магьосникът от Оз circa 2009

Голямата депресия. От 2009 година, не 1929. Този път нямаше торнадо, да отнесе къщата на Дороти (Дорето, по нашенски), но управлението на Тройната Коалиция се справи достатъчно успешно с отнасянето на къщи, блокове, парцели, гори, плажове, инфраструктурни фондове и т.н.

Дорето, мечтаеща за по-добрия свят отвъд дъгата, отново се озова на пътя с жълтите павета (поне колкото от тях бяха останали), с надеждата той да я отведе до магьосника. Всъщност този път води до цели 240 магьосника!

По пътя си към спасението, Дорето се запозна с Плашилото Янчо (то трябваше да се сдобие с мозък при магьосниците), Железния човек Доги (той трябваше да се сдобие със сърце), и Страхливия лъв Велчо (той пък се нуждаеше от кураж).

Всъщност, тъй като магьосниците бяха 240 пъти повече от предния път, групата на Дорето се сдоби с още неочаквани попълнения: Нарцистичният Бобо, който се нуждаеше от сблъсък с реалността; Бясното куче Вольо, което имаше нужда да се научи да се разбира с другите животни; Заблудената хиена Ваньо, който мислеше, че може всичко; Обърканото таралежче Емчо, което просто не знаеше какво става; Дъгоцветният хамелеон Цеце, която не можеше да си избере цвят…

Предния път се оказа, че магьосникът е измамник. Но нали знаете – надеждата умира последна. Тя Дорето си го знае, живее в Надежда. Надай се, Доре, надай се, душо!

Докато пътуваха заедно по пътя с жълтите павета, Дорето малко по малко разбра, че желанията на нейните спътници не съвпадат с реалните им нужди. Вместо кураж, сърце, смелост, реалност и т.н. те май желаеха да получат нещо друго! Но Дорето не беше сигурна. И се надяваше. Надяваше се да им дойде акълът в главите. Много път имаха да извървят заедно – може би четири дълги години.

– – – –

Това е есе в прогрес. Ако имате идеи – споделете ги! В полето отдолу можете да напишете своите корекции, или пък продължение на историята за групата на Дорето.