консумизъм до смърт

Знаете за Черния Петък, нали? Ако не – да обясня накратко. Това е откриването на коледния пазарен сезон в САЩ. Винаги е в петък. Магазините отварят в 5 сутринта, пред тях има огромни тълпи, които чакат да нахлуят и да опоскат щандовете. Защо? Защото все пак намаленията са доста сериозни.

А защо ли е Черен Петък? По принцип защото е най-натовареният пазарен ден в годината. Тази година, обаче, има друга причина – три смъртни случая в два магазина. Служител на Wal*Mart е бил стъпкан до смърт от нахлуващите клиенти при отключването на магазина. Бременна жена е пострадала в мелето и е била откарана в болница – бебето й е спасено. Хората се редяли на “опашка” (ако може така да се нарече тълпа от над 2000 души), като при отключването на вратите всички вкупом се втурнали да връхлитат в магазина, потрошили вратите… Стадото е стъпкало слабите.

Вторият случай е в голям магазин за играчки на Toys-R-Us в Калифорния – двама мъже, които спорели за нещо в магазина, са се застреляли взаимно. От компанията твърдят, че стрелбата не е свързана с Черния Петък. Дано!

къде сте?

Няма муза. Няма спонтанност. Няма емоция. Няма изненада. Няма душа. Само злободневното е наоколо. Къде отиде поезията? Носталгията? Красотата? Забравих ги.

Къде сте?

свети архангел михаил

Честит имен ден на всички, които днес отбелязват празника на своето име:

Ангел, Ангелина, Анджелина, Анжелина, Анелия, Михаил, Михаила, Михаел, Михаела, Микаела, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Емануел, Емануела, Емануил, Емануила, Емил, Емилия, Емилиян, Рада, Радослав, Радослава, Радко, Радка, Райчо, Райна, Рангел, Рафаел, Рафаил, Рая, Руси, Руска, Руслан, Серафим, Мила, Милен, Милена, Гаврил, Габриела… и всички други, които днес празнуват!

за липите

Четвъртък. Вечер. Натежалият въздух се раздвижва мудно от ненадейно появил се ветрец, тих и ненатрапчив, но все пак освежаващ. Улица “Иван Асен II”, няколко автомобила преминават почти инкогнито. По широкия тротоар бавно се разхождат хора и шумят – весела и лека лятна глъч, тук-таме обагрена от парченца смях. Една усмихната баба разхожда хубаво, пухкаво куче, което сякаш се е ухилило до уши. Всички му се радват и го галят. А липите сякаш се надпреварват коя ще ухае по-сладко, по-силно и по-съблазнително. Откъм “Цариградско” едвам се промъква шумът от трафика и уморено глъхне в бледия сумрак. Бризът довява апетит на талази от някое близко ресторантче. А последните слънчеви лъчи обагрят няколко крехки облачета в тъмночервено.

Усмихнатата баба и ухиленото куче спокойно се разхождат из градинката в квартала. По пейките са насядали други баби, които весело си хортуват някакви бабини работи. Няколко дечица се гонят около катерушките, а майките им от време на време поглеждат строго с едно око към тях, докато нищят своите женски теми и малки тайни. Татковците вероятно гледат мач, спрятат грил, или нещо друго татковско.

София е кротка, тиха, уханна, задушна, лятна.

Ухиленото куче търчи по кучешки из пътечките между старите прохладни кооперации. Някои полянки, наскоро окосени, миришат на трева и влага. Бабата върви спокойно по плочника, стъпквайки случайно няколко черници, паднали от клоните на дръвчето над тротоара. На стълбите на един вход седи рошаво коте и мързеливо, но внимателно, наблюдава кучето. В един момент му омръзва и с пъргав, котешки скок, се покатерва по черницата и грациозно преминава по голям клон, водещ към балкончето на първия етаж. Заравя муцунката си в импровизираната паничка, някогашна консерва пастет, и мъркайки унищожава и последните следи от котешка храна по ръбовете й. През балконската врата се вижда младо семейство, което се смее на нещо по телевизията. Бебето играе на пода с разни бебешки играчки и не обръща внимание никому.

Кучето, с усмивка на муцуна, вече припка припряно обратно към дома. Все така ухилено се спира пред вратата на сградата и търпеливо изчаква бабата да отключи. Двамата изчезват във входа. Горе ги чака вечерята.

По широкия тротоар все така шумят малки групи хора. Вечерта донася още свежест, облачетата чезнат в настъпващия мрак, а тъмнолилавото небе се подготвя да посрещне луната. Липите шушнат нещо в бриза. А той вятърничаво ги подминава, сякаш нищо не е чул.