вероучението

Аз съм за вероучението. Изучаването на религията, вярата и суеверията има своето място до историята, философията и етнологията. Те са твърде тясно свързани. Имат общи корени. И всичките подлежат на тълкуване.

Освен това, тъй като смятам, че религията може да бъде изключително опасен инструмент, съм на мнение, че е най-добре да я опознаем, за да можем да се предпазим от вредите, които би могла да ни нанесе.

Затова съм убеден, че мястото й е в училище. Н0 в онзи момент, в който учениците вече могат да размишляват сами за себе си, критически. И трябва да бъде разглеждана безпристрастно. Трудно, а?

Know your enemy!

(хрумна ми, щото четох една статия)

родна реч о майна слатка

Мда… то заглавието има малко общо със самата тема, но какво пък – вероятно привлича погледа.

ВАЖЕН дисклеймър: Мнението ми по-долу е силно изкривено, като в коментарите си стигам до крайности. Предполагам, че коментарите ми относно държавното образование и БАН са преувеличени, но статията е писана по време на емоционален изблик. Беше ми отправена забележка, че съм писал без никакви данни, които да подкрепят мнението и твърденията ми – това е абсолютно вярно, както и това, че мнението ми в тази статия е изцяло плод на емоции и в никакъв случай не смятам да твърдя, че всичко тук е доказано и абсолютна и неоспорима истина. Също така трябва да заявя, че в БАН и в държавните университети наистина има изключително качествени учени, които успяват, с цената на кървава пот, да движат наистина качествени проекти.

Университетите. В България. Са на гъза на европейската география.

Това не ме изненадва, ама ни най-малко. Причините са няколко, разбира се.

Първо, в тия университети влизат хора, които нерядко имат проблем с изписването на собственото си име, за които “незнам” се пише слято, които черпят повече информация за света от реалити вместо от реалността… Много мога да плюя, щото съм гад, но лесно се разсейвам и ще изтърва нишката.

Второ, в тия университети няма пари. Защо трябват пари, ще попита някой, та нали хората стават преподаватели от идеалистични подбуди и за да творят – напред, науката е слънце! Ми щото, видите ли, тия преподаватели трябва да могат да оцеляват и през зимата! Айде, лятото ще легне да спи под някой мост и ще се размине с 2-3 настинки, ама зимата… А в България зимата е тежка и сурова – като мен.

Трето, понашумелите напоследък “феодални старци” наистина са дали нещо на света, но не си дават сметка, че то е дадено доста отдавна и отчаяно се нуждае от качествен ъпдейт – старите лаври са се натрупали на едно място и се е получил своеобразен бент, който успешно препречва потока на развитие на българската наука. Толкова много хора са ми се оплакали, че учат по учебници от 60-те, или използват разни машинарии с манивела… Хубаво, да речем, че е добре човек да познава и академичната си история, ама защо да се ограничава само до нея? Нововъведенията са важни, ОСОБЕНО ако вече са направени другаде и тяхното отсъствие означава падащо ниво на качеството.

Четвърто (и между другото, нито смятам, че мога да изброя всички причини, нито ги изброявам в последователност, която зависи от тяхната важност), хората продължават да смятат частното образование за порочна практика. Е това не го разбирам! Особено като се има предвид колко са нахъсани всички да заминат и да следват в чужбина (примерно в САЩ), където частните университети се радват на особена популярност. Хайде сега да повтаряме заедно – пари за образование няма, пари за образование няма, пари за образование няма… И след като държавният апарат не може да отдели достатъчно средства за да живне малко тая наука, защо да не се прибегне към отдавна изпитания (сериозно говоря) модел на частния бизнес и свободния пазар? Амчикакне, този принцип на действие снема част от тежкия финансов товар от плещите на бедната ни държавица (тук няма да намесвам некоректното разпределение на финанси в Б ългария и всичките машинации, които са ни болезнено познати) и го пренася върху всеки един от нас… КОЕТО НЕ Е ТОЛКОВА ЛОШО! В крайна сметка тук поне виждате къде отиват парите ви и имате реален контрол върху това как се използват те – и от вас, и от университета на който сте решили да ги дадете. Да, това изненадва ли ви? Има студентски настоятелства, които в частните университети всъщност имат някаква власт да променят нещата!

Май спирам да изброявам, защото наистина изтървах броеницата 🙂

Много често чувам да казват “НБУ? Те там си купуват дипломите!”. Така ли? Защото имат високи годишни такси? Забавно ми е, че това никой не го казва за държавните университети, където има дългогодишни традиции в купуването на изпити, оценки, заверки и т.н. Интересното в частния университет е, че там това се практикува далеч по-рядко, защото, за разлика от бедните преподаватели в държавните университети, тези в частните не се издържат основно от това – заплатите в частните са що-годе човешки. Което е предпоставка за малко по-засилен контрол.

Добре, да, разбирам – всички си мислят, че за да прокопса един частен университет, той просто трябва да приема абсолютно всички кандидати и да ги пуска на всички изпити, за да може да ги привлече – ето, тук се минава лесно – и да им вземе паричките. Вероятно има зрънце истина, или няколко зрънца. Това, което евентуално се случва в една такава ситуация е развитие на съревнованието. Броят на университетите се увеличава и малко по малко те започват да се състезават в това кой е по-качествен, а не по-лесен. За студентите – настоящи, бъдещи и минали – става по-важно да имат едно сериозно и уважавано име зад себе си, отколкото да имат някаква хартийка, на която пише “тоя има вишу”.

Така като ме слушате, дали съм за или против академичната децентрализация и свободната конкуренция? Всъщност смятам, че е добре да има повече университети, защото тогава всеки студент има избор. А изборът се базира върху преценка – качество на образованието, материална база, международни връзки и т.н. И колкото повече университети има, толкова по-наложително ще става те да могат да покажат – и докажат – качеството си пред своите студенти.

Отнесох се.

И ей го на БАН, тоя бегемот. Българска Академия на Науките. Стои един гигантски паметник, бавен, муден и пълен с едни хора, които работят за мижави пари, поради което полагат мижави усилия. Голяма част от тях са (били) блестящи учени, което не пречи в момента да са просто кабинетни плъхове. В БАН се напредва с цената на нечия смърт – това феновете на Пратчет ще го разберат веднага (Ридкъли е упорито копеле, а?). БАН е огромен, сложен, оплетен, има една йерархия, която на мен ми е чужда и трудна за разбиране, има една бюрокрация, която и самите БАНовци не могат да разберат… и всичко това струва много пари. Само дето като се дадат едни много пари на едни още по-много хора, всеки от тия хора получава едното нищо, чаша студена вода и усмивка пред строя. И ето, българските пари за наука отиват за да си отглеждаме плесен.

Местата, в които се кове модерната наука, не са такива чудовища, не са толкова сложни и определено не мразят частното образование. Всъщност там пари се наливат от държави, от организации, от частни компании, от отделни хора, от частни образователни институции и от какво ли не! И тези ковачници се съревновават помежду си за тия финансови блага, за да могат да напредват. Така де – когато трябва да докажеш себе си, за да получиш средства за по-нататъшен труд, и когато има с кого да се бориш за тия средства, ти влагаш максимално много усилия. А не да седиш и да си знаеш – ми те ше ми дадат едни парички, а аз цял ден ще се клатя на задните крака на стола и ще си драпам макарите / катеричката.

Аз съм завършил частен университет, в момента следвам в друг частен университет и имам доброто желание да продължа към по-високи научни степени отново в частен университет. И всичко това – в три държави на два континента. И искрено смятам, че съм получил и научил много повече, отколкото ако бях се забил в един многоуважаван държавен университет с дългогодишни традиции, с дългогодишна история и с ужасяващи кенефи.

EDIT: В крайна сметка, където и да се изучи един качествен човек, той си остава качествен човек. Всичко останало е въпрос на лична преценка и лична реализация.

за късите полички

Абе нещо напоследък случайно дочувам разни приказки за униформи в училище. Пак ли с това се захванахме?

Аз съм твърдо против. Когато бях ученик също се спрягаха някакви такива глупости да ни униформализират. Тогава казах, че ако въведат униформи, аз ще спра да ходя на училище. Не, не съм носил интересни, особени и впечатляващи дрехи – просто натрапената еднаквост ми е чужда.

А нали знаете откъде идва думичката “униформа”? Uniform – еднакво, еднообразно, едноформено.

Училището не е единствено място за учене в академичния смисъл. То реално няма как да бъде такова. Там човек се научава на общуване, при това в доста напреднала форма. Там има йерархия, има деление по интереси, по статус, по външен вид и т.н. Всъщност, ако това беше само в училище – тогава униформите щяха да са доста уместно решение.

ОБАЧЕ

Училището е един умален образ на обществото, в което то функционира. Делението там е резултат от делението “навън”. И въпреки странното желание на някои родители, преподаватели, министри и други заслужили особи, делението ще си остане. Всъщност е по-добре разликите между младите хора да съществуват и в училище, за да не се получи твърде рязък контраст между учебната и извънучебната среда. Ако въведат униформите, трябва да забранят телефоните, часовниците, очилата, бижутата, музиката, храната донесена отвън и т.н.

От друга страна, облеклото е един от най-естествените начини за себеизразяване в нашето общество. Факт, при това неоспорим. Когато не става дума за демонстрация на финансова обезпеченост, то тогава иде реч за демонстрация на вкус, или артистичност, или принадлежност към дадена група (рапъри, хипита, метъли, скейтъри, художници, интелектуалци, старлетки…).

Символи на статус и на принадлежност винаги ЩЕ има.

Някой ще каже, че има такива млади хора, които се обличат нелицеприятно и твърде провокативно. Да, има ги. Наистина може да се въведе някакъв дрескод, но ограниченията при него трябва да засягат най-вече случаи на девиация – момиче дошло по сутиенче на училище, момче по долни гащи. Но като се има предвид, че фрапиращите случаи са по-скоро изключение, тогава и дрескодът трябва да е по-скоро символичен – един вид предписание, а не закон.

В моите очи, налагането на еднаквоформи е стъпка назад от нивото на развитие, което сме постигнали – нали сме свободомислещо, либерално, западно (или западнеещо се), модерно (или постмодерно?) общество.

Естествено, някой ще каже, че едни от най-добрите училища по света имат униформи. Е, да, имат. Те не са въведени наскоро, обещавам ви. Това са униформи с традиция. Всъщност самите тези униформи са символ на статус – понякога финансов, понякога академичен. Но когато едно дете от Великото Училище Х носи тази дрешка, то я носи с ясното съзнание, че принадлежи към групата Ученици От Училище Х – те са по-богати, или по-умни (по-високи критерии за прием), или по-… някакви. По-различни. И чрез тази униформа то е облякло историята на своето учебно заведение, или неговия авторитет.

Не желая да засягам темата с цената (и стойността) на униформите, производителите на въпросните парцалки, нито количеството, което се полага на едно дете (ако е само една униформа, тя ще се пере само в събота?). Това всеки може да се сети сам.

Но наистина, цяло едно поколение порасна без вече да сме “равни”. Според мен на това поколение едно такова уеднаквяване по-скоро би му нанесло вреди. И гарантирам, че в момента, в който учениците подносят униформички, потиснатата различност у всеки един от тях ще избие другаде. Само не мога да гарантирам, че това ще стане по начин, приятен за родителите, учителите и министрите.