! Ама наистина, не просто да “маркираш” опит.

2. Мисли за сърфистите. Късметът е като вълнà – минава, понася те и отминава. Ако не знаеш как да плуваш, може и да те удави. Но ако знаеш как да управляваш дъската си – тогава можеш да го яхнеш с кеф.

И така, всичките тия съвети за прокопсията сигурно са верни, дори повечето от тях се отнасят към т.2 изложена по-горе. Но ми се ще да бъдат поставени в правилния контекст.

Като говорим за дъски за сърф, нека споменем и морето, а?

 

P.S. Неизбежно някой е писал за късмета. Не съм го прочел. Това не пречи да си дудна.

deus ex machina

Понякога просто се нуждаем да ни спуснат някой бог с кран, да ни оправи цялото мазало…

Казвал съм много пъти, че религия и вяра са различни неща. Аз съм крайно арелигиозен, но си имам вяра. Лично моя, покълнала кой знае кога, от кой знае какво семенце… но с годините е пораснала и превърнала се в част от мен. И искрено вярвам, че винаги и за всичко ни е нужен и поне мъничко късмет.

Тия дни Персеидите валят. От София се виждат трудно, защото светлината ни е мръсна и цапа небето. Но видях 3, макар и с периферното зрение. Стоях на балкона и гледах нагоре. Заболя ме вратът, стана ми хладно, но си бях наумил и чаках.

Реших, че ще си пожелая желанията по-силно, за да могат да хванат дикиш с такива периферни Персеидчета.

Нека тези падащи звезди да ми сбъднат желанията! Нека като deus ex machina да обърнат нещата в последния момент – извън правилата на играта, отвъд всякакви сюжетни линии и напук на логиката!

Има важни хора, за които си пожелах важни неща – нека те бъдат сбъднати!

Казват, че късметът не се чака, а се търси.

Е, докато го търся по “правилните” начини, защо да не го потърся и в небето?