Прости хора!
Някакъв тулуп набил момиче, защото му направило забележка. Гениално! Интересно ми е на мен дали ще ми посегне, щото аз, без да съм як и мускулест, съм бая тежък, а и сравнително висок. И умея да гледам лошо.
Това е втората простотия за днес. Първата беше сутринта, докато пътувах към офиса. Поредният бързак, който се мисли за нещо повече от другите.
Шофирам по булевард, който има 2 ленти в едната посока, 2 ленти в другата, а по средата минават трамвайни релси. Представихте ли си го? Така. Има едно място с пешеходна пътека, където е и трамвайната спирка. Трамвай, движещ се срещу мен, спира така, че пътеката остава пред него, а хората слизат и се качват. И тогава един младеж с мъничко Ситроенче решава, че може да изпревари всички (защото сигурно много спешно бърза, за разлика от останалите, които шофират за удоволствие в свободното си време), заобикаля трамвая отляво и потегля по насрещния релсов път. Кое ме издразни? Ами това, че по този начин той НЯМА да види дали някой пешеходец не пресича пред трамвая в момента. Виждал съм как такива бързаци блъскат хора и то точно там.
Аз се движех бавно, защото имаше доста автомобили, а и по пътеката пресичаха пешеходци. Реших, че няма да я бъде и бавничко се изнесох върху релсите в моята посока на движение. Получи се така, че двамата застанахме нос срещу нос до спрелия трамвай. Онзи ме гледаше тъпо и ломотеше нещо. Аз гледах презрително – много ме бива. Другите автомобили си се движеха, трамваят потегли, а ние бяхме спрели по средата на булеварда, като двете козлета. Ама аз съм гаден козел! Гледах го, гледах го, докато той накрая се отказа, престрои се в правилната лента и потегли. Аз се върнах в моята си лента и си продължих по пътя.
Много се изкефих, честно! Друг път съм виждал разни да правят същия този “номер” на това място, но просто не ми се беше удавала възможност да им попреча. Е… днес беше първият път!
