Category: българщинки

Иййй, бре, не се ли научихме…

Кризисни мерки на поразия – страшна работа! Режат отвсякъде – пенсионери, майки, държавни, недържавни, това, онова. Страшно става, хората се сърдят, кипят, може и да прекипят!

И разбира се, ще дойде моментът, в който правителството ще каже “Ами всъщност 1/2 от тия мерки ги сваляме, от нас да мине.”

И ето, щастие ще обземе бедния ни, хрисим народец, защото, видиш ли, някой се бил смилил над нас, направил ни услуга…

И така, за пореден път. Ще ни поискат много, ще изчакат малко, после ще ни поискат половината. Радост неземна! Блян!

А държавният апарат, тоя егоистичен ад, търтеи недни, само ни ебат и не събират медеца. Наготово. И ако не се усетим какъв им е подходът, те ще продължат да ни искат 10, да ни взимат 5 и да се разминават.

Бой! Глад! Ебане!
Да видим дали няма да станем една държава за чудо и приказ – мислеща, можеща, обгрижваща и функционираща.

Радваме се ние на нисък дефицит… Който съществува благодарение на неплащания от страна на държавата към частния бизнес. Който частен бизнес, обаче, бива наказван при неплащания на своите задължения. Интересно – do as I say, not as I do. Бизнесът изнемогва, защото разчита на кредити, които не може да обслужва, щото държавата има нисък дефицит, видиш ли…

Вдигат се какви ли не проценти на какви ли не държавни облагания на хорските доходи, щото да пълним дупката. Ало! Аланкоолу! Ще ни заровите, бе, тупани! А работни места? А икономиката? Къде я забутахте? Що ли не си останах аз в Германия!

И между другото, какво става с ЕвроПарите? Хайде, движете. Мина достатъчно време, можете да спрете да обвинявате другаря Сергей, защото ако досега не сте успели да хванете юздите, явно кончето е твърде тежко за вас. И спрете да ни се извинявате! Обичаме извинения, но не и когато са планирани преди мнимите ви грешки.

Много сте умни, да ви таковам у PR-ите!

Всичко ми ври едновременно в главата – знам за какво говоря, но нямам време да го структурирам сега – закъснявам за работа. По хавлия съм, с чорап на левия крак. Бързам. Обаче това ме плесна по челото току-що и трябваше да го напиша, макар и хаотично.

Ай, махам се!

Аууу, какво грубо заглавие! Не те е срам, Муйо, да ругаеш така!

Е, аз изобщо не се бях замислял за банките, ама ето на – случи се, замислих се. И какво установявам? Това е една опорочена система. Изключително опорочена! Или поне така изглежда от моите необразовани очи на потребител.

Ето сега мнооооого простичко ще представя моето мнооооого простичко мнение по един казус.

Харесвам си аз нещото Хъ и решавам да си го купя. Ама то нещото Хъ е скъпо нещо – кой има такива пари, да извади да даде за едното Хъ? И кво правя аз? Тегля си Кредит от Банката.

Мммтакааа.

Хъ наистина е много скъпо, обаче, да не си мислите, че е няколко хиляди лева! Мойто Хъ е специално и струва 5 – Банката така ми го оценява, ако не друго. И Банката ми вика “щи дам 3”.

Дади – взимам!

Ениуей, почвам аз да плащам вноски. Лихвите ми са невероятно високи, ако ги сравня с тези в “нормалния” свят на запад, който познавам. Ако там са Пъ%, то тук са около Пъ-по-2 процента. А защо са толкова високи? “В България рискът е висок” е обичайният отговор. Ми така де – щом е висок рискът, значи Банката ще се подсигури. И толкоз!

Хубу!

Плащам си аз вносчиците, пестя от алкохол, купувам си GD вместо Parliament – ще се справим с тия месечни разходи, бе, има начини!

БУМ! – Криза.

А ся де? Тежко ми става, трудно. Да спра цигарите – няма да покрия вноските. Да спра закуските – няма да покрия вноските. Да спра да дишам – се в гъз…

Закъснения, глоби, лихви – текат та се не видят, ще ме удавят.

Идва един ден Банката и вика “Дай си Хъ-то, щото не си плащал!”

Е, давам го – договори, глупости, това-онова… Пък и прави са хората – не съм плащал вноските.

Взимат ми Хъ-то. И без него ще оцелея!

ОБАЧЕЕЕЕЕ!

Хъ-то сега е у Банката и си е тяхно и юридически и физически. То, все пак, е обезпечението за оня кредит дето съм го теглил, нъл тъй? И кво праи Банката? Взима Хъ-то и го пуска на търг – да изкарат и те малко живи парици от него! И на търга Банката продава мойто Хъ за 2.

Начи Хъ-то е оценено на 5, аз съм теглил кредит за 3, Банката го продава за 2.

И нещата са ясни, нали? Банката си ми е взела Хъ-то, което е моето обезпечение, и е правила с него каквото сметне за добре.

Да бе, дрън-дрън ярина!

Банката идва и ми вика “Ало, Муйо, това го продадохме за 2, ама ти си теглил 3, дължиш ни 1!”

Кво?!

“Дааа, освен това тия твойте 3 си имат лихви, та вече вървят към 5, така че скоро ще ни дължиш 3.”

Кво?!

И кво се оказва, поне както го виждам аз с моите мили, тъжни, влажни кравешки Очи?

Има една Банка, която има едни високи лихвени проценти, защото “Рискът в България е висок”.
Същата тая Банка, която си покрива риска с високия процент (и си има там разни специалисти, които изчисляват и преценят риска, та да може да бъде покрит с тия проценти) ме кара да й плащам разликата между моя кредит и това, което тя е успяла да вземе, като е пуснала на търг Обезпечението за тоя моя кредит.

Ми така тя не си ли покрива рискът два пъти? И все с мои пари? Аз плащам двойно за риск?

Ми ние не трябва ли някак да си поделим тоя риск някак?

Ето как мисля, че трябва да стоят нещата:

Искам Хъ, то струва 5, тегля кредит 3, не погасявам достатъчно вноски, губя Хъ, Банката му прави оценка отново, ПО СТАНДАРТИЗИРАНИ ФОРМУЛИ (за амортизация или квот’ там ползват), Хъ-то се оценява а 4.50 и примерно аз не плащам нищо, щото вече съм плащал някакви работи, а Хъ-то струва повече от моя кредит…

И ето разбивката:

Пари — банката ми дава на мен, аз й връщам с вноски
Риск — аз рискувам вноските си и получавам за тях Хъ-то, банката рискува парите за кредита и получава за тях вноските с лихвата и потенциално обезпечение – отново Хъ-то.

Грешно ли мисля?

И една тангента – не е ли забавно, че за да изтеглиш кредит, първо трябва да докажеш, че не ти е нужен?

Мда, направо ме напуши смях!
Знам, че всички го обсъждат, ма що да не го и аз?

Цигарите. Законът. Забраната. 1 Юни. Знаете.

Аз съм пушач, пуша по около кутия на ден. Казвам го информативно, не е някаква моя гордост. От друга страна, ходя по заведения с приятели. Гадно ми е да смърдя на стадо лисици след като съм поседял в някое кръчме. И нямам нищо против да пуша навън – правил съм го достатъчно извън България. А и вкъщи не се пуши, само на терасата. Вкратце – подкрепям забраната, нищо няма да ми стане ако трябва да пуша навън.

А кое ме разсмя? И ядоса?

Тъпанарският коментар от страна на УПРАВЛЯВАЩИТЕ, че законът и без това няма да се спазва, та за какво изобщо да бъде прокарван.

Е те тва се вика държавничество!

Това е.
Кратък постинг.
Няма да пиша за личните интереси зад невъвеждането на забраната.
Тях вече сте ги прочели другаде.