не ни пипайте секса!

До скоро бях твърд поддръжник на идеята за легализация на проституцията. Не е ужасно чудно защо – тя така и така съществува, и се управлява от достатъчно силни лица и организации, нека поне подлежи на контрол и на данъчно облагане.

Обаче…

Вече не.

Защо ли?

Защото…

Наскоро гласове откъм Парламента обясниха, че сайтове и страници за споделено пътуване трябва да бъдат премахнати, блокирани, забранени и унищожени. Те били неполезни, вредни, опасни дори – защото, видиш ли, човек никога не знаел при кого ще се качи и кой ще го вози.

Затова – при лицензираните превозвачи!

(Спомняме си и как разкараха Uber…)

Та сега съм се притеснил, че ако легализират проституцията и добре познатият модел на картелиране налегне сексуалния пазар, и мощното сводническо лоби налегне с якото си туловище разните му там Парламентари групи и групички, изведнъж ще ни забранят сайтовете и приложенията за запознанства – Гепиме, Бацниме, Цукниме, Тиндър, Миндър, Триндър, Гриндър и всякакви други индъри. Защото, нали, човек никога не знае с кого ще се нае… запознае.

Затова – в лицензираните бардаци!

Та затуй…

Не ни пипайте секса! Да живее нелегалната проституция!

размисли от задръстването

Мамка ми твърди, че манталитетът си проличава най-добре в задръствания.

В събота, преди да ме тръшне гадният грип, се разходих до Костинброд. Минах през Люлин, после се спуснах към бул. “Европа” и потеглих в посока Калотина. Всъщност, така казано, звучи безобидно. Реално, зле планираните временни проходи при строежа на точно тази част на околовръстното бяха създали сутрешно съботно задръстване, в което стотици автомобили пъплеха по половин час, за да успеят да се измъкнат от София.

Но аз говорех за манталитета.

В задръстването си личи кой колко уважава правилата и околните. Кой приема себе си за жертва на задръстването, вместо за участник в него. Проличават си джигитите и тарикатите.

Установих, че не се изнервям от самото задръстване – в крайна сметка, не мога да го забързам, но пък си имам музика (и си пея с нея). Обаче тия тъпанари, които са склонни да минат в насрещното и да присветват с дълги – те и всички подобни – ме вбесяват. Защото знам – убеден съм – че са същите в живота, в работата, в отношенията си, в политиката…

Това са тези, които всяка седмица блъскат някого на пешеходната пътека пред нас.

Нарушение след нарушение, отвсякъде! Тези пред мен, тези зад мен… Неуважение. Те са по-важни от мен, по-хитри, по-смели, по-богати, по-красиви, по-можещи, по-знаещи, по-заслужили?

Някои цепеха напряко, през паркинга на Mr. Bricolage, в далечния край на който вече имаше утъпкан от нарушители път – между края на паркинга и временния пробив. Явно никой не е видял нередност в това. Други просто изпреварваха в насрещното и се врязваха в трафика, разчитайки, че заплахата от одрани ламарини ще им отвори пътя. Така и ставаше.

Тези хора можем да ги видим сутрин във всяко задръстване. Защото само те бързат, а останалите сме там по собствено желание, за да им пречим. Карат по трамвайните релси – даже по насрещните трамвайни релси – за да минат пред чакащите на светофара и да се накачулят един връз друг по средата на кръстовището.

Ама като се замисля, кой катаджия ще е луд да стои да пази реда в сутрешния трафик-ад? Та тогава ще му се налага да бачка, да си скъса задника от истинско катаджийстване! Не е същото като да дебнеш случайните нарушители зад някой храст.

О, не съм ли споменавал, че към катаджиите не изпитвам нищо освен презрение?

Ама не съм аз виновен. За 32 години все щяха да се докажат, ако можеха, не? Да разбера и аз от опит, че това са хора, които мога да уважавам…

Но не, те са същите като нарушителите. Всъщност, редовно те са нарушителите! Без светлинна и звукова сигнализация, с телефон в ръка, с цигара в уста, разпасана униформа и поведение на малоумници, летящи в насрещното, по трамвайните релси, врязващи се нагло в движението, с оня поглед тип “ти знаеш ли кой съм аз бе!”, който съм свикнал да виждам у бойкоподобните мачо-неандерталци…

Когато контролният орган, който би следвало да ти нашока канчето при нарушение, демонстрира същото неуважение към правилата и към останалите на пътя, а на всичкото отгоре е склонен да ти се продаде за 20лв, тогава няма защо да се тревожиш. Ти си легитимиран от представителя на държавата по тия пътища.

напушен

Мда, направо ме напуши смях!
Знам, че всички го обсъждат, ма що да не го и аз?

Цигарите. Законът. Забраната. 1 Юни. Знаете.

Аз съм пушач, пуша по около кутия на ден. Казвам го информативно, не е някаква моя гордост. От друга страна, ходя по заведения с приятели. Гадно ми е да смърдя на стадо лисици след като съм поседял в някое кръчме. И нямам нищо против да пуша навън – правил съм го достатъчно извън България. А и вкъщи не се пуши, само на терасата. Вкратце – подкрепям забраната, нищо няма да ми стане ако трябва да пуша навън.

А кое ме разсмя? И ядоса?

Тъпанарският коментар от страна на УПРАВЛЯВАЩИТЕ, че законът и без това няма да се спазва, та за какво изобщо да бъде прокарван.

Е те тва се вика държавничество!

Това е.
Кратък постинг.
Няма да пиша за личните интереси зад невъвеждането на забраната.
Тях вече сте ги прочели другаде.

victimless crime

Не знам дали в българския език си имаме такъв термин – престъпление без жертва. Какво е то? Това е вид престъпление, при което няма явно идентифицирана жертва – няма ясен индивид, комуто е причинена вреда.

Примери:

  • Шофиране с превишена скорост;
  • Неблагоприлично поведение;
  • Злоупотреба с упойващи вещества;
  • Гласуване в парламента с чужда карта;
  • Подкупване на отговорно лице;
  • и т.н.

Мисля, че става ясно – не може да се посочи някой конкретен, който е пострадал от тези действия. Разбира се, когато се стигне до катастрофа при превишена скорост, до сбиване при неблагоприлично поведение, до убийство след запой – тогава вече преминаваме към престъпленията с жертви.

Виждам обаче един проблем. Дали някой може да си представи жертвата от гласуването в парламента с чужда карта? Или от подкупа, даден на полицай, при шофиране в насрещното посред нощ в глуха софийска уличка? Вероятно никой не може да си представи реална, физическа жертва. Сигурно и затова тези престъпления биват извършвани ежедневно. В крайна сметка, когато гусин Панчо гласува с картата на кака Мима, това никога няма да доведе до труп. Нали?

Хм, кой знае!

Хайде да преминем към една малко по-абстрактна категория – жертви-“нехора”. Когато потъпкваме правилата и законите по начин, който не би довел до нечие нараняване или нечия смърт, ние оправдаваме себе си – ето, наистина никой няма да пострада. За сметка на това, уважението към правилата страда. То линее, малко по малко чезне. Докато подкупите на всяко ниво в България са сиво ежедневие, а не изключение, ние нямаме право да предявяваме каквито и да било претенции срещу политиците и собствениците на “големия бизнес”. Докато аз съм склонен да се отърва от акт/фиш срещу 10-20-50лв, министърът на полянките и горичките ще е склонен да затвори очите си за някоя ливада. Докато самите хора толерират злоупотребата с правилата, тя няма да бъде прекратена. Защото тази толерантност на практика води до нов, неписан социален закон – “правилата не са задължителни, стига да има как да се отървеш”.

Има още една малка подробност – жертви-хора всъщност има. Просто те си личат по-трудно и обикновено си проличават след време, а не веднага. И нерядко не си даваме сметка, че тези жертви са плод на нещо, което се е случило преди месеци, дори години. Пример? Веднага! Всички знаем какво става по пътищата на България – катастрофи, осакатявания, убийства! Всички ранени и убити са директни жертви от игнорирането на закона за движение по пътищата, и косвени жертви на склонността на шофьорите да дадат подкуп, и на склонността на полицаите да приемат/поискат такъв. Защото тая работа, с подкупите, тотално подрива авторитета на закона за движение по пътищата, както и на съблюдаващите го органи. И тая работа, с подкупите, е започнала да се случва преди много време, за да узрее достатъчно и да започне да дава… жертви.

И да, гласуването в парламента с чужда карта също носи жертви – то е инвалидиране на авторитета на Закона на най-високо равнище. То води до неуважение към правилата от обикновения човек, тъй като онези, които “изковават” законите, сами ги нарушават. Постоянно.

Хайде да се замислим, тогава, дали все пак нарушаването на тези закони е victimless crime?

EDIT:
Линк към статията на Над относно дребната кражба.