Хората харесват перфекционистите. Възхищават им се, радват им се, почитат ги, понякога дори ги боготворят. Само дето това не важи за всички перфекционисти. Всъщност е нужна една рядкосрещана комбинация – амбициозен перфекционист с високо самочувствие – за да заслужи човекът това позитивно отношение.
Има и други перфекционисти, които смогват, без особени усилия, да превърнат предимството в недостатък. Понякога си мисля, че съм един от тях. А как се получава това?
Замислете се – перфекционистите искат да докарват начинанията си до успешен завършек, да бъдат идеално изпипани, сериозно обмислени и без пробойни. Ако нямат нужната амбиция, или им липсва малко самочувствие, те биха предпочели да не се захванат с дадена задача, защото вярват, че резултатът няма да притежава онзи блясък, който те търсят.
Значи… понякога перфекционистите могат да изглеждат като безхаберни мързели.
Лоша работа!
– – – –
Новата питанка е посветена на перфекционистите.
Striving for excellence motivates you; striving for perfection is demoralizing.
Класирам се като перфекциозен мързеливец и карам нататък. А ти?
Пишем те “хаберен мързел” :)))