Tag: анализ

Posted on

в очакване на Чърчил

“Вървиш ли право пред себе си, няма да отидеш много далеч.”
(Малкият принц, Екзюпери)

Загледан в дървото на своите успехи Премиерът Борисов не вижда гората от проблеми. По-скоро не желае да ги вижда, защото му напомнят колко е несъвършен – като всеки от нас, а така му се ще да е изключителен… Уви! Само ако отмести поглед от това дърво и ще трябва да осъзнае, че е крайно недостатъчно да организираш довършването на 250 км. магистрали и да се съгласиш с построяването на спортна зала, за да влезеш в историята с име на достоен политик.

Истински великите държавни мъже имат други мерни единици, при които асфалтът и бетонът са резултат, а не цел. Доказано най-важно е мотивирането на нацията (не на партията!) за достигане до резонанс на обществената енергия, което пък служи за премахване на всякакви граници поставени от обективните и наглед непреодолими обстоятелства. Това убягва на Премиера, защото втренчването напълно го е лишило от обзор. Ритането на топка в зоните допълнително прихлупва погледа му в тясната рамка на селския стадион. И дотук!

Двадесет месеца интровертно управление гарнирано с екстравертен PR, се оказаха недостатъчни патокът да се превърне в лебед. Очертава се, че и 48 няма да стигнат. Въпреки големите надежди раждането на голям политик не се случи. Случи се лош кавър на особен микс от настоящи, минали или отминаващи авторитарни величия:
Мачизъм и чар от дядо Берлускони, отказ от Жената а ла Саркози, мнителност и липса на великодушие като (странно) нисък мъж – отново Сарко, Путински авторитаризъм, Кадафистки униформен нарцисизъм, Меркелска организираност на кабинета но със Сталински подход към министрите, Живковски хумор, Кобургготска демонстрация на уж финансова незаинтересованост, Костова липса на приятели, Берово отношение към олигарсите, Доганска безочлива откровеност, бърза реакция като Румен Овчаров и ехидност като Румен Петков, аудио-пристрастеност като Никсън и любов към спорта и пурите като Кастро.

Какво липсва в микса?

Липсват следните дребни елементи:
Стратегия, политическа ерудиция, парламентарен опит, компетентност, самокритичност и за съжаление, най-важното – въображение!

“Валяло е, а аз не съм усетил.”
(Евтим Евтимов)

Въображение. Полет на мисълта. Превръщане на минусите в плюсове. Радост от творческото преосмисляне на натрупан опит – свой или чужд. Елитарност и неповторимост. Удоволствие от неординерно преодоляване на трудностите, от постигане на уникални решения. Световна популярност.

Нищо такова не ни се случва. А би могло! Но само ако не ни управляват като коне с капаци по учебниците от 1980-та г., а по тези които ще бъдат издадени през 2020г. Те вече се пишат, ама май няма кой да усети, да ги прочете изпреварващо и да ги приложи на практика.

Какво щеше да стане например, ако в отсечката “Стара Загора – Нова Загора” от магистрала Тракия беше заложено трасе за управление на автомобили на автопилот и поне два пункта за зареждане на електроавтомобили? Малко по-скъпо, но сигурно място в челните заглавия на световната преса и много мераклии да се разходят за да видят това “чудо” насред България.

Ами ако покривът на спортната зала вместо със стандартна защита на хидроизолацията беше изпълнена с фотоволтаично фолио? Американците вече направиха такъв стадион – енергийно независим. Малко по-скъпо, но рекламният ефект щеше да ни осигури няколко последователни поне европейски първенства, с които раходите се покриват, а после произведеният ток сериозно намалява експлоатационните разходи, дори да не се продава по скъпите тарифи.

А околовръстният път? Къде в Европа има скоростна магистрала в населено място без акустични огради? Дали не беше възможно такива огради да има по проект и те да са от слънчеви панели, както фотосоларни, така и за производство на Битова Гореща Вода. Може да се обзаложим, че кандидати за концесия на тези огради ще има достатъчно.
А панелните сгради? Ако Министерството на Регионалното развитие беше започнало да инвестира още от 2010г. в активни (такива, при които консумацията на енергия е по-малка от енергията, която генерират) обществени панелни сгради, каквито най-често са училищата и детските градини, то сега когато иде време за обновяване на частния панелен жилищен фонд, подпомагането щеше да е много по – ефективно.

А малки когенератори в жилищните комплекси? А автоматизирани дву- или триетажни паркоместа в центъра на градовете? А електро-велосипеди с абонаментни карти на всяка метростанция или ЖП спирка?

А спортни или музикални дневни интернати за социално-слаби деца и децата от малцинствата, които ще са по-евтини от безразборните социални помощи?

А задължително обучение по история на България и география на природни и исторически забележителности при провинения с ниска обществена опасност? Или езиково обучение?

И още много, много…Що не обявите един конкурс?

Ей, Големият Политик! Ей вие, всички политици ! Хора! Мислете!

Барон Мюнхаузен е мечтател и лъжец, но е по-известен от всички вас и е донесъл повече пари на автора си отколкото всеки един от вас може да си представи. Негова е крилатата идея да се хване за косата и да се изтегли от блатото. Ние можем друго – да се хванем и да си раздрусаме здраво главите, главите още мозъците и да се възползваме от факта, че нацията още не е затъпяла напълно. Не ни трябват петролни кладенци – стига ни креативността и изобретателността на БЪЛГАРИНА.

Само я отпушете и не й пречете!

– – – – – – – – – – – –

– Един Човек с Богат Житейски Опит (гост-автор безбложник)

Posted on

Излизане от кризата чрез регулация на ФНР в РБ

корупция for dummies
корупция for dummies

Анализатори установиха основната причина за продължителната икономическа стагнация в държавата България. Откритието е направено след обработка на голям обем информация и е наречено от работната група “Фактор на Нестабилност на Рушвета- ФНР”.

Изчисленията показват, че флуктуациите на ФНР водят до икономически сривове. Когато нивата значително надхвърлят т.нар. Класически Рушвет – КР = 10% и ФНР достигне 5, дори 6, това със сигурност действа разрушително. Типичен пример е икономиката на РБ от 2001 до 2009г. В този период ФНР започва от 1, скоростно преминава през 1,5, бързо прескача 2, стабилизира се около 3 и, когато икономиката вече е в зависимост от цели три политически сили, всяка от които “си иска” поотделно, започва да расте бавно от 4 до 6. Играчите на пазара загубват интерес и повечето напускат страната още при ниво 2,5. Дори въвеждането на плосък данък не успява да ги задържи. При ниво 3 спадът в икономиката е осезаем, а последвалият нов растеж на ФНР води до познатата криза през 2008г.

Най-изненадващото обаче е, че когато през 2009 и отчасти 2010г., ФНР внезапно стана и се задържа на ниво 0 (нула – не се шегувам) поради изпадналата в ступор от страх администрация, икономиката вместо да живне – се доразруши! Всъщност това е логично, защото нашата администрация не работи без рушвети, а с малки такива работи много слабо. Страхът да не бъдат заловени, обвинени, набедени или заподозряни отговорните администриращи, доведе до провал на 99% от проектите, които в условия на криза бяха единствен източник на доходи.

Практическият извод е, че Законодателят трябва да въведе регулация на ФНР. При нива от 0,5 до 1,5 факторът действа освежаващо на икономиката. При нива под 0,5 администрацията става незаинтересована и спира да работи. При нива над 1,5 – бизнесът губи смисъл и инвеститорите се оттеглят. Най-стабилен е растежът в зоната 0,7 до 1.

Незабавното отстраняване на открития проблем рязко ще подобри отношението на инвеститорите и ще създаде условия за бързо преодоляване на кризата.

 

Забележка: ФНР = (ИР х КР) / 100,
където ИР = “искан рушвет”,
а КР = “класически рушвет” = 10%

– – – – – – – –

– Един Човек с Богат Житейски Опит (гост-автор безбложник)

Posted on

салатка и ракийка

Emporiki
Emporiki

Виждали ли сте тази реклама на Emporiki Bank? Мен искрено ме забавли. Става за един бърз анализ на класическото българско семейство 🙂

Първо, забелязваме, че експозето е издържано изцяло от гледната точка на един лирически аз, който, според нашата културна и законова рамка, би следвало да е жена, тъй като присъстват правни и културни препратки към институцията “граждански брак”, като например “Мъжът ми” (синята точка с номер 1). От друга страна, образът на “Тъщата” (черната точка с номер 7) би трябвало да присъства единствено ако изложението бе представено от гледната точка на мъжа-съпруг. Все пак ще приемем, че жената-съпруга е основното действащо лице, като вземем предвид йерархичната последователност на участниците, съотнесена към гледната точка на лирическия аз и съответстващите словесни форми използвани в цялостното представяне.

Второто, което привлича вниманието ни е именно въпросната йерархична последователност. След като сме приели, че лирическият аз е жената-съпруга, няма как да подминем факта, че въпреки това мъжът-съпруг е поставен начело на изброяването на актьорите в представената ни сцена. Бихме могли да предположим, че подредбата е по възрастов признак, но няма как да подминем факта, че точки 5, 6 и 7 са очевидно по-възрастни от всички други, а точки 3 и 4, едиствени изброени поименно, би следвало да са отрочетата на точки 1 и 2, именно заради умилителното назоваване с техните собствени имена. Защо тогава съпругът стои начело, бихме се запитали. Това най-вероятно е отражение на патриархалната нагласа у нас. Ще оставим анализа на причините, довели до патриархализацията на българското общество за друг път, за да не се отклоняваме от основната тема.

След като съпругът е поставен начело на тази йерархична класификация, лирическият аз поставя себе си на второ място: точка 2 (в червено) “Аз”. Както вече отбелязахме, точки 3 (Митко, в зелено) и 4 (Ева, в жълто), най-вероятно са децата в семейството на 1&2, където подредбата е или по възрастов признак (Митко е батко), или по полов (Митко е мъж).

Следват точки 5 (в розово) и 6 (в лилаво) – респективно “Майка ми” и “Баща ми” (на лирическия аз), които тотално объркват моята лична идея за подредбата на героите, освен ако “Майка ми” (на лирическия аз) всъщност не е ужасно зла, доминираща бабишкера, в който случай обаче розовото никак не би й отивало, но пък лилавото на “Баща ми” (на лирическия аз) определено би се вписало в ситуацията, имайки предвид семиотичния заряд на въпросния цвят в модерното ни общество (гей).

На последно място в подредбата стои черната седма (7) точка – “Тъщата”. Тук ясно личи фактологическата грешка, която отбелязахме по-горе, тъй като, ако това е едно обикновено българско семейство, въпросната точка би следвало да бъде “Свекървата”. Предполагаме, че цялата е в черно поради липсата на точка 8, която респективно би трябвало, ако приемем моята корекция, да бъде “Свекърът”.

След като проследихме и проанализирахме логиката зад подредбата на действащите лица, следва да разгледаме тяхното участие в схемата на апартамента, който се явява сцена на тяхното взаимодействие. За да улесним читателя, ще разгледаме апартамента стая по стая, като започнем от горния ляв квадрант, “Стая”, и се придвижваме обратно на часовниковата стрелка.

Стая 1:
Първото, което привлича погледа ни, е голямата спалня в средата на стаята. Явно това е брачното ложе на 1 и 2, както също проличава от самата диаграма.  Съпругът спи откъм вратата, за да му бъде по-лесно сутрин да се измъкне от стаята, а съпругата – откъм прозореца, за да може сутрин след като стане да обиколи леглото и да събере разхвърляните дрехи на мъжа си от пода, както си личи от червените двойки разпиляни из стаята. Тъстът и тъщата не обръщат много внимание на спалнята на 1 и 2, като рядко се появяват там, докато черната седмица редовно ходи по петите на клетата домакиня, за да й дудне как не се справя с домакинството и да дозабърсва прахоляка. Децата явно се отбиват от време на време в спалнята на родителите си, но не става достатъчно ясно по какви причини. Вероятно Митко краде от презервативите на родителите си, които, както изглежда, стоят някъде в нощното шкафче от страната на майката, докато Ева се възползва от гримовете на майка си, оставени някъде по шкафчето откъм вратата.

Хол (да не се бърка с “Дневна”):
Всички си висят из хола доволно, като тъстът и тъщата (5 и 6) явно по цял ден узурпират двете удобни кресла вляво, а по някаква причина свекървата (7) обикаля нервно зад тях.

Дневна:
Има само 4 стола, затова семейството се храни на смени, или всеки сам за себе си. Освен тъстът, който явно е низвергнат гастрономически. Вероятно по този начин е била очернена седмицата. ( Бележка: Да се провери дали шестицата не е изчезнала след месец, както и цветовият статус на петицата!)

Килер:
Там вероятно се държат инструменти, защото основно мъжете от семейството ходят там. Появява се и черната вдовица, която сигурно търси още прах, за който да обвини снаха си.

Кухня:
Тук се случват салатката и ракийката: както личи в диаграмата, мъжът (1) не стъпва в това помещение за нищо на света; същото важи и за тъста (5); Митко (3) единствено минава за да вземе парче салам от плота, на който майка му (2) реже усърдно; Ева (4) прелита край хладилника от дъжд на вятър, като може да се предположи, че в него има Cola Light. Останалото пространство е заето от домакинята (2), майка й (5) и свекървата (7), които кълцат, режат, мият, готвят, пекат, пържат, варят, в неистовото си желание да угодят на мъжете в семейството, и вероятно успоредно с това постоянно се карат кое как не се прави.

Стая 2:
Стаята на Митко и Ева – това си личи по двете отделни легла, персон – персон и половина. Митко спи до вратата, ева – до прозореца. Има само едно бюро, еднакво низвергнато и от двете деца. Тази стая е с логична посещаемост от цялото семейство – бащата едиснтвено минава вечер да пожелае на чаветата си лека нощ (или да им удари по един шамар да не се самозабравят), а останалите се ровят из личните  им вещи в търсене на трева, цигари, нерегламентирани банкноти или тайни дневници.

Баня:
Тук е мястото, където си проличава, че единствено 1, 2, 3 и 4 живеят в този апартамент. Или това, или 5, 6 и 7 са изключително нечистоплътни и никога не стъпват в душ-кабината. Или пък се подмиват на мивката. Биде няма.

Вход:
Всички минават през него и незнайно защо се озовават в кухнята. Освен мъжът. Той директно се забива в килера.

Извод:
Нищо не си изведох от анализа, но ми стана забавно. Жалко, че нямат домашен любимец, но с толкова хора постоянно сновящи из къщи, само това им липсва!