(също така световно известни като chocolate chip cookies)
Рецептата ми е подарък от Светослава (благодаря, злато!), която е ненадминат майстор, а и освен това е абсолютно чудесна по всякакъв начин. Получиха се чудесни кукита, които допринесоха за един много приятен завършек на 2013 година. Мисля, че възможността да споделя рецептата е хубаво начало на 2014 – все пак и преди съм казвал, че най-хубавата черта на храната е това, че можем да я споделяме.
Продукти:
– 4.5 чаени чаши (220мл) бяло брашно, пълни догоре
– 2чл сода
– 500гр масло
– 1/2 чч кристална бяла захар
– 1.5 натъпкани чч захар мусковадо
– 4 пакетчета (по 40гр) ванилов пудинг (ползвах Dr. Oetker)
– 4 яйца
– 1 ампулка течна ванилия (Dr. Oetker)
– 4 чаши натрошен тъмен шоколад (ползвах Heidi 70%)
– няколко шепи сурови ядки (ползвах орехи, бадеми и лешници)
– 2чл сол (ползвах хималайска розова, с кристали колкото обикновена захар)
Приготовление:
– Брашното, содата и солта омешваме заедно и оставяме някъде да си чакат реда.
– Разбиваме маслото с 2-та вида захар. Ползвах миксер, бърках около 4мин, да стане кремообразна смес.
– Добавяме пудингите и разбиваме отново до хомогенизиране.
– Едно по едно чукваме яйцата в сместа и продължаваме да разбиваме с миксера.
– Добавяме ванилията.
– Добавяме брашното на 4 пъти, като на 3-тия път може да се наложи да сменим бъркалките с онези спираловидните за гъсто тесто, а на 4-тия път може да се наложи да бъркаме и на ръка, за да не се подпали миксерчето от зор.
– Сега изсипваме шоколада и ядките и тук вече месим на ръка.
– Тестото е супер вкусно 🙂
– Накрая го охлаждаме поне 2 часа в хладилник (а може и 24 часа).
– В тава, покрита с хартия за печене, изсипваме заоблени купчинки с лъжица за кукита/сладолед (може и със супена лъжица), като оставяме поне по 3-4см между тях, защото ще се разпльокат при печенето. Моите бяха по-скоро кюфтенца, с размер на възголеми топчета (тип “супа топчета”).
– Печем в предварително загрята на 175С фурна, 10-11 минути.
– Вадим, охлаждаме леко без да ги вадим от тавата (защото докато са горещи са почти течни), подреждаме в чиния и охлаждаме по-сериозно.
– Накрая ги ядем. Класическият метод на изяждане е с прясно мляко, за онези от вас на които, за разлика от мен, им понася.
Да са ви сладки! 🙂