Ако утре имаш изпит и се чувстваш недостатъчно подготвен, имаш 2 варианта:
А) Да не се явиш и да получиш оценка “Слаб 2”
Б) Да се явиш и да получиш минимум “Слаб 2”
Помоему, второто е по-добрият вариант.
Гласувай!
козунакless
За 2013г. си обещах една тумба неща. Рано е да преглеждам списъка, за да видя докъде съм стигнал, но няколко от важните обещания всъщност хванаха дикиш! Със сигурност онези, свързани с хранене и спорт.
Спрях сладкото, спрях и тестеното. Съвсем. На 100%. Всъщност се хванах с хранителен режим, който смятам за здравословен и пълноценен (wholesome) – ям най-вече сурови зеленчуци, понякога задушени зеленчуци, сурови ядки, печени/варени меса, яйца (варени, бъркани, мишмаш), кисело мляко, масло, сирене и кашкавал. Млечните – сравнително рядко, освен маслото и киселото мляко. Увеличих водата и чайовете, и съвсем ограничих алкохола – бира или червено вино, но много, много рядко.
Това май се явява нещо като средиземноморска диета, или палеолитна, или може би Зоната?
По подобен начин спрях и цигарите – cold turkey. Вече почти година!
А защо пиша за това точно сега?
Защото взе, че дойде Великден. С всичките си изкушения и сладости. Най-вече козунаците.
И какво направих аз?
Реших, че няма да ям козунак. Ще продължа да спазвам режима си и да не консумирам сладко и тестено.
И всички ме зяпнаха невярващо, все едно съм полезно изкопаемо, или внезапно са разбрали, че съм изнасилвач-рецидивист, военен изменник и сатанист едновремнно.
“Ама как няма да хапнеш козунак?!”
“Ти си луд, за лекар си!”
“Е, не, това са крайности, хапни си малко!”
Ми… няма! Не знам за другите, но в моя случай това е все едно да кажеш на recovering алкохолик:
“Абе пийни едно малко, какво толкова! Полезно е за здравето!”
Същото е и с цигарите. Затова от Май 2012 не съм запалил нито една цигара.
Дълготрайните резултати се постигат само чрез дълготрайни промени в начина на живот.
Защото се страхувам, че след една-едничка цигара, или хапка козунак (или шоколад, или торта, или сладолед…), ще последва лавина. Защото бях пристрастен и към двете. Просто явно никой не си дава сметка, че човек може да се пристрасти към сладкото. Аз съм доказателство – може. А има твърде много доказателства, че захарта (и тестените храни, и като цяло преработените /processed?/ храни) е изключително вредна и една от най-сериозните отрови на последните десетилетия.
Моето решение да се откажа от тези храни някак нарушава нормалността на заобикалящата ме среда. И тя се съпротивлява – опитва се да си върне предишното равновесие, постигнато след толкова много години маркетингови усилия, били те от страна на големи корпорации (повечето шоколади, вафли, сладоледи), или на местни браншове (банички, толумбички, милинки)…
(Всеки път като видя реклама на някаква бърза, сладка храна тип вафла или зърнена закуска, в която реклама някой ни обяснява как тази закуска ни била давала още повече енергия, се чудя къде точно в нашето общество има човек – таргет на тая реклама – който е low on energy.)
Дотук – добре. 2 месеца без сладко и тестено, поне 3 пъти на седмица във фитнеса, от време на време джог из парка… Около 14кг надолу от последния набъбващ пик покрай новогодишните празници.
Надявам се, че хората ще спрат да ме гледат все едно имам нещо на лицето, като отказвам торта, парфе, тутманик или баница. Или пържени картофки. Или бира. Като се погледна в огледалото, стигам до извода, че съм си изял моя fair share от тия вкусотии. Ред ми е да се поправя 🙂
Но на агнешко ще си отям!
Хайде, лека нощ 🙂
P.S.
Препоръчвам да гледате това:
грис-халва, ама хубава
Повечето хора, с които съм си говорил за грис-халва, откровено я мразят. Сравняват я със сутляш (гадост!) и мляко с грис (пак гадост!), но то е защото те са я яли приготвена по гадния начин. Това ще рече, че грис-халвата, която са яли, е кремаво-бяла на цвят, с повечко вода… и общо взето напомня на гъста и леко желирана каша.
Бля!
Само че аз харесвам друга една вариация на грис-халвата, която много повече напомня на леко сиропиран кекс, отколкото на каша. И освен това има цвят на симпатичен августовски плажен загар – бронзовка.
Ето рецептата – лесна и бърза:
Загрявате 1/2ч масло в тиганя. Да се разтопи и сгорещи.
Аз използвам един широк и дълбок тефлонов тиган, с отвесни стени, който много точно пасва върху големия котлон.
Сипвате 1ч грис и бъркате, докато стане златистокафяво-бронзов. Неизбежно е някои грисъчинки да станат черни, ама това да не ви разваля хатъра – нека!
Добавете 1/2ч захар, да започне да карамелизира. Поразбърквайте, де!
Сипвате около 3ч вряла вода. Тъй като захарта вероятно ще се втвърди, бъркайте хубаво докато се разтвори и се получи максимално хомогенна смес.
По желание, можете сега да добавите:
– мед
– канела
– ванилия
– джинджифил
– какао (аз пропускам)
– сушени плодове
– натрошени ядки (орехи, бадеми, лешници…)
– кокосови стърготини (връзват се най-вече с ванилията и какаото)
– нещо друго, по желание
Бъркате на среден/слаб огън, докато се посгъсти. Хубавко да се сгъсти!
След това оставете настрана да се охлади – примерно за 1 час. Тогава ще поеме и останалата вода, и ще добие стегнатата текстура, която ще позволи да нарежете на ромбчета и да сервирате в чинийки 🙂
Всъщност, удобен начин да добавите подправките е като ги омешате с пудра захар, вместо да ги включвате в самата грис-халва, и поръсите върху парчетата. По този начин, ако не ви допадне комбинацията с канела, поне няма да сте съсипали всичко.
Ето една (грозна) снимка отпреди доста време – вярно, правена е вечерта, при лоша светлина, но горе-долу показва цвета на по-вкусната грис-халва.
изненадващо добра комбинация
Нахут 2-в-1! Взаимнодопълващи се рецепти, за една изненадващо добра комбинация, за разлика от всички разтворими кафета (които, както съм споменавал, според една моя много любима приятелка, никак не са изненадващо добра комбинация, щото всички отдааавна я очакват).
Вкратце, накиснатият нахут се ползва за да се спретне една обикновена супичка, а след това половината нахут от супичката се турга в манджа с патладжани и канела.
Супер, а? 🙂
Рецептата първо видях от леля ми и чичо ми, а после майка ми я поразкърши.
Най-напред 300гр нахут се накисват за 12 часа. Това, защото ползваме сушен нахут за готвене. Ако не се накисне, има текстурата на пресни речни камъчета.
След това се прави нахутена супичка с всичкия нахут:
Продукти:
– нахут
– лук
– чесън
– морков
– чушка
– разни подправки (в случая – шепа сушени зеленчуци асорти)
– копър
– магданоз
– сол
– черен / бял / розов / зелен пипер
– домати
Приготовление (на супата):
Всичко, освен доматите, чушките, солта, копърът и магданозът, се сварява на супа.
Тези неща се добавят чак след като нахутът е сварен, но това всеки го знае.
А чушките се добавят СЛЕД стъпката с отцеждането, описана по-долу.
След това супата може да си се досвари, за да омекнат.
Количествата на продуктите са по желание.
Половината от нещата (още не са добавени чушките, но кой знае дали няма да е супер вкусно и с тях?) се отцеждат и се заделят настрана. Защото ще участват в манджата с нахут и патладжан.
Продукти:
– половината нахут (с разните работи от супата)
– патладжан (2 до 4 по-едри)
– домати (горе-долу колкото патладжаните)
– моркови (2-3 по-едри)
– лук (1-2 големи глави)
– чесън (на кеф)
– зехтин (за запържване и задушаване)
– канела (1/4чл до 1/2чл, зависи колко “арабско” го искате)
– кориандър (като канелата)
– кимион (може малко повече от канелата)
– черен / бял / розов / зелен пипер (колкото искате)
– сол (на вкус)
– куркума (optional, до 1чл)
– бяло вино (максимум 1ч)
Май това е всичко…
Приготовление:
Продуктите се нарязват на кубчета (е, лукът може на големи полумесеци, а скилидките наполовина), като гледаме да са горе-долу 2 пъти по-големи от зъната нахут.
Чесънът, лукът и морковът се запържват и задушават в зехтина.
Когато поомекнат и позлатеят, се добавят поправките без черния пипер.
След като се поразбърка малко и се усети ароматът им, се добавят кубчетата патладжан и се позапържват/задушават леко.
Добавят се нахутът, кубчетата домати, бялото вино.
Тъй като гоним консистенция на по-гъста яхния, добавете по желание вода, ако зеленчуците не пуснат достатъчно.
Оставете да бълбука половин час.
Пиперът и солта се добавят сега.
Струва ми се, че го преразказах сравнително точно. Да си оближете пръстите!
И да, може да изключите канелата, ако чак пък толкова много ви пречи 🙂
teh сосът
Преди да премина към следващото ниво на антисланинеста вманиаченост и хранителни режими (все неща, които карат бабите ми да ми кажат “иди на доктор, маме”, а батко ми от Мелник да ми заяви “какъв мъж беше, шо станá?”) и да се откажа (доколкото мога) от млечните продукти, реших да споделя една от малкото комбинации, в които харесвам – не, даже обичам – кисело мляко.
Защото, да, както не обичам плодове, така не си падам и по кисело мляко, цедено биволско мляко, йогурт и всичките му разновидности, дори и ако е сервирано с нутела.
Но именно този сос – да, това е простичък сос – ми е любим. И ще ми липсва. Особено като завършващ щрих на салатата със сурови тиквички…
Сосът:
– 1 кисело мляко
– 1-3сл. тахан (сусамов, но може и ленено-сусамов, или пък по желание)
– чесън (нахаванчен със сол, на вкус, аз съм фен)
– зехтин (колкото – толкова)
– копър (аз наситням цяла връзка заедно с дръжките)
– магданоз (вж. “копър”)
– сокът на 1/2 лимон (тук @AlexxPetrenko ме подсети, че съм го забравил)
Мешате докато се омеша. Et voila!
Салатата:
– 1-2 сурови тиквички, измити и нарязани на кубчета
– 1-3 печени чушки (може и от буркан) нарязани наситно
– нещо друго, ако ви хрумне, но (изненада!) може и без
– гореспоменатият сос
Пак мешате докато се омеша. Et voila! C’est la vie 🙂
Ай, наздраве!
EDIT:
В пролетната версия на салатата, чесънът може да бъде пресен, нарязан на кръгчета и добавен към зеленчуците, вместо към соса. Пак става чудесно 🙂