пак държавата

Това ще стане малко дълго, ама си трябва! В news.bg прочетох статия от читател, в която той/тя изрежда 20 причини, поради които България не е европейска държава. Това, което ще направя тук, няма да отрече тези 20 точки, а просто ще промени, поне отчасти, перспективата. Първо, в курсив, ще изложа мнението на автора, след което ще коментирам.

1. В нормалните европейски държави има 3-4 до десетина основни партии, в България са регистрирани над 330.

Така е, вероятно, без да съм достатъчно информиран за броя партии в Германия, или Италия, примерно. Но защо има толкова партии в България? Може би защото всеки знае повече, може повече, иска повече? Защото дори в една единствена партия рядко се стига до консенсус? Защото май българинът не е свикнал на компромиси? Все пак хората в тия 330+ партии са първо българи, после политици и партийци.

2. В нормалните европейски държави политиците, когато сбъркат се извиняват на електората и подават оставка веднага, в България никой не се извинява, а обвинява опозицията в политически поръчки и досега никой политик не е осъден или влязъл в затвора.

Това е така, тук няма място за съмнение. А проблемът какъв е? Дали отново не е у нас? Забравяме бързо! Не прощаваме – за да простим, трябва да помним. Паметта на нашето общество е кратка, поне що се отнася до важните неща. Освен това, българинът не умее да признава своите грешки. Тук не знам дали изобщо да се занимавам да давам примери. Ако се сетя някой достатъчно битов пример – ще го добавя после.

3. В европейските държави има независими профсъюзи, у нас и двата отдавна са разпределили и узаконили имотите си и претенциите си и само надигат глас от време на време да оправдаят съществуването си и парите, които получават пак от нашите данъци и вноски.

Какво да ви кажа, профсъюзите не биха могли да имат каквато и да е власт над каквото и да било, ако не ги подкрепяха хора. Зад тях стои народът. И пред тях, и около тях… И какво означава това? Че тези, които подкрепят профсъюзите са доволни от тях? В такъв случай, те си вършат работата. А ако все пак въпросните хора са недоволни от работата им, защо мълчат? “Сведена главица…”?

4. В нормалните европейски държави има нормално правосъдие, с ясни закони и норми, важащи за всеки, у нас правораздавателната система е толкова “независима”, че не се знае кой на кого колко плаща, може да те осъдят за откраднати вафли за 30 лв. на ефективен затвор, а за отмъкнати милиони – оправдан.

Тук стигаме до моя любим омагьосан кръг. Пределно ясно е на всеки българин, че за да успее да свърши нещо като хората, особено що се отнася до бизнес – дребен, среден или исполински – трябва се занимае с едни незаконни неща. Подкупи, обикновено. Колко от вас са давали 10-20лв на полицай? Колко от вас са пробутали кутия бонбони на лелката зад гишето в някоя административна съборетина? Колко от вас са подарили бутилка, “която не се търкаля”, на някой директор? Омагьосаният кръг, обаче, прави така, че тия работи са неизбежни. Да, така е – ако решим да бъдем идеалисти и да държим на някакви свои болни принципи, може и никога да започнем свой бизнес, защото навсякъде ще ни спъват.

Обаче има още едно нещо, не е само утвърденият омагьосан кръг, в който всички ние, щем не щем, търчим като изоглавени. А именно… Колко от вас са изпреварвали на двойна непресечена? Колко от вас карат с 80км/ч в градски условия? Колко от вас са давали 10-20лв на полицай? (А колко от вас разказват историята с гордост?) Мога да задавам още въпроси, но няма – I’ve made my point.

5. В нормалните европейски държави няма “мутри” и селски феодали, помпозно перчещи се с луксозни джипове и охрана, у нас всеки по-як борец, който може да си напише и каже правилно името става “бизнесмен” със съответната охрана, джипове, яхти, мутреси.

Абе има си ги тия с перченето, навсякъде ги има. Само дето тук е по-лесно да станеш “голям”. Няма да говорим за ония малоумници, които карат гигантски, скъпи, харчещи, черни (или бели) чудовища, а живеят в апартаментчета из крайните квартали – това явно е въпрос на ценностна система. Ще говорим за другите, които имат връзки в утвърдените високи етажи и не се притесняват да ги използват. Моята любима думичка – непотизъм. Българският й еквивалент, както писах по-преди, е “шуробаджанащина”. Ясно е за тия, дето имат отдавнашни приятелски и роднински връзки с “хората с парите”. Но се сетете за другото – то е малко като да занесеш на някой важен една от гореспоменатите бутилки (или пачка в пликче), само че да ги занесеш пре-фактум – да изградиш някакви полу-топли взаимоотношения, да направиш някакви услугички, които някога ще можеш да осребриш.

6. В европейските държави забраниха със закони компартиите и всичките им символи, вкл. бившите ченгета и служби, у нас ченгетата станаха директори на банки и заеха важните държавни служби, БКП се преименува на БСП и реши, че вече е модерна лява европейска партия и продължава да има наглостта да иска да управлява.

Така. Не мисля, че са забранени комунистическите партии. Най-малкото, в достатъчно европейски държави съществуват такива и днес, като дори участват в управлението, било то и с минимален брой представители. Иначе хамелеонщината в България е ясна – едни се кръстиха “Социалисти”, други се отцепиха и взеха, че се забиха из разните десни партии. Но това, че те са успели да се набутат в управлението, че са се задържали там горе, че са се налапали… е резултат от липсата на реакция. Винаги сме ги избирали ние. Всеки има правото на “наглостта да иска да управлява”. Въпросът е дали ще му бъде гласувано това доверие. И поговорка си имаме – не е луд тоя, дето яде баницата, луд е оня, дето му я дава.

7. В Европа бяха обявени всички бивши служители на ДС и подобните комунистически репресивни служби, у нас се изваждат от време на време преди избори по някой компромат.

Ще призная, че не съм запознат с еквивалентите на ДС из Европа, нито с начина, по който са действали другите държави по тоя въпрос. Аз имам особено мнение относно досиетата. Имало е хора, които под заплаха за собственото си семейство са станали “агенти” и са докладвали минимални и безвредни подробности. Имало е хора, които с удоволствие са тъпчели останалите, за да се издигнат. Всякакви ги е имало – но разграничението няма да фигурира из досиетата. От друга страна, аз съм убеден, че 20 години след падането на завесата, най-важните досиета са изчезнали, или поне са били надлежно обработени. Сигурно са останали само онези, които са удобни за нечии цели. И сега тези досиета се използват от нашите политици като лост. Защото всеки се връзва!

8. В Европа политиците си подават оставката при най-малкото съмнение за корупция или за един дребен подарък, у нас се заменят гори и земи с декари, строят се хотели и дворци на партийни лидери и велможи и никой не го е еня.

Тъй, тъй. Preaching to the choir. Съгласен съм. Обаче това всички го знаем! Всички роптаем! Всички мрънкаме! И ето, идва великия ден, в който Мишо (това съм аз, за да не се обиди някой) става политик, или заема някаква отговорна длъжност из раздутата ни администрация. И, о, небеса! – той за има-няма година започва да върши същите лайнарщини! Намира начин да помогне на мама и тате, на приятели и познати… Ама не е лесно, цялата ти рода до 29-то коляно идва та ти се моли с тъжни очи! А как да откажеш на кака и батко? Та те са те дундуркали докато си бил бебок! Или всички приятели? Та нали именно Митко те е носил на гръб толкова пъти след студентското пиянстване! Хмм… Та от една страна проблемът е у Мишо, който не умее да казва “НЕ!”. От друга страна, проблемът е у всеки един българин, който с удоволствие ще се възползва от връзките си из родните политически слоеве.

9. Във всички европейски държави минималните работни заплати са над 400-500 евро на месец, в България все още се радваме на 150-200 лв. Ако ни ги дадат.

Е, айде сега! Това вече е макроикономически проблем! Тук причината не е само в България – все пак на Запада му е по-удобно да има един сравнително изгоден буфер. Това че сме част от ЕС не означава, че всички е ЕС са равни! Ако беше така, то отдавна земеделието във Франция и Германия щеше да е отстъпило на българското – наистина, тук би било по-изгодно. Тук проблемът е наш, но причината е колкото в България (неблагодатна почва за чуждестранни инвестиции – ми как, като постоянно им искат подкупи!), толкова и извън нея.

10. В нормалните европейски държави законите са такива, че ако работодател не плати на работниците си, бива глобяван или съден, у нас не плащат с месеци и никой не им търси сметка.

Ох, сложен проблем! Наистина заплетен. Сигурно ги има онези работодатели, които не плащат ВЪПРЕКИ наличието на финансови ресурси. Но все си мисля, че повечето пъти самият работодател е доволно затънал – особено напоследък. Ако все пак работодателят е такъв гад, че да вдига палати, но да не дава заплати, тогава – напуснете! Или съдете! А… О… Вярно, като напуснете може и да не успеете да намерите нова работа, особено извън големите градове. О… А… Вярно, ако решите да съдите някого, то има да се влачитепо съдилища, докато най-сетне се окажете губеща страна… Дааа, значи тук проблемът е 1) в спазването на законите (ама нали те съществуват, за да бъдат нарушавани?), и 2) в съдебната система. Е, продължавам да смятам, че проблемът със законите е въпрос на манталитет. А съдебната система… Тя също. Може би малко по-нататък ще успее да стане ясно.

11. В Европа с пари от еврофондовете си направиха модерни магистрали, летища, гари, у нас парите изчезнаха разпределени по братски и по партийно, а инфраструктурата ни е най-лошата в цяла Европа.

Вече започвам да се повтарям. Ами да – има хора във властта, които имат роднини в какви ли не фирми! Спомнете си Мишо (споменат по-горе), който сигурно би направил всичко възможно да възложи проект на тате!

12. В Европа се дават субсидии на селскостопанските производители и се произвеждат качествени храни, у нас субсидии няма, но ние ядем сурогати и фалшификати на по-високи цени.

А стига бе! Значи в България се нарушават някакви си там ПРАВИЛА за качеството на хранителните продукти? Но как така? Кой у нас би нарушил закон? А, момент – това го обсъдих по-горе. Иначе смея да твърдя, че един български домат е десетки пъти по-вкусен от всеки френски. Иначе, ако знаете, че някой продукт е некачествен – бойкотирайте го и не купувайте! Някой ден може и да изпадне от пазара!

13. Цените на повечето основни стоки в Европа са по-ниски от нашите при средни заплати там в пъти по-високи.

Това е свързано с предната точка, защото наистина в ЕС се дават доста сериозни субсидии, които осигуряват запазването на някои индустрии, както и поносимите цени. За нас не знам дали са заделени такива субсидии от ЕС (трябва да проверя), но и да са заделени – знаем къде ще идат. В джоба на Мишо (пак онзи от предните точки). Свързано е и с точката за заплатите, но наистина няма как да се увеличат изкуствено средните заплати, защото те зависят изцяло от пазара. Както казах – макроикономически проблем с елементи на държавна политика.

14. В европейските държави няма автомобили, паркирани по тротоарите и зелените площи, у нас няма празни места по тротоарите и градинките от паркирани коли.

Да, да, да и пак ДА! Така е! Само дето аз се ядосвам на хората, които се ядосват на шофьорите. Да, знам че има идиоти, които не биха си направили труд да потърсят паркомясто на повече от 20 метра от крайната си дестинация и са склонни да паркират върху зебрата – напречно. Но има и други шофьори – например аз – които обикалят докато намерят паркомясто и нерядко паркират върху някой тротоар. Защото другият вариант би изисквал да се върна до нас, да си паркирам колата в гаража, да потегля пеш (или да се набутам в ужасяващия градски транспорт), да стигна до крайната точка… и да установя, че съм закъснял с 2 часа за срещата си. Според мен тази точка 14 би трябвало да звучи така: “В европейските държави има достатъчно на брой общински и частни паркинги”. Това пак е особено обширна тема – тук можем да говорим за такса при влизане в центъра на град, за икономическия интерес от паркингите (сравнен с този от моловете), за инфраструктурата в градовете, за градския транспорт, за спазването на правилата за движение (дали пък да не мина в бус-лентата?) и т.н. И мисля да не задълбавам повече засега.

15. В европейските страни няма да видите скитащи кучета по улиците, даже куче без каишка, у нас подивели и гладни псета обикалят на глутници по улиците и нападат хората, а държавата ги защити със закон.

Запознат съм с този проблем. Запознах се с него преди години, когато се запознах отблизо с едно помиярче, а после – с докторската игла, която ми заши физиономията. Имам 23 шева на лицето. Е, поне не съм обезобразен – имам си секси белег. Ама по-добре да нямах!

Този проблем има няколко причини. Първо – спрете да си изхвърляте кучетата и новородените на улицата! Кастрирайте си любимците, или внимавайте да не създадат нежелано поколение с някоя софийска-подобрена! Тия кучета не са се появили от нищото! Това е едната страна. Другата страна е липсата на средства (или желание?) за разрешаването на този проблем. Да, няма достатъчно кучкарници, няма качествена програма за кастрация на помиярчетата… Между другото, аз бих убил куче, което се нахвърли да ме яде. Щом като самозащитата е оправдана срещу човек-нападател, не смятам, че кучетата трябва да бъдат изключение. Или примерно някой странен подивял котарак.

Трябва да прочета закона за защита на бездомните кучета!

16. В европейските страни няма да видите на улицата един фас или листо, тук на никого не прави впечатление разхвърляния по улицата боклук или ровещите в кофите клошари.

Отново съм съгласен! Но ми е интересно, кой точно хвърля тия фасове? Хм, май сме НИЕ! Абе знаете ли, че има хора, които си чистят пред блока? Защото така им е по-приятно? А между другото, в Люлин беше изсипана една полуизядена салата върху главата ми. Е, това е човек от народа, а не човек от държавата! Тук отново си личи, че България е различна не само от европейските държави, но ит европейските СТРАНИ. Защото страната – това са хората, нравите и обичаите, природата, а не политиците и държавният апарат.

17. В Европа полицаите не се набиват на очи, но идват веднага като ги повикаш, тук по-добре не ги викай, и без това не идват навреме.

Тук не съм сигурен какво да кажа. Мисля, че съм съгласен и няма какво да добавя.

18. В Европа няма много хора по кафенета и ресторанти, у нас всички капанчета са пълни с иначе безработни хора.

Глупости! Винаги има хора по кафенетата – то това им е хубавото! Не знам колко от хората из нашите кафенета са безработни, но вероятно така им е удобно. Иначе щяха да си търсят работа. Не знам, точка 18 наистина не ме кара да се чувствам ядосан, затова няма да я нищя.

19. В Европа чиновниците са усмихнати и вежливи, стремящи се да ти услужат добре, у нас се отнасят към гражданите като към натрапници или престъпници и ако не те разтакават поне 2-3 дена, значи си улучил голям късмет.

В България чиновниците са 20% от населението (измислих си го, ама наистина са много!). Заплатите им са ниски (защото наистина са много!). Ежедневно се сблъскват с гражданите, които, между другото, нерядко са също толкова неучтиви. Смешното е, че когато съм на гишето и се мусим взаимно с каката от другата страна, знам, че и двамата сме просто българи. Пак манталитет? Сигурно, защото и в кафенетата ме гледат лошо, или пък се налага да ги изчакам да се наприказват по джиесема.

20. В Европа хората знаят, че, за да живеят по-добре, трябва да работят повече и всички зависи от техните труд и умения, у нас все още болшинството от хората чакат някой да дойде и да ги оправи…

Ето, това е най-добрият аргумент в цялата статия!

В моите очи, истинският проблем в България не е в политиците. Проблемът е в нас – хората. Всичко, което става, е свързано с нас самите. Политическата ни система е резултат. Разбира се, тя се явява и причина – няма магистрали, парите изчезват, никой не подава оставка… Но тя е резултат от начина ни на мислене. Но трябва да стигнем до корените, а не до мястото, където стъбълцето на бурена стига до калта. Трябва да се нацапаме – сами себе си! Защото, знаете ли, големите промени не започват отгоре. За да се промени това, което не ни харесва в България, трябва ние да го променим! Трябва ние да СЕ променим!

Искаш чисто? Не си хвърляй боклуците по улицата (или във вътрешния двор, или на неокосената поляна до блока)!

Искаш добро обслужване? Дръж се и ти добре на работа!

Искаш да изчезне корупцията? Не давай пари на полицая, или уиски на шефа на тая или оная служба!

Не искаш да ти е зле? Направи така, че да ти е добре!

Иначе винаги ще чакаме да ни оправят. И те винаги ще ни оправят! И ние ще мрънкаме и ще ги критикуваме. Тях – но никога себе си!

Каквото повикало, такова се обадило.

Понякога си мисля, че на нас ни трябват 40 години скитане из някоя пустиня!

a perfect job

Всеки от нас минава през онзи момент (или онези моменти) в който (които) си търси нова работа. Накрая успяваме, взимат ни някъде и започваме сериозно да бачкотим. Труд, упорство, мъка. Себедоказване, себепреодоляване, компромиси…

Тъпо, а?

Аз виждам нещата по друг начин. Далеч по-прост. Но за да успея по-добре да обясня, ще използвам една-две чужди думички.

  • JOB – на български обикновено се превежда като “работа”, но всъщност думичката е заредена с по-специфична конотация – занаят, занятие, дейност (обикновено job е назначението или позицията ни – аз съм дизайнер, ти си счетоводител, тя е инженер);
  • WORK – на български обикновено се превежда като “работа” (видиш ли ти!), но всъщност думичката е заредена с по-специфична конотация – труд, усилие, задача (обикновено work е самата дейност – аз копая, ти носиш, той кърти плочки).

Чувствайте се свободни да заменяте “job и “work с “работа” навсякъде в тази статия.

Да започнем малко по-отдалеч – каква е причината хората да си търсят job? Ще се спрем на най-типичния вариант – парите. Всеки от нас търси job, която да му носи достатъчно пари. Кинти. Сухо. Ние работим за да се обезпечим финансово. Намираме някаква job, някъдеси, която ни дава достатъчно пари в замяна на нашия труд. В много случаи е и в замяна на спокойствието ни, личната ни свобода и други такива хубави неща. Така е – за да успеем, трябва да се лишим от туй-онуй.

Тъпо, а?

Там е проблемът. Ние работим за пари. Добре де, то е ясно, че трябва да правим пари от това, с което се занимаваме. Но в нашето общество (отново обобщавам – има и луди хора, които правят изключение) сме объркали местата на причината и следствието. Мда! Причината е “пари”, следствието е “job“. Е, това е – много сме задръстени! По този начин сами превръщаме своята job в тегло. Обикновено (за да не кажа “винаги”) се примиряваме с дадена job и нейните условия, с ясното съзнание, че ние искаме нещо друго, че тя далеч не отговаря на онази идейка, която е в главите ни. Всъщност ние успешно превръщаме своята job в work.

Тъпо, а?

Май знаете накъде съм се запътил.

Аз пък мисля, че всеки трябва да прави това, което му харесва, което му се удава, което го влече, което му е страст, което… не е work. Ето тук вече причинно-следствената връзка си е на мястото. И тогава нещата изглеждат така: “Аз работя нещо, защото това искам да правя, а пък то, представяш ли си, ми позволява да си живея живота”.

Защо ли?

Когато това, което вършиш, е твоето истинско хоби, тогава ти го правиш с желание. Ти си склонен да вложиш всичко от себе си – упорство, време, всякакви средства – за да постигнеш това, което смяташ за добър резултат. И резултатът наистина е добър. Ти усъвършенстваш себе си дори когато почиваш. Всъщност, ако имаше друга job, която всъщност е work, тогава ти наистина щеше да използваш свободното си време за това въпросно хоби. Е, направи така, че хобито да е твоята job! Тогава ще имаш свободата да разполагаш със свободното си време за глупости, или за хобито си.

И между другото, когато един човек се занимава професионално с това, което истински го влече, той е много по-продуктивен (полезен) от един човек, който се занимава с нещо само защото там е смогнал да се набута за да си взима заплатата. Ето, тази подредба на нещата е полезна дори от чисто икономическа гледна точка!

Сигурно сега си мислите, че ако това се случи, всички хора на света ще се занимават с точно 5 неща – примерно порноактьорско майсторство, филмова критика, сомелиерство, food critique и боди-арт. Искрено се съмнявам, защото, както всеки е чувал, “за всеки влак си има пътници”. Ето, наскоро един тийнейджър открадна автобус за трети път, защото най-голямото му желание е да стане шофьор на автобус.

Сигурно е твърде опростена идеалистична гледна точка… Ама пък на мен много ми харесва!

Не знам дали успях да обясня добре – самият аз се оплетох в обяснението си.

за късите полички

Абе нещо напоследък случайно дочувам разни приказки за униформи в училище. Пак ли с това се захванахме?

Аз съм твърдо против. Когато бях ученик също се спрягаха някакви такива глупости да ни униформализират. Тогава казах, че ако въведат униформи, аз ще спра да ходя на училище. Не, не съм носил интересни, особени и впечатляващи дрехи – просто натрапената еднаквост ми е чужда.

А нали знаете откъде идва думичката “униформа”? Uniform – еднакво, еднообразно, едноформено.

Училището не е единствено място за учене в академичния смисъл. То реално няма как да бъде такова. Там човек се научава на общуване, при това в доста напреднала форма. Там има йерархия, има деление по интереси, по статус, по външен вид и т.н. Всъщност, ако това беше само в училище – тогава униформите щяха да са доста уместно решение.

ОБАЧЕ

Училището е един умален образ на обществото, в което то функционира. Делението там е резултат от делението “навън”. И въпреки странното желание на някои родители, преподаватели, министри и други заслужили особи, делението ще си остане. Всъщност е по-добре разликите между младите хора да съществуват и в училище, за да не се получи твърде рязък контраст между учебната и извънучебната среда. Ако въведат униформите, трябва да забранят телефоните, часовниците, очилата, бижутата, музиката, храната донесена отвън и т.н.

От друга страна, облеклото е един от най-естествените начини за себеизразяване в нашето общество. Факт, при това неоспорим. Когато не става дума за демонстрация на финансова обезпеченост, то тогава иде реч за демонстрация на вкус, или артистичност, или принадлежност към дадена група (рапъри, хипита, метъли, скейтъри, художници, интелектуалци, старлетки…).

Символи на статус и на принадлежност винаги ЩЕ има.

Някой ще каже, че има такива млади хора, които се обличат нелицеприятно и твърде провокативно. Да, има ги. Наистина може да се въведе някакъв дрескод, но ограниченията при него трябва да засягат най-вече случаи на девиация – момиче дошло по сутиенче на училище, момче по долни гащи. Но като се има предвид, че фрапиращите случаи са по-скоро изключение, тогава и дрескодът трябва да е по-скоро символичен – един вид предписание, а не закон.

В моите очи, налагането на еднаквоформи е стъпка назад от нивото на развитие, което сме постигнали – нали сме свободомислещо, либерално, западно (или западнеещо се), модерно (или постмодерно?) общество.

Естествено, някой ще каже, че едни от най-добрите училища по света имат униформи. Е, да, имат. Те не са въведени наскоро, обещавам ви. Това са униформи с традиция. Всъщност самите тези униформи са символ на статус – понякога финансов, понякога академичен. Но когато едно дете от Великото Училище Х носи тази дрешка, то я носи с ясното съзнание, че принадлежи към групата Ученици От Училище Х – те са по-богати, или по-умни (по-високи критерии за прием), или по-… някакви. По-различни. И чрез тази униформа то е облякло историята на своето учебно заведение, или неговия авторитет.

Не желая да засягам темата с цената (и стойността) на униформите, производителите на въпросните парцалки, нито количеството, което се полага на едно дете (ако е само една униформа, тя ще се пере само в събота?). Това всеки може да се сети сам.

Но наистина, цяло едно поколение порасна без вече да сме “равни”. Според мен на това поколение едно такова уеднаквяване по-скоро би му нанесло вреди. И гарантирам, че в момента, в който учениците подносят униформички, потиснатата различност у всеки един от тях ще избие другаде. Само не мога да гарантирам, че това ще стане по начин, приятен за родителите, учителите и министрите.

теми

Искам теми. Неочаквани и очаквани, сложни и прости, спорни и злободневни… Нахвърляйте ми ги – по една дума, по две, по изречение и половина…

Любопитно ми е дали и какво мога да напиша по разни теми, особено такива, които не биха хрумнали на мен самия. Затова ги искам от други хора.

Дайте ми теми, които не са актуални сега, или които са твърде екстравагантни, или които са предизвикателни – за мен или за обществото.

Все някога ще намеря време да напиша по няколко реда – есе, разказ, поема…

Съгласни?

sexual selection

Спокойно, не е порно!

Много често се чудя защо толкова много хора са така показни, защо парите, скъпите автомобили, марковите дрехи и популярните заведения са толкова важни за тях. И от много мислене за малко не се удавих! Ще изложа мнението си накратко, по-долу, но първо вижте туй забавно нещо:

Тъй! Нека продължа 🙂

Знаете какво е sexual selection, нали? Ако не знаете – да обясня накратко:

  • Сексуалният подбор е принцип на избор на сексуален партньор, свързан с естествения подбор, който Чарлз Дарвин описва в своите теории. Дарвин твърди, че индивидите избират своите партньори по определени признаци, в зависимот от вида сексуален подбор, който съответният животински вид “практикува”. Има два основни вида сексуален подбор – борба (както при елените) и избор на партньор (както при повечето птици).
  • При борбата, както знаем, двама мъжки се бият за да докажат своето надмощие, като победителят спечелва сърцето (или поне репродуктивните органи) на женската. При борбата, също така, са важни вторични полови белези при мъжкарите, като например големина на рогата (които в случая се наричат оръжия).
  • При избора на партньор, женската избира мъжкия по други критерии: тя търси онзи с най-впечатляващи орнаменти – най-красивите пера при пауните и райските птици; най-сладкия глас при много пойни птици; и т.н.
  • Това са може би най-обичайните видове сексуален подбор, но тук-таме може да се наблюдава и обратния вариант, където женските се съревновават за мъжките. Ама за това трябва да почета повечко, тъй като единственото, което ме свързва с биологията, е това, че съм живо същество 🙂

Стана ли ясно? Това е изключително кратък и опростен преглед на сексуалния подбор.

А защо ли пиша за това?

Когато хората са живеели по поляни, в пещери, в дупки или под камъни, вероятно са избирали партньорите си по подобен начин. Теориите са много и различни, но тази на Дарвин за сексуалния подбор ми се струва най-логична. Та тогава вероятно жените са си харесвали най-високия и як мъж, или пък онзи с най-големи… оръжия 😀 Или онзи, който е крещял най-силно, или пък който е миришел най-гадно (твърди се, че миризмата на пот е една от причините хората да са оцелели, тъй като тя е помагала да прогонват разни диви дзверове). Целта в случая е да се избере такъв партньор, който ще може да нахрани и опази едно семейство – да гони саблезъбите тигри и да убива невинните антилопки, за да може чаветата да нагъват пържолки.

Да, ама вече не живеем по този начин! Колко ли души са останали на света, на които се налага да убият нещо, за да не умрат от глад? На колко души се налага да пазят жената и децата от непрестанните набези на глутници гладни гадове? Сигурно има такива, но определено не живеят в нашето пост-модерно западнеещо се общество. Тогава? Сексуалният подбор рухва ли?

Неееее! В нашето общество има други пособи за оцеляване. Например много пари и много власт. Парите и властта са тясно свързани, а властта има много измерения – от политическа до поп-културна (никой не може да ме убеди, че Мадона няма власт над милиони хора).

И така, защо младите дами си избират мъжагите с вратлетата и скъпите возила? Ами защото возилото представлява статусен символ, който поставя съответния мъж в такава прослойка, в която той няма как да е беден, недохранен, мизерстващ и т.н. А на дамата й е нужно точно това – сигурен, спокоен и обезпечен начин на живот, който да й позволи да отгледа малките.

А защо младите дами си правят големи цици, големи устни и големи коси? Защото пък мъжете избират за себе си жените с най-ярко изразени орнаменти. Така де, райските птици да не са вчерашни?

Това е изключително, ама изключително опростен модел на това, което е в главата ми в момента, ама някак не смея да подхвана задачката да го опиша цялото. Все пак тук мешаме семиотика, биология, антропология, социология… и сигурно един куп други логии. Има да чета, да чета, да чета, (и да цитирам, да цитирам, да цитирам) докато успея да докарам нещо, което да има някаква реална нАучна стойност 🙂

А следващата стъпка вероятно ще бъде да разгледам различните видове мъже и жени и да ги отъждествя с разни животни. Например жените, които си търсят красиииииииви мъже, са паунки (или райски пилета), докато жените, които искат мускулести и силни мъжаги, са лъвици (или сърни).

Айде стига толкоз!