спейскейк
Снощи, в “Големият избор” на БНТ1, Бойко Борисов каза да ядем тревата.
Един от младите бъдещи политици защитаваше тезата си, че марихуаната трябва да бъде легализирана. Цитира Стария завет, където пише, че всяко растение, което дава семе, трябва да бъде използвано. Бойко Борисов каза, че в Стария завет пише, че всяко растение, което дава семе, може да се яде. И подигравателно каза да си ядем тревата.
(Тук трябва да отбележа, че не знам точния цитат от Стария завет и в момента не мога да го потърся. Също така, не знам дали и къде мога да открия клипче от предаването. Помощ?)
Та… Хайде всички на спейскейка, щото имаме позволението на министър-председателя, при това по националната телевизия!
политрици
Директно поствам линка, че нещо се разядосах.
Отдавна не бях писал, но ето на – трябваше някъде да изпусна парата. Не, да се изповръщам дори!
Бойко Борисов не го харесвам, ясно е.
Слави Трифонов – и него хич не го харесвам. Ако не е ясно – да бъде.
Обаче това е нелепо, гаменско, непрофесионално и неполитическо поведение! Това, бойковото. Ама не-ле-по!
Задават ти в едно от най-гледаните ТВ предавания някакъв въпрос. Не някакъв, няколко. 25. И те “канят” да идеш да отговориш. Да, ясно е, че Славчо си прави PR на гърба на правителството, на гърба на ББ, яхнал вълната на недоволството и страха от вече очаквания крах на крехката ни икономичка…
НО!
Бойко Борисов е министър председател. Шефът! Вождът! Той прави, той струва, той ръководи! (И патки пасе!)
Когато си политик от такъв ранг (no comment) и в най-гледаното “токшоу”, колкото и изчалгарено да е, ти зададат въпроси, ти не се държиш по този долнопробен, нагъл, гаменски, махленски, просташки, мутренски, мачистки начин! Ако ще се правиш на важен – мълчиш! Щом са прости и не са ти на нивото – мълчиш! Ще си играеш на мъдър политик и МЪЛЧИШ!
ИЛИ
Отговаряш на въпросите! Ако в някои от тях има лъжи, неистини, изкривени твърдения и факти – разобличаваш ги! Ако трябва – чакаш 2 седмици, за да може с умните глави да измислите правилните отговори, след което
ОТГОВАРЯШ!
Оф, ядосах се! Не може премиерът ни да се държи и да говори като някой селски бияч/ебач! Колкото и това да се харесва на “народа”, колкото и да звучи “като хората”, колкото и да бил “близък до избирателите” с този си начин на поведение… той е краен.
Оф, и аз се мисля за маркетолог… Ми той човекът се справя – нали така спечели изборите и народната либоф? Направил си е сметката и тя излиза. Ама аз, беден идеалист, по някаква причина си мисля, че трябва да се спазват разни там писани и неписани правила – за поведение, за политикотворение и т.н.
Дрънци.
В крайна сметка може би аз съм тъпичък.
ебенеберемед
Иййй, бре, не се ли научихме…
Кризисни мерки на поразия – страшна работа! Режат отвсякъде – пенсионери, майки, държавни, недържавни, това, онова. Страшно става, хората се сърдят, кипят, може и да прекипят!
И разбира се, ще дойде моментът, в който правителството ще каже “Ами всъщност 1/2 от тия мерки ги сваляме, от нас да мине.”
И ето, щастие ще обземе бедния ни, хрисим народец, защото, видиш ли, някой се бил смилил над нас, направил ни услуга…
И така, за пореден път. Ще ни поискат много, ще изчакат малко, после ще ни поискат половината. Радост неземна! Блян!
А държавният апарат, тоя егоистичен ад, търтеи недни, само ни ебат и не събират медеца. Наготово. И ако не се усетим какъв им е подходът, те ще продължат да ни искат 10, да ни взимат 5 и да се разминават.
Бой! Глад! Ебане!
Да видим дали няма да станем една държава за чудо и приказ – мислеща, можеща, обгрижваща и функционираща.
Радваме се ние на нисък дефицит… Който съществува благодарение на неплащания от страна на държавата към частния бизнес. Който частен бизнес, обаче, бива наказван при неплащания на своите задължения. Интересно – do as I say, not as I do. Бизнесът изнемогва, защото разчита на кредити, които не може да обслужва, щото държавата има нисък дефицит, видиш ли…
Вдигат се какви ли не проценти на какви ли не държавни облагания на хорските доходи, щото да пълним дупката. Ало! Аланкоолу! Ще ни заровите, бе, тупани! А работни места? А икономиката? Къде я забутахте? Що ли не си останах аз в Германия!
И между другото, какво става с ЕвроПарите? Хайде, движете. Мина достатъчно време, можете да спрете да обвинявате другаря Сергей, защото ако досега не сте успели да хванете юздите, явно кончето е твърде тежко за вас. И спрете да ни се извинявате! Обичаме извинения, но не и когато са планирани преди мнимите ви грешки.
Много сте умни, да ви таковам у PR-ите!
Всичко ми ври едновременно в главата – знам за какво говоря, но нямам време да го структурирам сега – закъснявам за работа. По хавлия съм, с чорап на левия крак. Бързам. Обаче това ме плесна по челото току-що и трябваше да го напиша, макар и хаотично.
Ай, махам се!
банките са копелета
Аууу, какво грубо заглавие! Не те е срам, Муйо, да ругаеш така!
Е, аз изобщо не се бях замислял за банките, ама ето на – случи се, замислих се. И какво установявам? Това е една опорочена система. Изключително опорочена! Или поне така изглежда от моите необразовани очи на потребител.
Ето сега мнооооого простичко ще представя моето мнооооого простичко мнение по един казус.
Харесвам си аз нещото Хъ и решавам да си го купя. Ама то нещото Хъ е скъпо нещо – кой има такива пари, да извади да даде за едното Хъ? И кво правя аз? Тегля си Кредит от Банката.
Мммтакааа.
Хъ наистина е много скъпо, обаче, да не си мислите, че е няколко хиляди лева! Мойто Хъ е специално и струва 5 – Банката така ми го оценява, ако не друго. И Банката ми вика “щи дам 3”.
Дади – взимам!
Ениуей, почвам аз да плащам вноски. Лихвите ми са невероятно високи, ако ги сравня с тези в “нормалния” свят на запад, който познавам. Ако там са Пъ%, то тук са около Пъ-по-2 процента. А защо са толкова високи? “В България рискът е висок” е обичайният отговор. Ми така де – щом е висок рискът, значи Банката ще се подсигури. И толкоз!
Хубу!
Плащам си аз вносчиците, пестя от алкохол, купувам си GD вместо Parliament – ще се справим с тия месечни разходи, бе, има начини!
БУМ! – Криза.
А ся де? Тежко ми става, трудно. Да спра цигарите – няма да покрия вноските. Да спра закуските – няма да покрия вноските. Да спра да дишам – се в гъз…
Закъснения, глоби, лихви – текат та се не видят, ще ме удавят.
Идва един ден Банката и вика “Дай си Хъ-то, щото не си плащал!”
Е, давам го – договори, глупости, това-онова… Пък и прави са хората – не съм плащал вноските.
Взимат ми Хъ-то. И без него ще оцелея!
ОБАЧЕЕЕЕЕ!
Хъ-то сега е у Банката и си е тяхно и юридически и физически. То, все пак, е обезпечението за оня кредит дето съм го теглил, нъл тъй? И кво праи Банката? Взима Хъ-то и го пуска на търг – да изкарат и те малко живи парици от него! И на търга Банката продава мойто Хъ за 2.
Начи Хъ-то е оценено на 5, аз съм теглил кредит за 3, Банката го продава за 2.
И нещата са ясни, нали? Банката си ми е взела Хъ-то, което е моето обезпечение, и е правила с него каквото сметне за добре.
Да бе, дрън-дрън ярина!
Банката идва и ми вика “Ало, Муйо, това го продадохме за 2, ама ти си теглил 3, дължиш ни 1!”
Кво?!
“Дааа, освен това тия твойте 3 си имат лихви, та вече вървят към 5, така че скоро ще ни дължиш 3.”
Кво?!
И кво се оказва, поне както го виждам аз с моите мили, тъжни, влажни кравешки Очи?
Има една Банка, която има едни високи лихвени проценти, защото “Рискът в България е висок”.
Същата тая Банка, която си покрива риска с високия процент (и си има там разни специалисти, които изчисляват и преценят риска, та да може да бъде покрит с тия проценти) ме кара да й плащам разликата между моя кредит и това, което тя е успяла да вземе, като е пуснала на търг Обезпечението за тоя моя кредит.
Ми така тя не си ли покрива рискът два пъти? И все с мои пари? Аз плащам двойно за риск?
Ми ние не трябва ли някак да си поделим тоя риск някак?
Ето как мисля, че трябва да стоят нещата:
Искам Хъ, то струва 5, тегля кредит 3, не погасявам достатъчно вноски, губя Хъ, Банката му прави оценка отново, ПО СТАНДАРТИЗИРАНИ ФОРМУЛИ (за амортизация или квот’ там ползват), Хъ-то се оценява а 4.50 и примерно аз не плащам нищо, щото вече съм плащал някакви работи, а Хъ-то струва повече от моя кредит…
И ето разбивката:
Пари — банката ми дава на мен, аз й връщам с вноски
Риск — аз рискувам вноските си и получавам за тях Хъ-то, банката рискува парите за кредита и получава за тях вноските с лихвата и потенциално обезпечение – отново Хъ-то.
Грешно ли мисля?
И една тангента – не е ли забавно, че за да изтеглиш кредит, първо трябва да докажеш, че не ти е нужен?