…………………………цър
Въпреки че реших да огранича въглехидратите, това не ми пречи да си мечтая за коледните сладории, които смятам да натворя. Както миналата година, смятам да направя меломакарона, но тази година мисля да приготвя и щолен – онзи страхотен немски коледен сладкиш, пълен с всякакви сушени плодове. Мм-мм-ммм!
Това е, засега. Когато наистина смогна да ги приготвя, ще се похваля 🙂
Празниците идват
Коледа е тука
Новата Година
На вратата чука
[(с) Кока Кола, предполагам]
– – – –
Започна се с антиколедното мрънкане!
О, да, ако някой е попаднал на този пост с очакването да оплюя Коледа, празничното настроение, украсата още от ноември, традиционните песни, традиционните небългарски песни, песента на Марая Кери, или дори новия й албум… Няма да стане.
Коледа ми харесва! Има едно такова топло, красиво празнично настроение – усмихнато, неприсъщо на студената част от годината…
Не съм религиозен, всичките тия неща за раждането на Христос и т.н. са ми чужди. Аз и атеист не съм, но не това е темата тук.
Чудя се кое е по-вярното – че Коледа у нас е толкова мрачна, защото хората мрънкат, че им е писнало; или че хората мрънкат, че им е писнало, защото Коледа у нас е толкова мрачна…
Защо ли така се получава, че в България коледният дух е толкова слаб? Като се сетя за коледните панаири, базари, украси в Германия, Австрия, САЩ, Англия, Италия, Гърция…
Да, знам, парите. Украса се прави с пари, базар се организира с пари. Но първо идва желанието. Коледа може да бъде красива и благодарение на коледния дух, не само на гирляндите, греяното вино или печените ядки. Освен това, в България поне греяното вино не би трябвало да е сложно.
Дори и да останем с едното голо желание, без празничен базар, без тържество – поне ще имаме празника в душата си.
А вместо това ние тръгваме с лошото напред. И какво? След желанието поне следва потенциал. След мрънкането остава точно едно голямо нищо.
Мрън!
Пожелавам ви прекрасно настроение, усмивки, приятели, радости и любов! Не само за Коледа. Но определено и за нея!
Има едни коледни гръцки сладки, които са много вкусни. Казват се μελομακάρονα (меломакарона). Наскоро Ели ги спомена с носталгия и аз се запалих да се пробвам – у нас сигурно няма къде да се намерят (а в Гърция по Коледа ги има на всеки ъгъл). Та ето една рецепта и няколко снимки 🙂
Първо – продуктите:
СЛАДКИ:
СИРОП:
Разбиват се заедно зехтинът, портокаловият сок и захарта, докато се смесят добре. Добавят се половината брашно и подправките и се разбива докато се получи хомогенна смес. Добавят се грисът, конякът, орехите и портокаловите кори, след което пак се разбива добре. Аз си разбивах с кухненски робот. Тестото се получава бежавко и редичко – по-скоро като тесто за кекс. След това се добавя останалото брашно – ако миксерът/роботът ви е по-ячък, може и с него да разбивате, но тъй като се получава гъсто тесто за сладки, по-добре е да се меси на ръка в плитка, широка тава.
След като тестото е добре омесено – става маслено тесто като за сладки – се покрива (може да се вие плътно с фолио) и се оставя да престои един час.
Оформят се сладки с формата на големи маслини (по-скоро 2 пъти по-големи от едра маслина), подреждат се в тава върху хартия за печене, притискат се леко отгоре и се пекат на около 180 градуса за 25-30 минути. След което се подреждат върху попивателна хартия за да се охладят.
След като са достатъчно охладени, се приготвя сиропът – всичките продукти се слагат в широк и не прекалено дълбок съд, кипват се за малко и се оставят да къкрят на слаб огън за няколко минутки.
Докато сиропът е горещ, сладките се потапят в него – една до друга, колкото се поберат – да покиснат за 1-2 (3-4) минути, като се натискат за да потънат, или пък се обръщат за да се накиснат отвсякъде. След това се подреждат в тава, поръсват се с натрошени орехи, покриват се и се оставят да пренощуват (а може да попрестоят и още повече).
Тъй като моите някак се получиха по-твърди отколкото се очаква и не попиха сиропа твърде добре, аз първо ги оставих да пренощуват без да ги поръсвам с орехи, след което ги накиснах втори път във врял сироп. След това вече ги поръсих с орехи, подредих ги отново в тавата и ги зарязах за около 1 ден.
Онези, гръцките, които съм ял, обикновено са доста едри, много сладки, мнооооого сиропирани и адски вкусни. Моите са по-ситни, не чак толкова сладки, полу-сиропирани и умерено приятни 🙂 Но съм доволен!
Снимките ще кача когато разбера защо WordPress не ще да ги обработи 🙂
Коледа дойде! Дори и насред таз криза повсеместна, тя смогна да пристигне навреме. Появиха се елхичките по ъглите на улиците и булевардите… и се намери някой да каже “ма не убивайте елхичка!”
Все повече хора защитават живота на беззащитните малки елови дръвчета, които биват изсичани ежегодно, за да ни е уютно и празнично. Това не е екологично, така унищожаваме дръвчета, които биха се развили естествено, които биха допринесли за стабилна екосистема…
И ми казват “аз от пет години използвам изкуствено дръвче – хем не ми се налага да чистя от иглички, хем вече пет елхички съм спасил”.
Тъй! Мисля, че пластмасовите елхички трябва да бъдат именувани “еко-елхи” – по тертипа на небезизвестните “еко-палта”. По този начин, оксиморонът ще стане твърде очевиден.
Да оставим настрана факта, че (повечето от) тези ели се отглеждат единствено с целта да бъдат коледни дръвчета. Да подминем и факта, че украсяването на елха не е свързано с християнството – това не ме касае, а и връзка все някъде се намира, след като вече е добило неоспорима коледна символика. Може да подминем и факта, че повечето от дръвчетата няма да оцелеят дълго, защото изключително малко от тях оцеляват в иглолистните гори, тъй като най-силните дървета буквално унищожават по-слабите. (Тук всъщност може да се поспори, тъй като никой не знае дали няма да бъде отрязана точно някоя бъдеща многовековна ела…)
Нека поговорим за еко-дръвчетата. Защо са “еко”? Защото заради тях не се унищожава истинско дръвче. И с палтата така – те са “еко”, защото заради тях не се убиват чинчили/норки/зайци/котки и т.н.. Вместо това се използват синтетични материи, най-често пластмаси, които имат подобни свойства и външен вид. И които все някога ще бъдат изхвърлени и ще се разпадат с десетилетия.
Еко?
Разбира се, винаги има хора, които обясняват за разсадниците и развъдниците – това са дървета и животинки, които се отглеждат специално с цел да бъдат унищожени за да задоволят потребителските ни нужди. После вероятно разговорът прераства и към хранителната индустрия – фермите, развъдниците, рибарниците и т.н..
Един път една приятелка, вегетарианка, ме гледаше как настървено ръфам пилешко бутче и заяви: “Ти в момента ядеш мъртва птица!” Аз й отговорих: “По-добре мъртва да я ям.” 🙂 Все едно да ми кажат, че като ям омлет, консумирам осакатени и термично обработени птичи ембриони…
Отнесох се!
Обикновено защитниците на “еко-елхите” и “еко-палтата” продължават офанзивата си с твърдението, че дръвчетата и кожите не са само от разсадниците и развъдниците, но и от бракониерство, което ощетява природата. И са прави – така е. Но това, до което води производството на тези “еко” продукти, поне от моя гледна точка, не намалява бракониерството, а вместо това увеличава количеството неорганични отпадъци. Борим едно зло с друго. Ако целта е да борим бракониерството – нека не се блазним от прекалено евтини продукти без доказан произход, а да проверяваме откъде е дошла тази елха, или онази норка.
Вместо да ми се кара някой, че съм си купил елхичка от пазара, или яке от камилска кожа (примерно), и вместо да ми препоръчва да си купя пластмасово “дърво” или синтетична “кожа”, може да измисли далеч по-добри препоръки. Мога да си купя елхичка в саксия, която по-късно да засадя на някоя поляна. Мога да взема само няколко клонки, с които да си украся някой кът у дома. Ето, по този начин нанасям по-малко вреда, отколкото ако си купя пластмасово дърво. Колкото до кожите на горките животинки, противниците на кожените дрехи може просто да подкрепят индустриите за производство на памук и вълна, вместо да пропагандират носенето на пластмасови палта. Аз самият притежавам единствено кожени обувки – всичко друго ми е памук и вълна.
Във Фейсбук има новосъздадена група “Не убивайте дърво за Коледа!” в която твърде много членове се хвалят с пластмасовите си боклуци. Съжалявам, но с далеч по-чиста съвест бих си купил елхичка от някой, който може да ми докаже произхода й (предполагам, че не е трудно, особено в по-големи вериги магазини), отколкото да си взема изкуствена. Да, вероятно някога бих могъл да я рециклирам, но всички знаем на какво ниво е рециклирането (и разделното събиране) у нас. А и всъщност от години се радвам на елхичка в саксия, която някой хубав ден ще опитам да пресадя в парка отсреща.