писмо до сестра ми

Видях от Krasitta, та рекох и аз да се обадя на сестричето.

Здрасти, Нелке! Не че с теб не си пишем всеки ден, да си мрънкаме от респективните заобикалящи ни светове, ама пък друго си е да ти окна от блога, а? Даже и снимка на Гарфийлд ти обещах, та ето ти го, гада неден, така и не пожела да ме погледне в обектива.

Днес във фитнеса тренирах крака. По-скоро задник. По-точно горната задна част на краката, защото все още не мога да кажа, че имам задник. Но работя по въпроса!

След това реших, че ще приготвя един особен сладкиш, поради което ми се наложи да ида на пазар. (По-долу ще опиша и рецептата.) Скочих до Кауфланд и до Билла, че са ми най-близките големи магазини. Да знаеш, че асортиментът на шоколади е идентичен. Което ще рече, че в нито един от двата магазина няма хубав бял шоколад – само един единствен модел Милка, за която знаеш мнението ми.

Между другото, поведението на хората по улиците и по пътеките на големите магазини е идентично: кух поглед, магарешка целеустременост и тотално несъзнаване на присъствието на себеподобни. Ще кажеш, че по пътищата все пак има мигачи, а количките в магазините нямат, обачеее… Мигачите, в редките случаи, в които се използват за повече от равновесие, са дотолкова заявка за намерение за изпълнение на маневра, доколкото червената точка на челото на бъдещата жертва на някой талантлив assassin е заявка от страна на въпросния assassin за последващите събития.

Отплеснах се.

Приготвих velvet cake с beurre noisette, ванилов пудинг, мед, какао и червено вино (Мерло + Каберне). Отделно, подготвих маслен ганаш с карамелизиран бял шоколад и хималайска сол. И последно,

приготвих редукция от малиново вино и карамелизирана захар. Сега чакам всичко да се охлади и да стегне, защото утре трябва да разбия ганаша на крем, да омажа кейка с него, накрая да гарнирам с редукцията. И да разбера дали тия твърде много часове, отделени за тая чудесия, си заслужават.

Докато пазарувах, забелязах едно нещо, което се нарича “Балсамова подправка”. Нали съм хитър, обърнах да видя съставките – малко оцет, много захар и кво ли още не. Но да, хората се подвеждат, че си купуват балсамов оцет. По-забавно, обаче, е голямото, пластмасово шише, на което пише

напитка с вкус на
БЯЛО ВИНО

Забавно е как само последните две думи са позиционирани централно на етикета. Което пък ме подсети за радио рекламата, в която един глашатай крещи “БЯЛО САЛАМУРЕНО ОТ НАШАТА ВИТРИНА – САМО ЗА…” някви там незначителни пари. Забелязваш ли как пропуска думата “сирене”? Ама мене ми се чини, че тая елегантна синекдоха си е живо подвеждане!

Ениуей, аз да си напиша рецептата за странните неща, а?

Продукти за кейка:

– 250гр истинско масло
– 3/4чч мусковадо
– 3/4чч мед
– 3 яйца
– 2чч бяло брашно
– 1чч пудинг ванилия (ползвах 3х Dr. Oetker за варене)
– 1/2чч какао
– 1 бакпулвер
– 1чл сода
– 1чл сол (морска или хималайска)
– 1/2чл канела
– 1/2чл джинджифил
– 1/2чл кардамон
– 1.5чч червено вино

Продукти за ганаш от бял шоколад:

– 300гр бял шоколад
– 150мл течна сметана
– 250гр масло
– 1чл сол (морска или хималайска)

– 1 крем-сирене Филаделфия Оригинал (това е за крема от ганаша)

Продукти за редукция от малиново вино:

– 1 бутилка малиново вино (750мл)
– 1чч бяла захар
– 1/4чч вода

Това са продуктите – не са много, не са страшни.

Приготовление на кейка:

– Първо ще пресеем и смесим брашното, пудинга, какаото, содата, бакпулвера, солта и подправките, в голяма купа. След което ще ги пресеем още един път.
– После, ще приготвим beurre noisette (кафяво масло), а именно – ще запържим маслото в (светъл на цвят, за да се вижда по-добре) тиган, докато не започнат да се виждат ситни, кафяви частици и да ухае на карамел. Добре е да се поразбърква, защото е възможно точно в момента, в който се получи покафеняването, цялата смес да почне да се пени. Внимавайте, защото ако се забавите, ще се получи beurre noir (черно масло) което е друго.
– В дълбока купа, изсипете кафявата захар и меда, след което ги залейте с горещото кафяво масло и разбъркайте, да се разтворят.
– Междувременно, разбийте 3-те белтъка на много твърд сняг. Дръжте ги наблизо, след малко ще ви потрябват.
– Сега разбийте с миксера маслено-захарно-медната смес, докато се хомогенизира.
– Добавете 3 жълтъка, един по един, като постоянно разбивате с миксера.
– Тук вече е моментът да започнете да добавяте сухите съставки, като ги редувате с виното. На около 4 пъти добавяте всичките сухи съставки и всичкото червено вино. Брашно – вно – брашно – вино… И през цялото време разбивате с миксера.
– И накрая, хващате хубава силиконова шпатула (или лъжица, или каквото ви е най-удобно) и на 3-4 пъти добавяте белтъчния сняг към тестото, като след всяко добавяне разбърквате много хубаво, докато се хомогенизира сместа.
– Накрая покривате дъното на ринг за торта с хартия за печене (аз защипвам хартията с ринга), изливате сместа и слагате в предварително загрятата на 160С фурна.
– Печете поне 40 минути. Ако кейкът изглежда готов, но отвътре още е мокър, покрийте с хартия за печене (или с вестник) докато е във фурната, и печете още около 20 минути.

Моят кейк много се надигна, та ми се наложи да му отрежа купола, за да го изравня. Но пък стана много пухкав.

Приготовление на ганаша:

– По принцип, мислех да карамелизирам хубав бял шоколад, както препоръчва Йоана, но както писах по-горе, успях да намеря само Милка, а ме мързеше да обикалям повече магазини.
– Натроших наситно 3 шоколада. Покрих тавата с хартия за печене, разпределих равномерно шоколада и го сложих на нивото над средното във фурната, на около 130С.
– Пекох 10 минути, след което се опитах да разнеса шоколада, но вместо да се разтопи, той беше станал хрупкав. Натроших го с вилица и върнах във фурната за още 5 минути.
– После пак го омешах, после върнах във фурната за още 5-10 минути.
– Зависи от фурната и шоколада, но крайният цвят трябва да е карамелен. Ароматът също.
– Отделно, сложих 150мл течна сметана да заври и когато извадих шоколада от фурната, прехвърлих го в голяма купа и залях със сметаната.
– Разбърках хубаво, но тъй като шоколадът беше на хрупкави трохи, прибегнах до пасатора, за да се получи хомогенна, карамелена смес. Накрая се получи, де…
– Добавих 250гр масло на стайна температура (или малко по-топло – за да е мекичко) и разбих с миксера, докато всичко се хомогенизира.
– Като се поохлади малко, добавих солта и разбърках хубаво.

Приготовление на редукцията:

– Слагаме захарта и водата в съд със светъл цвят, за да можем да наблюдяваме карамелизирането.
– Котлонът на макс, телта за бъркане в ръка и… Разтопяваме, бъркаме, започва да ври… Накрая получаваме карамелен цвят и аромат. Внимаваме, че тук е лесно да изтървем и да изгорим захарта.
– Сипваме малиновото вино – 3 пъти колкото захарта. Внимание, ще има много пáра! След което изчакваме малко да се разтвори карамелът във виното и си бъркаме с телта.
– Нека поври малко на макс, след което намаляваме котлона (аз го сложих на 6 от 9) и на моменти поразбъркваме.
– Не засякох колко време си вреше, но беше готово, когато цялата смес се редуцира до 1 чаша. Интересно беше, че явно в момента, в който всичката вода се беше изпарила, сиропът (вече) започна да кипи и да се пени. Бърках го, оставих го да покипи няколко минути, след което го прелях в една чаша и го оставих да си се охлажда.

А утре следва…

Сглобяване на сладкиша:

– Самият кейк си е готов – охладен и подравнен.
– Ганашът трябва утре да е постегнал. Ако е с консистенцията на масло на стайна температура, ще го разбия за няколко минути с миксера, за да стане на крем. Ако се наложи, ще го позагрея малко, а може и да го комбинирам с Филаделфия – ще видя (и ще докладвам).
– Ще намажа кейка с крема от ганаша. След това ше поръся с редукцията.
– И така, сладкишът ще е готов за нарязване и изяждане.

EDIT:

Вече е утре. Ходих до магазина, да купя Филаделфия (добавих я горе в съставките). Редукцията от малиновото вино е с консистенцията на плътен, хладък мед. Като я видях, реших, че вместо да я ползвам като декорация върху крема, ще я използвам като слой от тортата. Разделих блата на 2 части и се постарах максимално равномерно да разпределя гъстото нещо върху долния блат, след което захлупих с горния.

После хванах миксера и разбих ганаша, който беше горе-долу с консистенцията на масло на стайна температура. След като се получи крем, добавих една Филаделфия и доразбих докато се получи хомогенен крем. Хванах една шпатулка и намазах хубаво тортата. В момента се охлажда.

А, да, от крема остана достатъчно, че да се сервира в малки десертни чашки с кафето на поне 4 човека 🙂 И е много вкусен – опитах го.

Сега чакам тортата да постои малко сглобена, да може редукцията и кремът да влеят (infuse?) допълнителни аромати на блата. Ще докладвам за крайния резултат.

ФИНАЛ:

Така. Тортата се получи страхотна. Много добра. Велика! От няколко места ми заявиха, че е по-вкусна от любимата ми торта от моркови (и най-вероятно от коледния ми сладкиш), което я прави едно от най-добрите ми попадения, заедно с доказано страхотните спайси снапс. Ако имате търпение, пробвайте 🙂