размисли от задръстването

Мамка ми твърди, че манталитетът си проличава най-добре в задръствания.

В събота, преди да ме тръшне гадният грип, се разходих до Костинброд. Минах през Люлин, после се спуснах към бул. “Европа” и потеглих в посока Калотина. Всъщност, така казано, звучи безобидно. Реално, зле планираните временни проходи при строежа на точно тази част на околовръстното бяха създали сутрешно съботно задръстване, в което стотици автомобили пъплеха по половин час, за да успеят да се измъкнат от София.

Но аз говорех за манталитета.

В задръстването си личи кой колко уважава правилата и околните. Кой приема себе си за жертва на задръстването, вместо за участник в него. Проличават си джигитите и тарикатите.

Установих, че не се изнервям от самото задръстване – в крайна сметка, не мога да го забързам, но пък си имам музика (и си пея с нея). Обаче тия тъпанари, които са склонни да минат в насрещното и да присветват с дълги – те и всички подобни – ме вбесяват. Защото знам – убеден съм – че са същите в живота, в работата, в отношенията си, в политиката…

Това са тези, които всяка седмица блъскат някого на пешеходната пътека пред нас.

Нарушение след нарушение, отвсякъде! Тези пред мен, тези зад мен… Неуважение. Те са по-важни от мен, по-хитри, по-смели, по-богати, по-красиви, по-можещи, по-знаещи, по-заслужили?

Някои цепеха напряко, през паркинга на Mr. Bricolage, в далечния край на който вече имаше утъпкан от нарушители път – между края на паркинга и временния пробив. Явно никой не е видял нередност в това. Други просто изпреварваха в насрещното и се врязваха в трафика, разчитайки, че заплахата от одрани ламарини ще им отвори пътя. Така и ставаше.

Тези хора можем да ги видим сутрин във всяко задръстване. Защото само те бързат, а останалите сме там по собствено желание, за да им пречим. Карат по трамвайните релси – даже по насрещните трамвайни релси – за да минат пред чакащите на светофара и да се накачулят един връз друг по средата на кръстовището.

Ама като се замисля, кой катаджия ще е луд да стои да пази реда в сутрешния трафик-ад? Та тогава ще му се налага да бачка, да си скъса задника от истинско катаджийстване! Не е същото като да дебнеш случайните нарушители зад някой храст.

О, не съм ли споменавал, че към катаджиите не изпитвам нищо освен презрение?

Ама не съм аз виновен. За 32 години все щяха да се докажат, ако можеха, не? Да разбера и аз от опит, че това са хора, които мога да уважавам…

Но не, те са същите като нарушителите. Всъщност, редовно те са нарушителите! Без светлинна и звукова сигнализация, с телефон в ръка, с цигара в уста, разпасана униформа и поведение на малоумници, летящи в насрещното, по трамвайните релси, врязващи се нагло в движението, с оня поглед тип “ти знаеш ли кой съм аз бе!”, който съм свикнал да виждам у бойкоподобните мачо-неандерталци…

Когато контролният орган, който би следвало да ти нашока канчето при нарушение, демонстрира същото неуважение към правилата и към останалите на пътя, а на всичкото отгоре е склонен да ти се продаде за 20лв, тогава няма защо да се тревожиш. Ти си легитимиран от представителя на държавата по тия пътища.

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.