Аууу, какво грубо заглавие! Не те е срам, Муйо, да ругаеш така!
Е, аз изобщо не се бях замислял за банките, ама ето на – случи се, замислих се. И какво установявам? Това е една опорочена система. Изключително опорочена! Или поне така изглежда от моите необразовани очи на потребител.
Ето сега мнооооого простичко ще представя моето мнооооого простичко мнение по един казус.
Харесвам си аз нещото Хъ и решавам да си го купя. Ама то нещото Хъ е скъпо нещо – кой има такива пари, да извади да даде за едното Хъ? И кво правя аз? Тегля си Кредит от Банката.
Мммтакааа.
Хъ наистина е много скъпо, обаче, да не си мислите, че е няколко хиляди лева! Мойто Хъ е специално и струва 5 – Банката така ми го оценява, ако не друго. И Банката ми вика “щи дам 3”.
Дади – взимам!
Ениуей, почвам аз да плащам вноски. Лихвите ми са невероятно високи, ако ги сравня с тези в “нормалния” свят на запад, който познавам. Ако там са Пъ%, то тук са около Пъ-по-2 процента. А защо са толкова високи? “В България рискът е висок” е обичайният отговор. Ми така де – щом е висок рискът, значи Банката ще се подсигури. И толкоз!
Хубу!
Плащам си аз вносчиците, пестя от алкохол, купувам си GD вместо Parliament – ще се справим с тия месечни разходи, бе, има начини!
БУМ! – Криза.
А ся де? Тежко ми става, трудно. Да спра цигарите – няма да покрия вноските. Да спра закуските – няма да покрия вноските. Да спра да дишам – се в гъз…
Закъснения, глоби, лихви – текат та се не видят, ще ме удавят.
Идва един ден Банката и вика “Дай си Хъ-то, щото не си плащал!”
Е, давам го – договори, глупости, това-онова… Пък и прави са хората – не съм плащал вноските.
Взимат ми Хъ-то. И без него ще оцелея!
ОБАЧЕЕЕЕЕ!
Хъ-то сега е у Банката и си е тяхно и юридически и физически. То, все пак, е обезпечението за оня кредит дето съм го теглил, нъл тъй? И кво праи Банката? Взима Хъ-то и го пуска на търг – да изкарат и те малко живи парици от него! И на търга Банката продава мойто Хъ за 2.
Начи Хъ-то е оценено на 5, аз съм теглил кредит за 3, Банката го продава за 2.
И нещата са ясни, нали? Банката си ми е взела Хъ-то, което е моето обезпечение, и е правила с него каквото сметне за добре.
Да бе, дрън-дрън ярина!
Банката идва и ми вика “Ало, Муйо, това го продадохме за 2, ама ти си теглил 3, дължиш ни 1!”
Кво?!
“Дааа, освен това тия твойте 3 си имат лихви, та вече вървят към 5, така че скоро ще ни дължиш 3.”
Кво?!
И кво се оказва, поне както го виждам аз с моите мили, тъжни, влажни кравешки Очи?
Има една Банка, която има едни високи лихвени проценти, защото “Рискът в България е висок”.
Същата тая Банка, която си покрива риска с високия процент (и си има там разни специалисти, които изчисляват и преценят риска, та да може да бъде покрит с тия проценти) ме кара да й плащам разликата между моя кредит и това, което тя е успяла да вземе, като е пуснала на търг Обезпечението за тоя моя кредит.
Ми така тя не си ли покрива рискът два пъти? И все с мои пари? Аз плащам двойно за риск?
Ми ние не трябва ли някак да си поделим тоя риск някак?
Ето как мисля, че трябва да стоят нещата:
Искам Хъ, то струва 5, тегля кредит 3, не погасявам достатъчно вноски, губя Хъ, Банката му прави оценка отново, ПО СТАНДАРТИЗИРАНИ ФОРМУЛИ (за амортизация или квот’ там ползват), Хъ-то се оценява а 4.50 и примерно аз не плащам нищо, щото вече съм плащал някакви работи, а Хъ-то струва повече от моя кредит…
И ето разбивката:
Пари — банката ми дава на мен, аз й връщам с вноски
Риск — аз рискувам вноските си и получавам за тях Хъ-то, банката рискува парите за кредита и получава за тях вноските с лихвата и потенциално обезпечение – отново Хъ-то.
Грешно ли мисля?
И една тангента – не е ли забавно, че за да изтеглиш кредит, първо трябва да докажеш, че не ти е нужен?