мразя ви

Сутрин в задръстването.

Вечер в задръстването.

Когато няма паркоместа.

Вие си измисляте частни правила.

Една малка, алтернативна реалност, за момента, за случая, в която това, че вие няма да чакате на дългата опашка за левия завой, а ще се натрупате по средата на кръстовището за да преварите нас, чакащите балами, ви прави по-умни, по-хитри, по-умели, по-и-аз-не-знам-какви.

По-яки.

Мразя ви.

Сутрин в задръстването ви мразя, когато по трамвайните релси минете покрай всички нас, дето сме тъпи и уважаваме правилата, за да се струпате отново на кръстовището и да бъдете тарикати. Защото бързате, а ние сме там основно за да ви пречим да стигнете навреме.

Мразя ви като се покатерите с автомобилите си по градинките и тротоарите, защото няма паркоместа.

Мразя ви, като заемете паркомястото, предназначено за хора в неравностойно положение.

Мразя ви, когато правилата не важат за вас, а само за “останалите”.

Мразя ви, защото вместо да живеете в едно константно НДП поле, бихте могли да мислите и по-далече от собствения си скапан гъз!

Ако ви пречат правилата – надайте вой до небесата, за да бъдат те ревизирани!

Ако не могат да бъдат ревизирани – живейте според тях, мамка ви и свине, защото тия правила помагат на едно общество да съществува като такова – да има структура!

Но не! Вие – а колко ужасно много сте! – не уважавате правилата, защото “България е демокрация, ма!”

Вие сте лайна! До един!

И да, аз ви мразя, защото в това ваше отношение към околните, към правилата, към света, се корени всичко, което не е наред с тая смотана Страна на Чудесата, с тая шибана държава и с тоя задръстен народ!

Защото детето ви вече знае, че така се прави. И че се пресича на червено. И че подкупите са супер. И че другите хора са само фон за вас самите, на който да можете да изпъкнете.

Общество?

Да бе!

Стадо?

I wish.

Глутница от единаци!