сара

Сара Тавареш дойде в София и ми причини една страхотна вечер. Нямам повече какво да кажа, то не може да се опише 🙂

 

музика за тялото

Аз пък не плюя по чалгата и не я хуля, не я отричам, не я ненавиждам.

Мислил съм за нея – какво е чалгата?

С няколко думи, според мен чалгата – в днешния си облик – е комерсиализация на еволюиралия криптофолклор (с екзотични елементи), възможна поради освобождаването на обществото ни от някои остарели системи на табуиране, вследствие на рязкото нахлуване на западно културно влияние след дълги години на “планова култура”.

Криптофолклор винаги е имало – блажен (ударението на “а”) фолклор, онзи, дето не е за пред хората. Онази част от фолклора ни, която е тясно свързана с плътското. То всъщност немалка част от не-крипто-фолклора също е косвен образ на плътското. Да бе, във фолклора има много секс! Само че скрит-покрит. А криптофолклорът, за който малко хора си дават сметка, той всъщност е нескритият.

Та, значи, този криптофолклор не е публичен – не са песните и танците за мегдана. Те са едни други песни и танци, за пред малко хора, близки хора, и обикновено свързани с определени събития (годеж?). И не са публични заради табуизацията. За секс не се говори.

Е, ок, не се е говорело – днес вече далеч по-свободно си говорим за секса. Някои табута отмират с времето. И ето, днес сме по-освободени, по-разкрепостени, по-либерални…

Чалгата си е съществувала и преди, тя не е нещо ново. Само че през годините на “комунизъм” у нас, тя е била потискана, защото текстовете й обикновено са били “нечисти”, а и самата музика е била “замърсена” с небългарски елементи. И колкото и да е странно, комунистическият режим, който никак не обичал религията, е налагал едни обществени норми, които в същността си определено са юдео-християнски. И по този начин естественото развитие на криптофолклора е било прекъснато.

И идва един прекрасен миг, в който завесата се къса, стената пада, Западът нахлува… и отнася бента, който е държал блажното. И блажното се разлива, след като толкова години е било затлачено.

Капитализмът и свободния пазар стъпват на българска земя и разни хора започват да откриват разни начини за правене на разни пари. Блажното вече е даденост, само че в голяма степен привнесено – все пак в Сърбия “турбо-фолкът” никога не е бил чак толкова забранен. Сръбската музика (турбо-фолк), а и гръцката (лаико и скиладико) дават мощен тласък на родната чалга, която заема всякакви елементи от тях. Близостта на звученето с някои песни от “Пирин фолк” и “Пирин фест” (там пък какво се случи?) свързва чалгата по-здраво и с нашия собствен фолклор.

И ето на – комерсиален продукт, рожба на политически, социални и икономически предпоставки, на културни влияния, на човешкото влечение към плътското, на избледняването на сексуалното табу, на свободата…

Според мен чалгата не е лоша, доколкото тя е един естествен развой на нещата. Лошото е когато в името на плътското забравим духовното.

И противното също е лошо – ние сме хора, а човек има и душа и тяло.

Затова аз не плюя по чалгата и не я хуля, не я отричам, не я ненавиждам. Не съм пуритан, нито съм светец. И аз тяло имам, и аз душа нося.

Колкото до това какво получава чалгата от противопоставянето между нея и всички други музикални жанрове – това ще го пиша по-нататък, след като си завърша дипломната работа 😉

бабушки

Две бабушки. Първата – от 1980 година, когато Западът се е страхувал от загадъчните и подмолни нрави на хората отвъд Желязната завеса. Втората – почти 30 години по-късно, когато всички, чиито животи са свързани със Студената война, познават така наречената ostalgie.

Kate Bush – Babooshka

Miss Platnum – Babooshka 2009

В България също познаваме тази ostalgie. Тук може би трябва да я наречем “соцталгия”. Това не е носталгия по Соц-а сам по себе си. По-скоро е едно романтизиране на ежедневието през онези години. Немалко хора помнят портокалите по Нова година, стъклената и кирилизирана Кока-Кола, зелените бутилки “Веро”… Всъщност самото съществуване на “Инвентарна книга на Социализма” е доказателство за соцталгията, която все пак изпитваме.

дъното

Полит-фолк.

Не знам това на какво е олицетворение – на музикалната ни индустрия, или на политиката в България.

нови песни от реклами

Тъй като повечето гугълски попадения в блога ми са резултат на търсене за “песента от новата реклама на глобул/германос”, реших все пак да ги сложа тук. Поне да има смисъл хората да кликат!

Първа е песента от рекламата на Globul, в която светът е различен за всеки от нас. Благодаря на Sve за информацията!

Следва песента от рекламата на Germanos, където един младеж разпъва някакви виртуални-интерактивни чудеса пред хората, преди да иде в магазина.