Анализатори установиха основната причина за продължителната икономическа стагнация в държавата България. Откритието е направено след обработка на голям обем информация и е наречено от работната група “Фактор на Нестабилност на Рушвета- ФНР”.
Изчисленията показват, че флуктуациите на ФНР водят до икономически сривове. Когато нивата значително надхвърлят т.нар. Класически Рушвет – КР = 10% и ФНР достигне 5, дори 6, това със сигурност действа разрушително. Типичен пример е икономиката на РБ от 2001 до 2009г. В този период ФНР започва от 1, скоростно преминава през 1,5, бързо прескача 2, стабилизира се около 3 и, когато икономиката вече е в зависимост от цели три политически сили, всяка от които “си иска” поотделно, започва да расте бавно от 4 до 6. Играчите на пазара загубват интерес и повечето напускат страната още при ниво 2,5. Дори въвеждането на плосък данък не успява да ги задържи. При ниво 3 спадът в икономиката е осезаем, а последвалият нов растеж на ФНР води до познатата криза през 2008г.
Най-изненадващото обаче е, че когато през 2009 и отчасти 2010г., ФНР внезапно стана и се задържа на ниво 0 (нула – не се шегувам) поради изпадналата в ступор от страх администрация, икономиката вместо да живне – се доразруши! Всъщност това е логично, защото нашата администрация не работи без рушвети, а с малки такива работи много слабо. Страхът да не бъдат заловени, обвинени, набедени или заподозряни отговорните администриращи, доведе до провал на 99% от проектите, които в условия на криза бяха единствен източник на доходи.
Практическият извод е, че Законодателят трябва да въведе регулация на ФНР. При нива от 0,5 до 1,5 факторът действа освежаващо на икономиката. При нива под 0,5 администрацията става незаинтересована и спира да работи. При нива над 1,5 – бизнесът губи смисъл и инвеститорите се оттеглят. Най-стабилен е растежът в зоната 0,7 до 1.
Незабавното отстраняване на открития проблем рязко ще подобри отношението на инвеститорите и ще създаде условия за бързо преодоляване на кризата.
Забележка: ФНР = (ИР х КР) / 100,
където ИР = “искан рушвет”,
а КР = “класически рушвет” = 10%
– – – – – – – –
– Един Човек с Богат Житейски Опит (гост-автор безбложник)
Виждали ли сте тази реклама на Emporiki Bank? Мен искрено ме забавли. Става за един бърз анализ на класическото българско семейство 🙂
Първо, забелязваме, че експозето е издържано изцяло от гледната точка на един лирически аз, който, според нашата културна и законова рамка, би следвало да е жена, тъй като присъстват правни и културни препратки към институцията “граждански брак”, като например “Мъжът ми” (синята точка с номер 1). От друга страна, образът на “Тъщата” (черната точка с номер 7) би трябвало да присъства единствено ако изложението бе представено от гледната точка на мъжа-съпруг. Все пак ще приемем, че жената-съпруга е основното действащо лице, като вземем предвид йерархичната последователност на участниците, съотнесена към гледната точка на лирическия аз и съответстващите словесни форми използвани в цялостното представяне.
Второто, което привлича вниманието ни е именно въпросната йерархична последователност. След като сме приели, че лирическият аз е жената-съпруга, няма как да подминем факта, че въпреки това мъжът-съпруг е поставен начело на изброяването на актьорите в представената ни сцена. Бихме могли да предположим, че подредбата е по възрастов признак, но няма как да подминем факта, че точки 5, 6 и 7 са очевидно по-възрастни от всички други, а точки 3 и 4, едиствени изброени поименно, би следвало да са отрочетата на точки 1 и 2, именно заради умилителното назоваване с техните собствени имена. Защо тогава съпругът стои начело, бихме се запитали. Това най-вероятно е отражение на патриархалната нагласа у нас. Ще оставим анализа на причините, довели до патриархализацията на българското общество за друг път, за да не се отклоняваме от основната тема.
След като съпругът е поставен начело на тази йерархична класификация, лирическият аз поставя себе си на второ място: точка 2 (в червено) “Аз”. Както вече отбелязахме, точки 3 (Митко, в зелено) и 4 (Ева, в жълто), най-вероятно са децата в семейството на 1&2, където подредбата е или по възрастов признак (Митко е батко), или по полов (Митко е мъж).
Следват точки 5 (в розово) и 6 (в лилаво) – респективно “Майка ми” и “Баща ми” (на лирическия аз), които тотално объркват моята лична идея за подредбата на героите, освен ако “Майка ми” (на лирическия аз) всъщност не е ужасно зла, доминираща бабишкера, в който случай обаче розовото никак не би й отивало, но пък лилавото на “Баща ми” (на лирическия аз) определено би се вписало в ситуацията, имайки предвид семиотичния заряд на въпросния цвят в модерното ни общество (гей).
На последно място в подредбата стои черната седма (7) точка – “Тъщата”. Тук ясно личи фактологическата грешка, която отбелязахме по-горе, тъй като, ако това е едно обикновено българско семейство, въпросната точка би следвало да бъде “Свекървата”. Предполагаме, че цялата е в черно поради липсата на точка 8, която респективно би трябвало, ако приемем моята корекция, да бъде “Свекърът”.
След като проследихме и проанализирахме логиката зад подредбата на действащите лица, следва да разгледаме тяхното участие в схемата на апартамента, който се явява сцена на тяхното взаимодействие. За да улесним читателя, ще разгледаме апартамента стая по стая, като започнем от горния ляв квадрант, “Стая”, и се придвижваме обратно на часовниковата стрелка.
Стая 1:
Първото, което привлича погледа ни, е голямата спалня в средата на стаята. Явно това е брачното ложе на 1 и 2, както също проличава от самата диаграма. Съпругът спи откъм вратата, за да му бъде по-лесно сутрин да се измъкне от стаята, а съпругата – откъм прозореца, за да може сутрин след като стане да обиколи леглото и да събере разхвърляните дрехи на мъжа си от пода, както си личи от червените двойки разпиляни из стаята. Тъстът и тъщата не обръщат много внимание на спалнята на 1 и 2, като рядко се появяват там, докато черната седмица редовно ходи по петите на клетата домакиня, за да й дудне как не се справя с домакинството и да дозабърсва прахоляка. Децата явно се отбиват от време на време в спалнята на родителите си, но не става достатъчно ясно по какви причини. Вероятно Митко краде от презервативите на родителите си, които, както изглежда, стоят някъде в нощното шкафче от страната на майката, докато Ева се възползва от гримовете на майка си, оставени някъде по шкафчето откъм вратата.
Хол (да не се бърка с “Дневна”):
Всички си висят из хола доволно, като тъстът и тъщата (5 и 6) явно по цял ден узурпират двете удобни кресла вляво, а по някаква причина свекървата (7) обикаля нервно зад тях.
Дневна:
Има само 4 стола, затова семейството се храни на смени, или всеки сам за себе си. Освен тъстът, който явно е низвергнат гастрономически. Вероятно по този начин е била очернена седмицата. ( Бележка: Да се провери дали шестицата не е изчезнала след месец, както и цветовият статус на петицата!)
Килер:
Там вероятно се държат инструменти, защото основно мъжете от семейството ходят там. Появява се и черната вдовица, която сигурно търси още прах, за който да обвини снаха си.
Кухня:
Тук се случват салатката и ракийката: както личи в диаграмата, мъжът (1) не стъпва в това помещение за нищо на света; същото важи и за тъста (5); Митко (3) единствено минава за да вземе парче салам от плота, на който майка му (2) реже усърдно; Ева (4) прелита край хладилника от дъжд на вятър, като може да се предположи, че в него има Cola Light. Останалото пространство е заето от домакинята (2), майка й (5) и свекървата (7), които кълцат, режат, мият, готвят, пекат, пържат, варят, в неистовото си желание да угодят на мъжете в семейството, и вероятно успоредно с това постоянно се карат кое как не се прави.
Стая 2:
Стаята на Митко и Ева – това си личи по двете отделни легла, персон – персон и половина. Митко спи до вратата, ева – до прозореца. Има само едно бюро, еднакво низвергнато и от двете деца. Тази стая е с логична посещаемост от цялото семейство – бащата едиснтвено минава вечер да пожелае на чаветата си лека нощ (или да им удари по един шамар да не се самозабравят), а останалите се ровят из личните им вещи в търсене на трева, цигари, нерегламентирани банкноти или тайни дневници.
Баня:
Тук е мястото, където си проличава, че единствено 1, 2, 3 и 4 живеят в този апартамент. Или това, или 5, 6 и 7 са изключително нечистоплътни и никога не стъпват в душ-кабината. Или пък се подмиват на мивката. Биде няма.
Вход:
Всички минават през него и незнайно защо се озовават в кухнята. Освен мъжът. Той директно се забива в килера.
Извод:
Нищо не си изведох от анализа, но ми стана забавно. Жалко, че нямат домашен любимец, но с толкова хора постоянно сновящи из къщи, само това им липсва!
Това са “правилата на живота” според Бил Гейтс. Всъщност може и друг да ги е казал, но ги приписват на Били-бой. Както си личи, те произлизат от студения, безличен свят на корпоративна Америка.
Аз не ги харесвам и не смятам да живея живота си спрямо тях. Сигурен съм, че много други хора са съгласни с мен.
Между другото, “Тайната” говори ли ви нещо?
Rule 1: Life is not fair – get used to it!
Всъщност, животът е такъв, какъвто си го направим (или причиним). Аз съм си мрънкало (и всеки, който ме познава, ще го потвърди), но това не означава, че смятам, че животът ми е подреден от някой друг. Получаваме онова, което си “поръчаме”.
Rule 2: The world doesn’t care about your self-esteem. The world will expect you to accomplish something BEFORE you feel good about yourself.
Не! Не! Лош Били! Вместо да се зорим да постигнем “нещо” и чак тогава да се почувстваме добре, би трябвало да се чувстваме добре когато вършим нещо. Само тогава то ще го правим добре. Всъщност Били ни дава съвет как да правим нещо за Другите. А това, вярвам, не е правилният път.
Rule 3: You will NOT make $60,000 a year right out of high school. You won’t be a vice-president with a car phone until you earn both. Хм, предполагам, че всичко зависи от целите, които си поставим. Тук е прав. Но дали аз искам точно това? Аз предпочитам да бъда себе си, да съм заобиколен от приятели, да бъда обичан и да обичам. И да мога, правейки онова, което харесвам, да успея да осигуря собствения си комфорт. Без ексцесии.
Rule 4: If you think your teacher is tough, wait till you get a boss. Както има преподаватели, които се гордеят с това колко много от учениците си “късат”, така има и шефове, които градят име и самочувствие чрез нечовешко поведение. Един нормален човек не би търпял такъв “шеф”. Работа има и ще има, докато има хора.
Rule 5: Flipping burgers is not beneath your dignity. Your Grandparents had a different word for burger flipping: they called it opportunity. Е, да, ще се съглася. Няма работа, която е недостойна. Но има работа, която е неподходяща. Всеки има умения, талант, желания… Проблемът е, че твърде много хора смятат, че искат нещо, докато всъщност не осъзнават, че се поддават на нечий натиск (среда? семейство? общество?) и неосъзнато заместват реалните си желания с чуждите очаквания.
Rule 6: If you mess up, it’s not your parents’ fault, so don’t whine about your mistakes, learn from them. За грешките е прав – те са уроците на живота. Вместо да посърнем, да се свием и да се предадем, най-добре да извлечем полза от тях. Колкото до родителите – средата влияе, казах го и в предната точка. Да, вината е наша, макар и неосъзната и неумишлена – просто понякога не знаем как да слушаме себе си.
Rule 7: Before you were born, your parents weren’t as boring as they are now. They got that way from paying your bills, cleaning your clothes and listening to you talk about how cool you thought you were. So before you save the rain forest from the parasites of your parent’s generation, try delousing the closet in your own room. Това дори не мога да го приема за съвет – звучи ми по-скоро като някакъв частен случай. Всъщност не знам как да го коментирам. Ако ми хрумне нещо, ще допълня.
Rule 8: Your school may have done away with winners and losers, but life HAS NOT. In some schools, they have abolished failing grades and they’ll give you as MANY TIMES as you want to get the right answer. This doesn’t bear the slightest resemblance to ANYTHING in real life. Абе какво означава “real life”? Сякаш животът преди завършването е нереален? Глупости на търкалета! Ще бъдеш “лузър” ако живееш като такъв. Ще бъдеш “уинър”, ако се чувстваш такъв. Отново корпоративен студ!
Rule 9: Life is not divided into semesters. You don’t get summers off and very few employers are interested in helping you FIND YOURSELF. Do that on your own time. Хм, отново корпоративен студ. Били да не мисли, че животът се изчерпва с работа в голяма компания? Ако човекът, за когото работите, не е склонен да ви помогне да откриете себе си, значи сам не знае какво е полезно за него. Ако, обаче, ви помогне, като ви насърчава, като ви учи, като общува с вас – тогава той ще получи много повече от добър и ценен служител.
Rule 11: Be nice to nerds. Chances are you’ll end up working for one.
Дискриминация! Be nice to everyone! Или поне към онези, които го заслужават. Иначе има ли значение дали ще работите за nerd? Или за блондинка? Или за шишко? Или за китаец? Защо ли си мисля, че това е просто етикет, а самата същност на човека е много по-богата?
Ако кликнете > тук < ще помогнете при изчислението на дигиталното влияние на muiiio.com 🙂
Това е нещо, което WebIt са решили да измерят. Доколкото е възможно.
Разбира се, повече от ясно е, че това не е обективно измерване. Или измерване изобщо. Всъщност мисля, че просто чрез обикновен спам ще се окажа особено влиятелен 🙂
Това все пак е забавен трик за популяризиране на WebIt. Разчита на алчността и лакомията на хората; на желанието им да се видят по-големи и по-важни; на суетата и нарцисизма. А както един приятел ми е казвал, това са неща, на които може да се разчита, нали така?
